време за губене! Нали знаеш, някой ден пак ще се върнем тук…
Аполон протегна ръка, за да погали успокояващо Леда по гривата.
— Щом толкова настояваш, потегляй. След няколко минути ще ви настигна.
Карим по-скоро би продал душата си на дявола, отколкото да остави Младия сокол да броди сам из опасните улички.
— Винаги си бил прекалено твърдоглав, Соколе, когато си наумиш някоя щуротия! — недоволно промърмори Карим.
— Ха-ха! Успя да ме развеселиш! Нещо се бях натъжил напоследък.
С учудваща пъргавина Аполон се прехвърли през разбития прозорец откъм двора зад бижутерийния магазин на Фираз. Също така доста бързо според него, но прекалено бавно според пазещия отвън Карим, князът успя да намери свещника, да запали свещите и да открие къде Фираз криеше ковчежето с бижутата. Разби ключалката с ханджара си и избра няколко бижута, които му се сториха достойни за Кити. Златните монети, с които бе решил да заплати необичайната си покупка, скъта под миндера заедно с бележка за собственика, в която се извиняваше, че не е спазил обичайното работно време на магазина.
Конниците успяха да заобиколят Маджолис малко преди разсъмване, когато от местния гарнизон потегляха първите патрули. Макар че всички телеграфни линии на север от прохода Дербент бяха прекъснати от хората на княз Кузин, червеноармейските отряди, вече поучени от горчивия си опит, веднага на следващия ден се бяха заели с възстановяването им. Това бе причината на другия ден двама от конниците, изпратени от Аполон да разузнаят обстановката напред, се върнаха запъхтени с тревожната вест, че врагът им е устроил засада в прохода Акуша, подсилена от два бронирани автомобила. И от двете машини стърчали дулата на тежки картечници.
— По дяволите! Карим, ти спечели облога! — провикна се Аполон. — Още сега ще ти изплатя петдесетте рубли. Ето, вземи ги. А сега да потеглим към Акуша и да видим сметката на онези бронирани автомобили.
— Не забравяй, Соколе, че си обещал на Кити да се завърнеш при нея здрав и читав. Не можем да препуснем право срещу дулата на картечниците!
— Да, май и този път имаш право, братко. — Той се извърна към него и в очите му отново заблестяха предизвикателно златистите точици, както ставаше винаги когато се възбуждаше от предстояща опасност. — Как мислиш, дали не е време да облекчим товара на конете, като се лишим от две-три дузини гранати?
— Не виждам защо да не опитаме — кимна джигитът.
— Винаги си толкова разсъдлив! Затова ми е спокойно само когато си от дясната ми страна.
— Нали все някой трябва да те обуздава от време на, време, Соколе… — примирено въздъхна Карим.
Аполон се усмихна радостно и зъбите му блеснаха на загорялото му от слънцето лице.
— Както пък теб някой все трябва да те подтиква към авантюри!
Този ден остана паметен за гарнизона в Акуша със загубата на двата бронирани автомобила. Руснаците, които от цяло столетие полагаха огромни усилия да се укрепят в Кавказ, така и не бяха запомнили, че отвесните урви, заобикалящи прохода, бяха любимо място за проверка на джигитите кой може по-точно да улучва мишени ниско долу в пропастта, сред която се извиваше тесният път.
Веднага след схватката в теснините отрядът на Аполон се устреми към подстъпите на родната долина Дарго. Стигнаха привечер, малко след като слънцето се бе скрило зад хребета над долината. Мъжете се разотидоха по домовете си, само Карим и Сахин се отправиха веднага да разкажат на Искендер хан как бе протекъл походът.
— Предайте на хана, че искам утре сутринта да разговарям с него — поръча им Аполон, преди да се раздели с двамата си верни побратими. След малко закачлива усмивка озари лицето му: — Все пак не му обещавайте, че ще успея да стана много рано от леглото.
Възбуденият княз веднага пришпори Леда по пътя нагоре към вилата. Винаги след дълго отсъствие се връщаше радостен у дома. Припомни си, че бе длъжен да благодари на Кити, защото тя не се противопостави на тази временна раздяла. Надяваше се да не я завари сърдита, макар че походът се бе проточил доста повече от очакваното. Разчиташе да я омилостиви с щедрите дарове, въпреки че те бяха — според него — доста скромен израз на чувствата му към нея. Надяваше се също да завари Кубик буден, защото още не беше много късно. И за него бе донесъл малък подарък от магазина на Фираз.
Веднага щом наближи предната тераса, Аполон с радост видя, че надеждите му не бяха излъгани. Кити, с малкия Кубик на ръце, го очакваше в подножието на стълбата, водеща към горния етаж. В дъното на предверието се виждаше разтворената врата към трапезарията и дори се мяркаха блещукащи пламъци в камината.
Аполон веднага скочи от седлото, остави поводите на притичалия слуга и на един дъх изкачи стъпалата пред терасата. Притича към очакващата го графиня с бързи, едри крачки, за да я прегърне с щастлива усмивка. Тримата заедно — баща, майка и син — оживено заговориха в един глас Аполон вдигна Кити и я завъртя във въздуха, заедно с малкия Кубик.
Князът набързо се разпореди да разтоварят багажа му, защото изгаряше от нетърпение да й покаже подаръците. Пое от нея детето, с другата си ръка я прегърна през рамо и я поведе към трапезарията.
— Какво ново се научи да върши Кубик, докато ме нямаше? — веднага я попита той.
— Вече може да се превърта на леглото във всички посоки. Много е немирен и не мога да го удържа да не се добере до нещо по стаите, което може да е опасно за него.
Очите й искряха от щастие. Най-лошите й страхове се бяха разпръснали веднага щом го видя как скочи от кобилата, макар че доста преди това до нея бе достигнала радостната вест, че мъжете са се завърнали в долината. Наистина, тя трябваше да изчака Аполон да се раздели с джигитите и да се изкачи до вилата, но пък това й позволи да се изкъпе и освежи. Най-важното бе, че Аполон се бе върнал при нея, при това без нито една драскотина, както й бе обещал. При тази мисъл тя отново огледа лицето му, но този път по- внимателно, да не би все пак да бе пропуснала някой нов белег.
— Защо ме гледаш така втренчено? — развеселено я попита той. — Да не би да съм се изцапал с нещо?
— Само гледам да нямаш рани. — За нейно искрено облекчение нямаше нищо по лицето му, което й бе до болка познато.
— Нали ти бях обяснил, че този поход не крие някакви по-особени рискове? — Князът благоразумно предпочете да не й споменава за ожесточените сражения, които на три пъти неговите бойци бяха водили с червеноармейците. — Дори може да се каже, че заслужавам златен медал за успешното изпълнение на мисията.
— Не един, а два златни медала — засмя се Кити. — Един за теб и един за мен. Да не би да си въобразяваш, че е много приятно да седя тук, да тръпна от страх и да мисля денем и нощем какво ли може да се случи с теб?
— Да, очаквах така да реагираш, затова по пътя на връщане наредих на моите хора да пришпорват безмилостно конете. Никой не ми се разсърди, понеже всички знаят, че у дома ще ме очаква сериозна разправия, ако бяхме закъснели с още един ден — пошегува се той.
Аполон сведе глава над нея и я погали по косата.
— Когато си разгневена, ставаш още по-красива. — Той тръгна по стъпалата нагоре към спалнята им, но преди да влезе в нея, се обърна към Кити: — Мислиш, че Кубик специално за мен ще покаже какво ново е научил, докато баща му бродеше из кавказките проходи?
— Е, още е много малък и нищо не разбира. При него не е като при нас, защото всичко става спонтанно. Почакай и сам ще се увериш.
Аполон остави детето на леглото, седна до него, загледан в русата му коса, същата като неговата. Опита се да долови промените в лицето на Кубик. После протегна ръка към сина си и започна да я размахва, а момченцето с радостно гукане посрещаше всеки негов жест. Събори го на леглото и започна да го гъделичка по гушката, по гърдичките, после го завъртя и го погали по гръбчето. Детето се заливаше от смях. Аполон продължи с играта, но със свободната си ръка разкопча колана си. Будните живи очи на Кубик следяха всяко движение на Аполон, който след като се освободи от тежкия колан, побърза да изуе напрашените ботуши и да ги изрита под леглото, без да престане нито за миг да се усмихва на сина си. Кити
