чувствал така щастлив — бурните приветствия на мъжете и жените от прислугата сякаш му вдъхнаха неподозирани сили, защото въпреки умората той не позволи да му отнемат скъпоценния товар. Особено бурно го посрещнаха джигитите, защото тези волни планински орли винаги се радваха повече на раждането на момчета, отколкото на момичета. Възприемаха го като залог за увеличаване броя на бъдещите бойци, които след години ще бранят тяхната долина от пришълци и завоеватели.
След като си отпочина на терасата пред вилата, докато жените от кухнята привършиха със суетенето около миенето на Кити и първите грижи за новороденото, Аполон властно вдигна ръка и процесията пое надолу към аула и сарая на Искендер хан, разположен в другия край на долината Дарго. Лицето на младия баща грееше от щастие. Вестта стигна много преди него до аула и още на последния завой пред крайните къщурки ги посрещна цялото местно население. Отдавна в тази изолирана от света планинска долина не се бе появявал такъв повод за празнуване и развеселените джигити, и без това измъчвани от скука, защото нямаше изгледи скоро да потеглят на поход към низините, цели три вечери не бяха станали от трапезата в голямата зала на сарая. Искендер хан бе наредил на слугите си да не пестят арака и виното от избите му. Наистина за никой не беше тайна, че Аполон и Кити още не бяха женени, но за никого вече нямаше съмнение, че княз Аполон Кузин е баща на новороденото — достатъчно бе да се хвърли един поглед към личицето на малкото създание. Така набързо секнаха всички слухове относно загадката кой е бащата на сина на графиня Радишевска.
Ханът и Аполон останаха сами чак към средата на третата нощ, когато най-сетне гостите се разотидоха, преситени от ядене и пиене.
— Реши ли какво име ще дадеш на сина си? — попита Искендер хан и погледна изпитателно Аполон.
— Още не — уморено въздъхна младият баща. — Работата е там, че засега не мога да се разбера с Кити.
— Скоро ще трябва да го кръстиш — напомни му старият вожд.
Аполон се усмихна стеснително и вдигна въпросително вежди.
— Опасявам се, че ще се спречкаме за кръщаването.
— Хмм… — замислено процеди ханът и поглади брадата си, както правеше винаги, когато обмисляше някое решение. — Да… Времената се менят и вече нищо не е както когато бях на твоите години. Жените днес са станали доста…
— …непокорни? — прекъсна го Аполон.
— Точно така! — гневно кимна старецът. — Май чух от някого, че на това му казвали… прогрес?
— Да. Но това, че понякога не желае да се подчинява на волята ми, не ми пречи да я обожавам. И нея, и детето.
— Помни ми думата, Ас-Сакр Ас-Сагир! Ще дойде ден, когато ще се гордееш със сина си. Разбира се, няма да съм жив, за да го видя с очите си… Но поне ще умра спокоен, защото си личи, че е твоята, наша кръв.
— Нали точно това ти повтарях от месеци насам!
— Е, сега вече и аз го повярвах… Е, реши ли да се ожениш за нея?
Аполон не се изненада от този въпрос — отдавна очакваше старият вожд отново да започне да го убеждава да се задоми, за да узакони новороденият наследник на богатствата на князете Кузин. Нямаше съмнение, че Искендер хан с нетърпение очаква да бъде изпълнено това негово желание, за да може след това по-спокойно да дочака края на дните си. Карим вече бе споменал пред Аполон, че именно това сега била най-голямата грижа на престарелия хан.
— Да, не мога да отрека, че в момента положение е много объркано. Но не ме упреквай, не съм стоял със скръстени ръце! Още преди месец изпратих един от моите хора в Баку с молба да намери сегашния й съпруг, граф Пьотр Радишевски, за да му предаде предложението ми Пьотр да уреди развода си с Кити. Но все още не съм получил отговора му. Нищо чудно да има сериозни грижи около оцеляването си, около изхранването на другото си семейство в Баку и затова сега да не му е до уреждането на отношенията си с графинята. Така че не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Не съм сигурен дори дали Пьотр вече не е мъртъв, след като навсякъде в низините се водят ожесточени сражения между червените и остатъците от белите. Ако болшевиките не бяха разстреляли царя, с царски указ лесно можеше да се преодолеят цял куп бюрократични пречки, но сега навсякъде в Русия цари неописуем хаос!
Аполон безпомощно вдигна рамене.
— Но докато чакаш от месеци отговора на Пьотр Радишевски, твоето семейство се увеличи с още един член, с моя малък праправнук… — мрачно додаде Искендер хан.
— Именно затова се налага да се избърза с развода и с женитбата ни. Искам колкото е възможно по- скоро детето ни да бъда признато за законнородено. Нали знаеш, че в рода на князете Кузин не за пръв път се появява незаконороден потомък, но моите прадеди винаги са намирали изход дори от най-заплетените ситуации. Разбира се, във всички епохи парите са разтваряли дори най-здраво залостените врати, затова никой от князете преди мен не се е притеснявал, когато се е налагало да узакони някой от своите потомци. Дано само Пьотр откликне на молбата ми… — Лицето на Аполон се помрачи. Очевидно той не беше чак толкова уверен в благоприятния изход, въпреки че не се осмеляваше да го признае пред Искендер хан. — Не мога да си представя живота без Кити, затова нямам търпение най-после всичко да се уреди законно!
— Съгласен съм — кимна Искендер хан. — А що се отнася до избора на името на детето и до кръщаването му, вярвам, че няма да изтече много време и ти ще се разбереш с избраницата на твоето сърце. Но не забравяй, Ас-Сакр Ас-Сагир, не е мъдро да се оставя последната дума на една жена.
— О, аз зная как да я убедя! Но не искам да стигаме до ожесточени спорове, в които всеки от двама ни да се стреми единствено към надмощие над другия. Много по-добре ще е да се разберем дори с половин дума, вместо да се караме по цял ден и цяла нощ.
— Хмм, дано доживея този ден… — недоверчиво поклати глава старецът и замислено погали дългата си бяла брада.
След толкова преживени от него години той още не бе виждал мъж и жена под един покрив, между които никога да не са избухвали спорове, но от друга страна можеше само да се радва, като виждаше колко е щастлив Младия сокол с руската графиня и с тяхното лъчезарно синче.
Така, след доста продължителни спорове между двамата родители, най-после беше избрано име на новороденото. Името, разбира се, беше доста дълго, понеже нито майката, нито бащата на детето не пожелаха да направят компромис. Кити настояваше да го кръстят Григорий, понеже това бе името на покойния й баща. Аполон пък не можеше да допусне да не бъде зачетено името на неговия баща — стария княз Александър, когото всички наричаха съкратено княз Алекс. Искендер хан на свой ред прояви неотстъпчивост, настоявайки да не бъде забравено името Ярак — родовото име на вождовете, от векове владеещи долината Дарго. В превод от дагестански Ярак означавало, обясни той на изумената Кити, младо соколче, което тепърва трябва да бъде обучавано, за да се превърне в ловен сокол. Така че при кръщаването си синът на Кити и Аполон получи внушителното име княз Григорий Александър Ярак Аполонович Кузин. Но родителите му предпочетоха за по кратко да го наричат с умалителното Кубик.
Още от деня на раждането си малкият Кубик се превърна в център на вниманието им, в тяхната най- голяма радост и тревога. Когато за пръв път се усмихна, всички се съгласиха, че усмивката му е много топла и очарователна — досущ като на баща му. Още повече младите родители се радваха, когато с всеки изминат ден детето, за разлика от връстниците си, показваше все повече схватливост в игрите — детската стая беше препълнена с какви ли не играчки, донасяни по изричната заповед на Аполон от всеки жител на долината, който слизаше да купува храни долу в низините.
— Аполон, знаеш ли какво стори днес малкият? — извика му Кити с грейнало лице. — Показах му твоята фотография и той засия от радост. Веднага те позна и посегна към снимката.
Щастливите родители веднага зарязаха останалите си занимания, за да помечтаят за бъдещето на първата си, рожба, В никакъв случай не желаеха невръстният Кубик да преживее ужаси и страдания, подобни на тези, които съдбата бе отредила на тях, В бляновете си го виждаха блестящ студент в Сорбоната — а не в някой по-евтин лицей, както плахо предложи отначало майка му. Следваха идилични картини за бъдещето — Кубик на игрището за поло, Кубик на тенискорта, Кити с английската му гувернантка, Кубик в трапезарията на разкошен замък в долината на Лоара. Аполон не искаше сина му да остане в тази измъчена страна, където хиляди хора гинеха едва ли не всеки ден заради безумните амбиции на шепа
