Аполон предположи, че с това темата за разговора й с Тамара вече е изчерпана, затова я хвана за ръката и я поведе към вратата на терасата.
— Ела да ти покажа какво ни е донесъл Карим от последното си пътуване до Батуми. Ще видиш, че ще ти хареса — развълнувано додаде той.
Успокоена от чаровната му усмивка, Кити забрави за хапливите забележки на Тамара.
— Да не би да е от нещата, които харесвам?
— Да, разбира се. Карим се запознал на пристанището с някакъв богат дворянин, който отчаяно търсел купувач, готов да плати със златни рубли или франкове, за да събере по-внушителна сума и да си осигури самостоятелна каюта в парахода, готов да отплава за Константинопол. Този емигрант продавал всичко, което носел със себе си, и така в суматохата нашият Карим най-неочаквано се сдобил с малък прожекционен апарат с две ролки филми. Аз ги проверих. Изправни са. На едната има френски филм, а на другата — американски.
Кити радостно извика. Тя винаги бе обичала филмите, но за съжаление от години насам нямаше възможност да им се наслаждава. Най-малко очакваше някой да я покани на частна кинопрожекция в тази глуха долина, толкова отдалечена от големите руски градове.
— Така че — развеселено продължи Аполон, — ако бъдеш послушна, за награда тази вечер ще те поканя на кино.
— Тази вечер ли? Чудесно! Но дали Карим няма да се разсърди?
Аполон звучно се разсмя.
— Разбира се, че вече е сърдит до немай-къде, защото успях да му задигна всичко, и прожекционния апарат, и ролките с филмите. Разиграхме ги на зарове и аз спечелих. Така че филмите вече са наша собственост. — Грабна я през кръста и я завъртя във въздуха, така устремно, сякаш бе лека като перце. — Само да си посмяла да ме упрекнеш, че не се грижа за теб!
— Ох, полека, пусни ме, моля те… Зави ми се свят… Грижиш се, как да не се грижиш… — задъхано изрече тя, докато той продължаваше да я върти така силно, че всичко наоколо се залюля пред очите й.
Когато най-после я пусна, Аполон веднага я притисна към себе си и я целуна, после леко я отдалечи, разтревожен да не причини нещо на плода в корема й. Гальовният му поглед се плъзна по наедрялата й фигура, преди на устните му отново да разцъфти очарователна усмивка.
— Е, като те гледам, личи си, че добре съм се погрижил за теб!
Но развеселеният княз не забеляза с какъв злобен поглед го удостои една слаба чернокоса девойка, притаена в сянката.
Кити успя да забрави за жлъчно-отровните думи на Тамара едва през нощта, когато най-после я обори сънят. Но на разсъмване графинята веднага си спомни за мъчителните мигове снощи. В главата й отново отекна ядното просъскване на Тамара: „… никога няма да се ожени за някоя от тях! Никога! Нито пък аз ще ти го отстъпя! Защо не го попиташ какво се случи с Ноения…“
Аполон, седнал на канапето до прозореца, най-спокойно се приготвяше за излизане, когато го сепна неочакваният въпрос на Кити:
— Коя е тази Ноения?
Аполон изпусна ботуша и смаяно вдигна глава към нея. Но бързо успя да се окопити и да се престори, че не е разбрал въпроса й:
— Какво искаш да научиш?
— Искам да науча всичко за Ноения!
Аполон набързо се облече, след което веднага стана от канапето и се усмихна успокояващо, опитвайки се да избегне неудобния разговор.
— Това име нищо не ми говори. — След което обаче веднага се обърна и тръгна към вратата. Спря се на прага и добави, без да се обръща, с едната ръка върху дръжката на бравата. — Побързай с обличането, моля те. Чакам те долу за закуска след двадесет минути. През това време ще отида да проверя дали Леда е готова за езда.
„Боже мой — помисли си Кити, докато наблюдаваше как вратата се затвори зад него. — Как може да ме лъже така хладнокръвно! Да отрича, че е познавал Ноения!“ Как тогава можеше да му вярва? И въобще на кого би трябвало да вярва? На него, на безумно храбрия и решителен мъж, който бе направил толкова много за нея? Или на онази озлобена дагестанка? Неволно си припомни за Пьотр и неговите любовници. После в паметта й изплуваха безчет спомени от разкази и слухове, посветени на безгрижния бохемски живот на старата руска аристокрация. Дворяните с лекота сменяха както напитките, така и дамите, насядали по коленете им до пищните трапези.
Не, глупаво бе да се доверява на онази клеветница. По дяволите, как можа всичко да се обърка така! Сломена и отчаяна, Кити се върна до леглото, хвърли се на него и гневно стисна възглавницата.
Дълго лежа така, неспособна да помръдне. Нали й бе обещал, че ще се омъжи за нея? Но да се дават щедри обещания е много по-лесно, отколкото да се изпълняват. Пък и колко му е да се обещае това на жена, която вече си има съпруг? Дали наистина е загрижен за нея, или просто желае да запази любовта й? Сега, в нейното несигурно положение не й бе до тягостни разговори, както снощи с противната Тамара. И без това на Кити никак не й бе леко, защото оставаха последните, най-трудни седмици от бременността й.
„Откъде, по дяволите, бе узнала за Ноения?“, трескаво се питаше Аполон. Този мъчителен въпрос не му даде покой през цялото време, докато се суетеше в конюшнята около Леда. Проклети клюкарки! Нямаше от кого другиго да стигне тази мълва до Кити, освен от някоя от жените в долината. Да, сигурно е станало точно така. Някоя от жените в аула се е разбъбрила повече, отколкото би трябвало, и сега, разбира се, Кити нямаше да се успокои, докато не й разкаже тъжната история с Ноения.
Когато Ноения изчезна вдън земя, Аполон дълго не успя да се примири, още повече че според слуховете девойката била прогонена от аула по заповед на Искендер хан. Младият княз чу за нея чак след като изтекоха две години и осем месеца — един от джигитите от долината Дарго му спомена, че сега тя живеела в Бешиктау, като любовница на един от великите князе, който имал там разкошна лятна резиденция. Ако навремето прадядо му бе споделил с Аполон намерението си да отстрани Ноения, нямаше да се наложи старият вожд да похарчи внушителна сума за подкуп на иконома на вилата на великия княз, за да я вземат там като камериерка. След тази печална развръзка на неговото увлечение по красивата Ноения, за да я забрави по-бързо, Аполон започна безразборно да флиртува с жени от хотелите и ресторантите по черноморските пристанища.
Колкото повече разсъждаваше за този не особено приятен епизод от миналото си, толкова по-твърдо узряваше у него решението да не я занимава с връзката си с Ноения, още повече че тя го бе привличала само физически. Защо бе нужно да подлага Кити на нови изпитания, след като бе преживяла такъв тежък период като принудителния престой в Ставропол? Никоя жена не се чувства поласкана, когато разбере, че преди нея е имало други обожателки, още повече че сега Кити беше в деликатно положение.
След закуската тя и Аполон се разходиха до езерото в градината зад вилата. До края на миналия месец всяка сутрин по това време излизаха на езда, но след това Аполон реши, че Кити временно ще трябва да се откаже от ездата, а той не можеше да си позволи да язди без нея, защото знаеше, че това ще я огорчи. Кити много обичаше конете и трудно се примири с категоричната му забрана, но този път той бе непреклонен.
Напоследък Аполон беше все по-загрижен за здравето й. Отрупваше я със съвети как да се грижи по- добре за себе си и за детето, което носеше в утробата си. Кити беше изненадана откъде Аполон бе успял да научи толкова много предписания за предпазването на жената от всичко, което можеше да застраши нейната бременност. А обяснението бе много просто — Аполон разпита няколко от опитните възрастни жени в долината, които акушираха на родилките в аула от много години. Тази сутрин той пръв се гмурна в кристално чистата вода на езерото, за да се убеди, че не е прекалено студена за Кити. Графинята остана обаче огорчена от откритието, че вече не може да плува така бързо като преди няколко месеца.
След малко двамата излязоха на брега, за да се изсушат и преоблекат, преди да се отпуснат на шезлонгите, оставени сред тревата от съобразителните прислужници. Но въпреки спокойствието, царящо наоколо, Кити не беше спокойна — не можеше да забрави зловещото предсказание на Тамара
