не успя да спечели сърцето ми. С едно-единствено изключение. Мисля, че е излишно, напълно излишно да уточнявам името й.
За миг сърцето й трепна, стоплено от признанието му. Очите й, само допреди миг излъчващи неприкрито отвращение към всички похотливи мъже на този свят, сега отново заблестяха радостно.
— Да не би да искаш да кажеш, че все пак няма да ме сполети участта на последната празна бутилка, запратена под леглото малко преди разсъмване?
Следобед, когато Кити както всеки друг ден се оттегли в градината зад вилата, за да се полюбува на китните лехи, изрядно поддържани от градинаря, Аполон тихомълком се измъкна през страничната тераса. Само след петнадесет минути бясна езда князът стигна до дома на Тамара. Завари я в градината пред схлупената къщурка. Щом стигна до пейката, където тя бъбреше с още две девойки, княз Кузин с властно махване веднага отпрати момичетата и остана сам с Тамара.
Дишаше накъсано след бясното препускане по стръмната пътека. Лявата му ръка неспокойно размахваше нагайката и често удряше с нея ботуша си.
— Изслушай внимателно, проклетнице — сърдито започна той, без да отклонява изгарящия си поглед от смуглото лице на стреснатата девойка. — Защо си приказвала пред Кити за моите някогашни любовници? — Гласът му потрепери от едва сдържана ярост. — Не е твоя работа да обсъждаш моя живот, ясно ли е? Ако още веднъж се опиташ да разстройваш отношенията ми с Кити, после ще съжаляваш горчиво и ще се окайваш до сетния си дъх, че не си се вслушала в съвета ми.
— Тя не е от нашите! — сопнато отвърна Тамара и черните й като маслини очи светнаха злобно.
За миг Аполон се умълча.
— Хм… Какво искаш да кажеш с това?
— Ами че е чужденка и такава ще си остане. Във вените й не тече кръвта на планинците!
Аполон я изгледа замислено, после внезапно се разсмя.
— Какви са тези глупости, Тамара? Кой ти е наговорил всички тези небивалици?
— Тя не може да се омъжи за теб! Нали вече си има мъж?
Аполон моментално стана сериозен.
— Няма да е задълго.
Задъхана от тревогата, сковаваща сърцето й, Тамара реши да се възползва от паузата, пристъпи към него и го докосна по ръката.
— Вземи ме… вземи ме при себе си, Аполон! Позволи ми да те обичам! Отърви се от онази рускиня… — Тръпнещите й пръсти залазиха нагоре по мускулестите му гърди, за да се сключат около врата му.
Но той веднага се отдръпна.
— Не, Тамара — тихо, но твърдо и отвърна младият мъж. Гневът избухна в гръдта й светкавично, като пламък след мълния, улучила суха ела високо горе в планината. Същите мургави ръце, които само преди миг нежно галеха шията му, сега злобно се свиха в юмруци.
— Не ме искаш! — разфуча се тя като обезумяла. — А си прибрал онази курва, с която са спали всички войници от Ставропол!
В пламналия му от обидата мозък за части от секундата се прокраднаха непоносимо мъчителните сцени от хотела в Ставропол, но той все пак успя да се овладее.
— Млъкни, Тамара! Достатъчно гадости наговори. Дойдох тук само с една цел — продължи той, произнасяйки думите натъртено и пределно отчетливо: — Искам да те предупредя, и то за последен път: стой по-надалеч от графиня Радишевска! Иначе ще си изпатиш от гнева ми!
— Няма да ти се подчиня! — изкрещя Тамара. — Нали те познавам? Захвърляш поредната си любовница веднага щом й се наситиш! — Тя се изхили презрително. — Да ти разправя ли какво още се приказва за теб в долината, а, княже? Че детето не е от теб!
Аполон я зашлеви с все сила и я повали по гръб на тревата. За пръв път удряше жена, но нито за миг не изпита съжаление от грубостта си.
— Ако само още веднъж те чуя да повтаряш тази гнусна клевета — процеди той с леден тон, стискайки до болка нагайката в лявата си ръка, — ще съжаляваш цял живот! И да знаеш, няма да те заплашвам повече.
Измери я с поглед, след което, без да каже нито дума повече, рязко се обърна и пое по пустата пътека.
Глава 16
Кити беше много изненадана, когато родилните й болки започнаха три седмици по-рано от очакваното. Пътуваха с Аполон към усамотеното езеро в дъното на планинския циркус, намиращо се на по-голяма надморска височина от останалите четири езера в долината Дарго. Оттам до труднодостъпния превал Коштантау — крайната цел на прехода според намеренията на Аполон — оставаха само шест-седем версти, но те напредваха много бавно и предпазливо, с почивки на всеки половин час заради състоянието на Кити. Графинята беше настанена на второ седло зад гърба на Аполон, върху меки възглавнички, за да не пострада от друсането по стръмните каменисти пътеки. Разбира се, не беше възможно да се избегнат докрай тръсканията, пък и преходът се оказа доста дълъг и изтощителен, така че плодът в утробата й се размести. Може, би някакво влияние й оказа и промяната на въздуха — наситен с озон, освежаващ и опияняващ. А може би съдбата бе решила тяхната първа рожба да се роди тъкмо там, сред любимите на княз Кузин места за почивка.
Кристално ясното планинско небе високо над главите им синееше ослепително, без нито едно облаче. След последното възвишение под краката им се разкри притихналото малко езеро, удивително спокойно като заспало дете, сгушено сред високата трева и стройните сребристосиви ели. На брега на езерото ги очакваше скромна хижа, построена навремето по заповед на баща му, стария княз Алекс, която обаче можеше да послужи по-скоро само като временен заслон срещу природните стихии, но в никакъв случай не бе пригодна за продължително обитаване.
В първите минути Кити не се осмели да му признае за зачестилите болки в долната част на корема, защото наивно се надяваше да отминат като всяко от онези преходни неразположения, каквито напоследък често й се случваха.
Едва сега си припомни, че тази сутрин, малко след ставането й от леглото, бе усетила три слаби пробождания ниско долу, но те веднага бяха изчезнали. Всъщност през последните десет дни това често й се случваше, но нищо друго не подсказваше, че раждането наближава. Сигурна бе, че е още много рано. След поредното трескаво преброяване на месеците Кити винаги стигаше до категоричния извод, че бебето ще чака поне още двадесет или дори двадесет и пет дни. Не беше съвсем неподготвена като повечето жени, които им предстои за пръв път да раждат, защото в имението си край Астрахан бе присъствала на няколко раждания на жените от прислугата. Но откакто се премести в долината Дарго, тя не общуваше с местните жени, освен с една от тях — Дария.
Два часа след пладне, когато Аполон вече се приготвяше да потеглят по обратния път надолу към долината, Кити стана от одеялото, което той бе постлал върху тревата и внезапно се сгърчи от силен пристъп, след което усети как нещо топло намокри ходилата й. Първата й реакция беше паническа. На много версти оттук нямаше жива душа. Тя още не бе напълно сигурна какво й предстои, но ако бе съдено най- лошите й опасения да се сбъднат, тази самотна поляна високо горе над аула на Искендер хан беше най- неудобното място за едно раждане.
На три крачки от нея Аполон вече стъкмяваше багажа. Щом чу как Кити изохка, младият мъж се стресна при вида на лицето й, сгърчено и бледо като платно, но още повече го изплаши паниката, изписана в очите й. Най-много го стъписа течността, потекла по краката й.
— Аполон… О-ox… водите ми… изтекоха… — едва чуто простена пребледнялата жена, изплашена до смърт. — Прекалено рано започнаха проклетите контракции! Какво ще правим сега? Нали има поне два часа път надолу до аула и…
Ужасеният мъж я изгледа в недоумение. В първите мигове разумът му дори отказваше да повярва, че дългоочакваното събитие е започнало, макар и съвсем ненадейно, и то точно там, където в никакъв случай не биваше да става. Веднага смъкна наметалото от гърба си, метна го върху меката трева и се втурна към
