бъдеш сигурна, че независимо от броя, от ранга и от реакцията на гостите веднага ще те грабна на ръце и ще те понеса нагоре по стъпалата, право към спалнята, пък после каквото ще да става!
— Да не си посмял! — извика Кити.
— О, ще го направя и окото ми няма да мигне! — Аполон се засмя безгрижно. — Щом вече си предупредена, нямаш право да се оплакваш.
Тя сведе кокетно дългите си мигли и гальовно плъзна голото си краче покрай неговия крак.
— Вероятно ще е много забавно някой път нарочно да те предизвикам, за да видя как ще се криеш от гостите в някой ъгъл на салона, за да прикриеш прекалено възбудената си мъжественост. Какво ще кажат родителите ти, ако те видят в такова състояние в апартамента им в Париж?
Аполон смутено се разсмя и Кити веднага усети как тялото му отново започна да се възбужда.
— Предполагам, че баща ми ще се усмихне и ще заяви, че това е великолепен повод за още една наздравица, а майка ми ще продължи със разговора си на светски теми, все едно нищо особено не се е случило. Ако пък сред гостите се намери някой толкова невъзпитан, че да се опита да привлече вниманието на компанията върху моето състояние, майка му само ще вдигне рамене равнодушно и ще му обясни, че момчетата винаги са непредсказуеми… също като баща ми на младини. Разбираш ли, няма да има никакви опасни последици — чаровно се усмихна Аполон.
Той си припомни, че има още от подаръците, които не й бе показал, затова измъкна останалите неща изпод леглото и ги остави пред нея с думите:
— Скъпа, ти така ме увлече в приказки, че забравих да ти покажа останалите подаръци.
Пред смаяния поглед на Кити се появиха още три рокли и две домашни роби. От последния пакет Аполон измъкна великолепен пеньоар от черна китайска коприна с бродерии със сребристи конци, много изящен и елегантен.
— Господи, колко е красив този пеньоар! — възкликна графинята. — Очевидно все още се намират тук- там изящни дрехи въпреки че заради тази проклета революция модата пострада толкова много…
— Карим ми спомена, че съпругите и любовниците на болшевишките комисари изкупували с настървение дрехи, заграбени от червеноармейците от гардеробите в домовете на дворяните и богаташите.
— А тези бижута… — Кити протегна ръка и погали перлената огърлица с изумруда, колието, пръстените, обсипани с диаманти, рубини и сапфири, които Аполон беше разпилял по цялото легло. — Аполон, това е прекалено много за мен. Не го заслужавам. Пък и къде ще ги нося всичките тези бижута?
— Не се притеснявай. Искам да имаш от всичко, което може да се купи с пари, макар че понякога за хубавите бижута са нужни ужасно много пари. А когато най-после заминем за Франция, ще мога да ти купя още повече.
Кити наведе глава, но продължи да гали с пръсти скъпите бижута.
Тя за дълго остана така, мълчалива и замислена. Накрая Аполон се разтревожи, приближи се към нея и обърна лицето й към своето. На светлината от камината по лицето й проблеснаха сълзи. Тя веднага понечи да ги избърше, но не успя да ги скрие от проницателния му поглед.
— Скъпа, какво те измъчва толкова? Да не би аз да съм те засегнал с някоя лекомислена шега или забележка? — Аполон се приближи и я изгледа втренчено. — Мила моя, ако те тревожат съмненията дали ще ти бъда докрай верен и предан, не си губи времето за подобни глупости. Преди малко само се пошегувах. Не разбираш ли, че откакто се влюбих в теб, вече изобщо не забелязвам другите жени около себе си? Можеш да разчиташ на думата ми!
— Не е това — отчаяно поклати глава младата жена и вдигна ръка, за да избърше сълзите си.
— Какво тогава те измъчва, скъпа? — нежно попита Аполон, отмести с ръка кесията с бижута и я притегли към себе си. Повдигна я с лекота, все едно че беше малко момиче, и я настани в скута си, както бе седнал с кръстосани крака върху леглото. Прегърна я, а ръцете му утешително я загалиха по гърба. — Моля те, не плачи. Не исках да те обиждам.
— Не, ти не си ме обидил.
— Тогава защо са тези сълзи?
Кити го погледна в очите.
— Само те моля да не ми се присмиваш. Внезапно си припомних, че за всичките онези години, през които живеех с Пьотр, той нито веднъж нищо не ми подари дори един пръстен!
Аполон отлично познаваше характера на Пьотр и затова никак не се изненада от думите й, но въпреки това нещо неясно и тревожно продължи да гложди душата му. Не можеше да повярва, че това е единствената причина за сълзите на Кити.
— Нима плачеш само заради спомена за живота си с Пьотр? — недоверчиво попита той, като в същото време изпита неясна ревност към законния й съпруг.
— Не, не, сега съм много щастлива с теб, скъпи — побърза да го увери Кити.
— Тогава защо са тези сълзи?
— Това са сълзи на щастие, глупчо! — усмихна се тя.
Аполон остана с отворена уста и широко разтворени очи. Въпреки богатия си опит с жените, такова преживяване му се случваше за пръв път.
— Аха… значи това било… — замислено промърмори князът, все още озадачен от странното й поведение. — Наистина ли си щастлива с мен или само се преструваш?
— Наистина, скъпи. Никога не съм била така щастлива!
— И всичките тези тоалети и бижута ти харесват?
— Да. Много ми харесват.
— Тогава, скъпа моя — продължи той, възвърнал обичайния си леко шеговит тон, — в най-скоро време трябва да потегля на нова търговска експедиция, за да попълня гардероба ти!
— Да не си посмял! — извика тя и посегна да го удари на шега.
Но той, както винаги по-ловък от нея, светкавично се претърколи върху леглото, за да бъде по-надалеч от яростно свитите й юмручета. Като всички мъже, и Аполон не обичаше да гледа как някоя жена плаче неутешимо, особено когато поводът се крие в миналото, което той бе безсилен да промени. Предпочиташе неговата Кити да бъде весела и жизнерадостна, затова веднага вдигна ръце покорно и промълви с престорено умолителна интонация:
— Мадам, тук вие сте господарката. Аз съм само един смирен ваш роб. Съдбата ме е наказала да търпя до края на живота си моята свадлива и сприхава жена.
— Свадлива ли? Аз ли съм свадлива и сприхава? Ти си ужасен… — Тя не довърши думите си, защото се хвърли към него, но с това само го улесни да я обгърне с яките си ръце и да я повали по гръб. После, без да престава да изрежда най-лошите черти от характера й, Аполон се стовари върху нея с цялата си тежест и бедрата им се вплетоха тъй плътно, че тя само успя да изохка от повторно надигналото се в нея пламенно желание.
Тя го погледна в очите и отново видя блестящите им златни точици.
— Както ви казах, мадам — ласкаво промърмори Аполон, докато ръцете му галеха гърдите й, — аз съм ваш покорен роб, готов да изпълни всяко ваше желание…
Независимо дали бе неин роб или господар, Аполон повече не взе участие във въоръжените походи на местните джигити. Започна лютата кавказка зима. Ледени виелици вилнееха из тесните проходи, оголваха преспите от високите хребети, затрупваха долините. Невъзможно беше да се пътува в такова ужасно време. Долината Дарго дремеше, скрита под дебел сняг. Само понякога някой странник от съседните земи нарушаваше покоя на обитателите й. Най-тревожни вести пристигаха от съседна Грузия — единствената държава в Задкавказието, останала засега извън границите на болшевишка Русия. Макар че Съветите бяха подписали договор, признаващ нейната независимост, руснаците дори не криеха намерението си да я завземат.
Падането на Армения през декември трябваше да послужи като сериозно предупреждение за грузинците, но политиците в Тифлис наричан днес Тбилиси бяха изпаднали в необяснима летаргия, затова предните отряди на Червената армия използваха дребни, дори незначителни поводи, за да нарушават договора. Зад авангарда на болшевиките напредваше Единадесета армия, чийто щаб бе получил заповед от Москва да окупира цяла Грузия. За по-малко от месец военни действия и последната задкавказка държава загуби своята независимост, за да бъде погълната от новообразувания Съюз на съветските социалистически
