— Кажи ми какво усещаш, скъпа — тихо, но настоятелно я помоли той. — Искам да знам.
Съвсем бавно и предпазливо Аполон започна да спуска изумруда между бедрата й, без да откъсва очи от лицето й. После взе да го мърда нагоре-надолу, да го притиска все по-плътно с пръста си, докато тя не изпадна в сладостен екстаз. Погледът й окончателно се замъгли. Аполон продължаваше неуморно предизвикателната игра, решен, да я накара окончателно да обезумее. Тя повече не можеше да издържа. Изви се рязко в дъга, простена и крайниците й се разтрепериха.
— Така харесва ли ти? Искаш ли да го оставя вътре?
— Не — задъхано промълви Кити.
— Защо не?
— Не… да… и аз не знам вече какво искам и какво не! За Бога, Аполон, не ме питай, само побързай!
— А искаш ли да спра?
Кити само разтърси рамене, а той разбра, че няма да получи по-красноречив отговор.
Той продължи да я милва, нагоре, надолу, навътре, навън, пак навътре и настрани, навсякъде, докато тя се гърчеше и стенеше, изнемогваща от разтапящата я нега. Страстният му, приглушен от желание глас галеше слуха й така както южното слънце сгрява кожата.
— Мога да го оставя вътре, както правят в харемите в Ориента. Ще го усещаш как се мърда всеки път, когато разклащаш ханша си. И тогава се постига чудодеен ефект — при всяко потрепване на тялото ти ще се възбуждаш, ще бъдеш готова да ме приемеш. Ще го чувстваш дори и когато ходиш, когато сядаш на стола си на вечеря. А също и когато просто се навеждаш, за да обуеш обувките си или за да вземеш някоя рокля от гардероба.
Гласът затихна до сладострастен шепот около ушите й така, както мъглата се стели плавно около планинските урви.
— Да, може би тогава ще се наложи винаги да съм близо до теб, да съм ти под ръка, за да те задоволявам… Дори можеш само да си лежиш в леглото и да ме викаш, когато повече не можеш да издържаш на изкушението. Да ти го оставя ли поне за един или два дни?
Но тя не се съгласи. Все още поне малка част от разума й не беше напълно замъглена от изгарящия я копнеж по него. Той и без това можеше вече да прави с нея всичко, което пожелаеше. С такъв опитен любовник Кити не се нуждаеше от допълнителни стимули. Освен това не искаше все пак да се превърне в пълна робиня на страстите му.
— Не, не го искам, моля те, извади го! — извика тя, опитвайки се да заглуши бученето на кръвта в ушите си.
Той се усмихна многозначително, докато съзерцаваше замечтано изгарящата от страст гола графиня, обсипана със скъпоценности.
— Ами ако настоявам да се съгласиш? Ще видиш, че ще ти хареса. Предварително го знам.
За миг Кити се подвоуми. В еротичните тънкости тя изобщо не можеше да му съперничи.
— Защо си сигурен, че ще ми се понрави?
— Защото вече съм преживял нещо подобно, скъпа.
Шестото чувство й подсказа, че тя не е първата, с която той си прави този експеримент.
Веднага се подразни от това неочаквано разкритие и заговори по-категорично отпреди:
— В такъв случай за нищо на света не желая да…
Но ръката му я хвана за рамото, а от другата ръка два пръста се намърдаха там, където досега имаше само един. Последните й думи заглъхнаха в сподавен, сладостен стон.
— Когато отново бъдем в тази поза, аз ще мога да правя с теб каквото си пожелая, скъпа. И ти го знаеш, и аз го знам. Защото твоето прелестно тяло е ненаситно. Нали не се заблуждавам?
— Не е вярно — упорито тръсна глава Кити.
— Така ли? — ласкаво прошепна той, после бавно се присви и сведе глава, за да притисне устни към едното от зърната й.
Отново загубила ума и дума, изтерзаната графиня само отметна глава и сломено изрече:
— Да… да… моля те, Аполон, не ме мъчи повече!
Той знаеше, че тя наистина повече не може да чака. Прекалено много й се бе насъбрало, затова й позволи да свърши преди него. Кити кръстоса ръце върху голите си гърди.
— Обожавам те, любов моя — повтаряше той в захлас, докато я галеше все по-забързано и по- настойчиво. А тя, почти примряла в ръцете му, се опиваше все повече и повече от вълшебните пръсти, от горещите му устни, от това подлудяващо „Обожавам те, любов моя“, което ехтеше в ушите й.
Кити се върна към реалността доста по-късно, останала без дъх от прекомерна наслада, в ръцете на мъжа, който пръв бе разкрепостил нейната чувственост, който бе способен само с няколко докосвания да я изведе до върха на екстаза.
Но още не бе дошъл на себе си, когато чу как изщрака закопчалката на огърлицата, как перлите престанаха да галят корема й, как изумрудът бе измъкнат от тялото й. После усети едно кораво мъжко тяло да се настанява върху нейното. Топлите му бедра се вмъкнаха между нейните, нещо твърдо проникна в мекотата й, за да започне да я изпълва отначало полека, а после все по-бързо и по-бързо и по-бързо, а тя разтвори ръце, за да посрещне мъжа, който я правеше толкова неизказано щастлива…
По-късно, освободена от всичките бижута, с които Аполон бе накичил тялото й, Кити още лежеше на гърдите му, доволна, макар и изтощена.
— Знаеш ли, скъпи, по едно време ме изплаши, когато започна да ме галиш с онзи изумруд… — Ръката й гальовно се плъзна по корема му. — Но съм в такова състояние, че бях готова да сторя всичко, само и само да останеш при мен.
— Същото изпитвам и аз, скъпа моя, и то не само понякога, а всеки ден. Достатъчно е само да ме погледнеш и започвам да те желая. — Тя пак помръдна и косите й погъделичкаха врата му. — Нямаш представа колко пъти съм се ядосвал, че не можем да се отървем от прислужниците, които постоянно ни се мотаят из краката!
— Странно, защото винаги изглеждаш така, сякаш превъзходно се владееш! — учуди се Кити.
На лицето й отново се появи онова детинско изражение, което той толкова много харесваше. В такива мигове му идеше да я захапе по прелестно отпуснатата й долна устна, налята като зрял плод, който само чака да бъде откъснат. Така стана и сега, затова повика на помощ последните остатъци от волята си, за да извърти погледа си настрани. Вече нямаше капка съмнение — тя бе най-прекрасната жена от всички, с които някога съдбата го бе срещала.
— Тъкмо обратното е вярно, скъпа моя! На мен ми стига само да ме погледнеш предизвикателно и аз цял се размеквам по теб, независимо дали около нас има, или няма други хора. На няколко пъти вече ми се случи ти просто да влезеш в стаята, в която разговарям с някого. Аз моментално се възбуждам и се налага да кръстосам крак върху крак, за да не се чувствам неудобно. Ти успя окончателно да ме покориш, да ме превърнеш в твой роб! Така че няма защо да се оплакваш, че аз съм те превърнал в своя робиня…
Кити обаче бе впечатлена от казаното от Аполон.
— Следващия път ще гледам да не забравя и да проверя дали не си измисляш небивалици!
— Моля те, не го прави, скъпа! Така само ще ме изложиш пред гостите! Представяш ли си в какво конфузно положение ще изпадна?
Кити звънко се засмя.
— Много ми е приятно да зная, че притежавам такава вълшебна власт над теб.
— О, знаех си, че не биваше да го споделям с теб! Така ще можеш да ме изнудваш всеки път, когато пожелаеш!
Кити още повече се разсмя, след което пак се притисна плътно към него.
— Следващия път, когато поканим гости у дома, нарочно ще те издебна точно когато си се разположил удобно в креслото, за да те попитам: „Аполон, ще ми долееш ли малко шампанско?“
— А пък аз ще ти отговоря: „Мадам, за това си имаме предостатъчно слуги!“
— Тогава ще измисля нещо друго. Например ще ти предложа да станеш и да отидем до вратата, за да посрещнем някой от новодошлите. Нали ще ме държиш под ръка, както е прието според етиката?
— Ах, ти, малка хитруша! Ако ми погодиш този номер, при това точно когато съм възбуден, можеш да
