Аполон веднага поде шеговития й тон:
— Прекрасно! Ще имам достатъчно време за елегантните дами, насядали по трибуните около игрището!
Смехът му, преплитащ се с нейния, продължаваше да кънти дори и когато бе принуден рязко да се наведе, за да избегне запратения към него дамски роман.
Аполон не пропусна да използва знойните летни дни, за да покаже на Кити красотата на долината Драго, сгушена сред високите планини. По цели дни скитаха из поляни, осеяни от щедрата ръка на Създателя с такива дивни и дъхави горски цветя, каквито Кити не бе виждала досега. Младата жена обичаше да бере букети, да сплита венчета за косите си, да се търкаля с него сред буйната трева. Докато Аполон ловеше пъстърва в леденостудения бързей, Кити приготвяше трапезата върху негово наметало, разстлано върху тревата на брега на потока. Излегната на хамака, който Аполон нареди на слугите да поставят за нея на предната тераса, графинята можеше да се любува до насита на прекрасните залези, когато по върхарите на боровете сякаш невидим вълшебник разпалваше огньове. Те двамата се наслаждаваха на прелестите на лятото като деца, за пръв изпратени на почивка нейде далеч от родители и учители. Дори багрите на всичко наоколо им се струваха по-пъстри и по-ярки през тези незабравими месеци. Лицето на Аполон загоря още повече от слънцето, косата му съвсем изсветля, а нейната кожа доби леко бронзов оттенък, като зряла праскова, докато косата й, за разлика от неговата, за учудване и на двамата, запази естествения си цвят.
Но въпреки очарователната, несмутима от нищо лятна идилия Аполон все пак си оставаше предводител на младите воини от аула — калени момци, до един жадни за подвизи, с буйна кръв и несдържан нрав. Правнукът на Искендер хан и бъдещ негов наследник беше длъжен поне веднъж седмично да присъства на сбирките на младите воини, най-често край огъня насред някоя от поляните между аула и вилата, в която го чакаше Кити. Тя бе принудена да остава във вилата, защото на тези сбирки не се допускаха жени. Кити не би и пожелала да присъства, защото бе узнала, че там се леят щедро кахетинско вино и люта местна ракия, наричана от джигитите арак. Неизчерпаема тема за разгорещени разговори бяха досегашните и бъдещите въоръжени набези срещу врага, който бе превзел степите на юг от река Терек.
Аполон вече бе отклонил на два пъти последните предложения на младежите да ги поведе на поход, но това можеше да му струва скъпо — за местните жители никакво оправдание не беше нежеланието му да оставя сама във вилата любимата си жена. Но въпреки това авторитетът му сред джигитите от долината Дарго бе толкова непоклатим, че никой не посмя да заговори в негово присъствие за отказа му да се присъедини към тях по време на поредните набези. Князът предпочиташе да не обръща внимание на предизвикателните погледи на дръзките местни младежи, макар че на три пъти му се стори, че чува зад гърба си ехидни, макар и доста приглушени, подмятания но адрес на Кити и връзката й с генерал Берьозов. За щастие останалите мъже не поемаха подхвърлените забележки и думите на този, който се бе осмелил да заговори по въпрос, толкова деликатен, че дори самият Искендер хан го избягваше.
Но в една задушна августовска вечер млад и необуздан джигит прекали с пиенето и се увлече в приказки за жените от степите и низините, които били изнасилвани от „червените свине“ — така дагестанците презрително наричаха болшевиките. Аполон веднага долови как погледите на присъстващите се събраха върху него.
Всички разговори секнаха. Стана тъй тихо, че се чуваше единствено далечното жужене на щурците, прогонени от хората по краищата на поляната. Аполон реши, че сега е моментът да запуши устата на лекомисления дърдорко.
— Според мен по тази болезнена тема вече всичко отдавна е казано — започна той с най-студения тон, на който бе способен. Огледа мъжете сурово, сякаш възнамеряваше да ги предизвика на дуел, за да защити своята чест и честта на Кити. Тишината стана още по-тягостна и зловеща. И тогава, за всеобща изненада, той се изсмя презрително: — По дяволите! Докога ще се занимаваме само с приказки за жените! Я по-добре ми подайте бутилката с вино!
Напрегнатите лица на джигитите се поотпуснаха, някои от тях дори се усмихнаха и отнякъде се появиха четири бутилки с кахетинско вино.
Но тази вечер не само по-младите джигити, но дори и самият княз, подразнен от разговора, прекали с пиенето. Може би дълбоката причина за състоянието му бяха тревожните подозрения около бащинството на детето на Кити, които той се бе опитал да изтласка от съзнанието си, но ето, оказа се, че не бе успял докрай. Прибра се при Кити във вилата в отвратително настроение, с навъсено чело и притъмнял поглед. Колкото и да се стараеше, Аполон не можеше да изтрие от паметта си унизителната сцена в хотела в Ставропол.
Кити усети, че нещо не е наред още щом той прекрачи прага. Дори походката му изглеждаше променена. Младата жена тихо ахна, когато зърна мрачното му изражение — никога не бе го виждала толкова намръщен, с плътно стиснати устни и стегнати юмруци. Кити остави с въздишка романа, който дочиташе, и се надигна от креслото.
— Как мина вечерта?
— Какво те интересува? Не искам да говорим за тазвечершното събиране! — троснато изръмжа Аполон и с леко клатушкане се отправи към камината. Наведе се бавно, за да не загуби равновесие, грабна най- дебелата цепеница и ядосано я запрати в огъня. Разхвърчаха се искри и въглени, а по пода пред камината се посипа пепел.
— Аполон… какво се е случило? — изплаши се тя и неясен вледеняващ страх пропълзя към гърлото й.
— Какво ли? Все едно и също… Ти да не би да очакваш нещо ново! — озъби се той и ядосано удари с юмруци по мраморната плоча над камината. — Някакъв млад дърдорко изпи повече, отколкото може да носи, и се разприказва за моята „поругана любовница“. Боже мой! — простена Аполон и продължи да удря с юмруци плочата. — Защо не мога да избия всичките тези негодници, за да престанат най-сетне да дрънкат обиди за мен и за теб!
Поругана? Любовница? Още първата дума я разгневи тъй силно, че дъхът й секна. Нима никога нямаше да може да се отърве от призрака на онзи отвратителен генерал? Дори от гроба той продължаваше да трови дните й. Но странно, втората дума — любовница — не я раздразни толкова. Защото каква бе тя тогава на Берьозов, в онзи проклет хотел в Ставропол? Но сега нали беше пак любовница, само че на Аполон? И то по неин избор, без никакво насилие… Ръцете й продължаваха да треперят от подлата обида. Прехапа устните си до кръв, преди да събере сили да попита с тревога:
— Какво, според теб, означава това „поругана“? И защо позволяваш на другите да се месят в нашия живот? Забрави ли, че детето е от теб!
— Разбира се, че така ще говориш! Трябва да си си загубила ума, за да твърдиш обратното! — подигравателно промърмори Аполон. Главата му още беше замаяна от изпитото вино. Остана облегнат върху мраморната плоча над камината, с глава, мрачно отпусната, и поглед, втренчен и пламъците.
Кити се олюля, сякаш я бе ударил с все сила, но все пак се задържа на крака. Изплашено притисна длани към наедрелия си корем.
— Какво искаш да кажеш с това?!
— Какво ли? Наистина ли искаш да чуеш? — провлече той, клатейки глава. — Защо, Господи, не се вслушах в съмненията си? Прекарах само три дни и нощи с теб тогава, през миналия декември, в твоето имение. Как мога да бъда напълно сигурен, че детето е от мен? Ами ти? Ти самата… може би дори и ти не си убедена в това, в което така упорито ми се кълнеш?
— Защото никога преди не съм била с друг мъж… — простена тя и брадичката й се разтресе от едва сдържани хлипове.
Подозрителна усмивка изкриви лицето на Аполон.
— Ами генерала? Много бързо успя да го забравиш!
Не можеше да понася укорителния му, пронизващ поглед, затова побърза да сведе очи. Но се оказа грешка, много сериозна грешка, защото Аполон веднага изтълкува това съвсем превратно.
— Онова беше после…
— После ли? Не те разбирам!
— След като открих, че съм бременна.
