него, а всичко останало неусетно избледня, преди да премине на втори план.
Тя се повдигна на пръсти и протегна ръце към него още преди той да е скочил от седлото. Усмихна му се с премрежени от сълзи на щастие, изумруденозелени очи. Усмивка, от която сърцето му се сви в горчиво- сладостен спазъм. „Колко е красива“, помисли си занемелият княз. Ала носи в утробата си чужд плод, това бе втората му мисъл, предостатъчна, за да отрови този иначе приказно радостен миг.
— През цялото време се тревожех за теб, за…
— Добре съм, нали виждаш — сухо процеди той и въздъхна уморено.
Едва тогава Кити забеляза пресните белези по китките му.
— Но ти си пострадал! — ахна тя.
— Нищо особено, скъпа, това са само драскотини. — Аполон скочи от седлото и тя се хвърли на гърдите му.
Ръцете му веднага я обгърнаха, той усети тръпките, разтърсващи крехките й рамене, и тутакси забрави разяждащите го съмнения. Сега имаше значение единствено нейната прегръдка. Сега, когато отново бяха заедно, те забравиха за всички останали — и врагове, и приятели… Нали Кити, неговата обожавана любима, беше отново притисната към гърдите му? Какво повече им трябваше, за да бъдат истински щастливи?
— Така ми липсваше… — изхлипа тя, заровила глава в прегръдките му.
— Стига, скъпа, не плачи — нежно я погали той по косите. — Нали се върнах невредим? Повече няма да те оставям сама.
Кити се отдръпна, за да вдигне пребледнялото си лице и да го погледне в очите, обзета от недоверие.
— Повече няма да водиш джигитите в бой?
— Няма да има повече битки в долината.
— Но какво ще кажат останалите дагестанци?
— Карим може да го поведе срещу враговете, ако се стигне до нови сражения. Така че изтрий сълзите си и се успокой.
— Слушам, командире! — засмя се графинята, с внезапно светнало от щастие лице.
Веднага обърса очи с опакото на ръката си и си пое дъх. Сърцето й преливаше от радост. Да дочака най-сетне Аполон да се върне при нея, живи читав, след тези кошмарни самотни две седмици — бе за нея истинско чудо, невероятно щастие, каквото не помнеше да бе изпитвала досега. Ала още не можеше да повярва докрай, дори за миг й се зави свят. Странно, но кой знае защо сега той й ги струваше още по-висок, по-снажен, по-мъжествен и очарователен.
— Как е детето, майчице? — попита Аполон, след като я отдалечи малко от себе си, за да я огледа по- внимателно.
Веднага забеляза, че коремът й се е уголемил през тези две седмици, макар и не много чувствително. В бързината по-скоро да слезе на двора, Кити нямаше време да се преоблече, а тази домашна роба не прикриваше докрай заоблените й форми. Аполон веднага се досети, че точно сега е най-удобно да зададе въпроса, който го измъчваше през целия път на връщане, защото в момента озлобеността в сърцето му се бе притаила някъде дълбоко, засенчена от радостта от срещата. Нали толкова пъти си бе повтарял, докато водеше своите верни джигити през глухите каменисти клисури и сенчести проходи, че ще бъде баща на това дете до сетния си дъх. Но сега Аполон искаше от нея само едно — едно честно, искрено признание, което да изтрие наведнъж завинаги всичките му съмнения. Нали той й се бе заклел тържествено, а досега никой не можеше да го упрекне, че някога се бе отказвал от думата си…
Тя пак се притисна към него, сияеща от радост, с блеснали от щастие очи. Изглеждаше толкова щастлива и детински възторжена, че Аполон леко въздъхна, преди да поклати глава и мислено да си припомни, че да спази клетвата си пред нея няма да бъде мъчително изпитание, а по-скоро вечен източник на радост и щастие за тях двамата.
— Детето е добре и аз съм добре, само че не можах да престана да се тревожа за теб, любими… — нежно промълви тя с приглушен глас.
— Дано не те разочаровам никога с нищо. Нито една жена досега не ме е обичала така пламенно и аз още не зная как да ти се…
Ръката й погали сребристите копринени бродерии около яката на неговия бешмет, за да продължи към врата му, преди да се спре върху горната устна и да му попречи да се доизкаже.
— Не си бил обичан досега? Не, не мога да повярвам. Е, сега сме вече заедно и винаги ще бъдем заедно, нали, княже мой?
— Е, поне ще се постараем, без да пестим усилията — закачливо й отвърна той и я прегърна през кръста така силно, че за миг дъхът й секна.
В този миг той, наследникът на баснословното богатство на князете Кузин, потомък на непобедимия Искендер хан, бе готов да заложи всичкото злато на света, само и само този прелестен, този вълшебен миг никога да не свършва и да не се стопи в сумрачното минало.
Вече не го вълнуваше загадката около бащинството на още нероденото дете, нито горчивите спомени от последните мигове на генерала. В планините пролетта нахлуваше с пълна сила, а пък той се бе завърнал най-после у дома, и то като победител, като смел, непоколебим и мъжествен воин. Кити му показа още от първия миг, че го обича повече от всичко на света по толкова недвусмислен начин, че той веднага реши, след като се изкъпе след многочасовия тежък преход, да й докаже колко много я желае.
— Скъпа моя, ако стоим още така тук прегърнати, слугите ще ни вземат на подбив. Защо не влезем вътре? Между другото, ужасно съм гладен. Освен това, умирам за една баня, а накрая и за самата теб… Е, може би не точно и този ред…
Широка усмивка озари загорялото му лице. Той пое ръката й в своята и пъргаво я поведе нагоре по стъпалата.
— Все пак не мога да отрека, че май ще се наложи първо да се отбия до банята, освен ако… — Аполон се засмя предизвикателно, както само той умееше, — …освен ако не се окаже, че миризмата на конското седло не те възбужда повече от всичко друго. Кой знае… Вие, жените, понякога проявявате такива странности, че човек просто не знае какво би било по-добро…
Кити едва не се задави от смях.
— След като те чаках в самота цели две седмици, нямам нужда от никакви допълнителни средства, за да се възбуждам повече.
Аполон шеговито сбърчи вежди.
— Така ли! Нима всичко е само защото мразиш да спиш сама? Тогава всеки мъж би могъл да те направи щастлива? — Но въпреки че всичко бе изречено на шега, Аполон изтръпна за миг, за един съвсем кратък миг, от смътното подозрение, отново проболо сърцето му като отровно жило.
— Да, княже мой! — възторжено откликна тя, грееща от щастие. — Всеки мъж, стига само да е висок, строен, мъжествен, и то толкова, че да оставя жените без дъх още от първата среща… И да има същите божествени златисти точици в очите! И да има дълга, руса коса като лъвска грива. Само в такъв мъж мога да се влюбя отчаяно, защото мъжете от всички останали категории въобще не ме интересуват.
— Отчаяно ли? — веднага се хвана Аполон за думата, която се загнезди в паметта му. — Но после, когато реша да ти го припомня, да не започнеш да отричаш?
— Да, отчаяно, напълно отчаяно — тихо промълви Кити, все още неспособна да си обясни докрай как този мъж бе успял да я покори, да я обсеби цялата и да я накара да забрави за всичко останало… Беше се отрекла от цялото си минало, вече дори не помнеше, че някога се бе клела във вечна вярност, в преданост до гроб пред олтара, само че пред съвсем друг мъж, който по ирония на съдбата все още продължаваше да бъде неин законен съпруг… Но тя бе отдала на този златокос принц, който сега стискаше ръката й, нетърпелив да я отведе в спалнята си, не, в тяхната спалня, цялото си сърце, без да се щади, без да се замисли за миг дори. Понякога всъщност графинята се плашеше от себе си — нима наистина бе готова да го последва, без капчица колебание, без миг двоумене, дори накрай света? И винаги, щом си зададеше този въпрос, сърцето й моментално откликваше:
