вътрешна защита срещу мъката, страданията и отчаянието. Иначе никой, дори и такъв силен духом мъж като Аполон Кузин, не би могъл да опази разсъдъка си след кошмарните гледки по пътя между Харков и Ростов на Дон, буквално осеян с трупове на цивилни и на войници от полковете на червените и белите.
Когато най-после се добраха до Таганрог, една от най-близките до Ростов железопътни гари, войниците от ескадрона бяха безкрайно изтощени от надбягването със смъртта. Неколцина от офицерите бяха ранени. Но за щастие раните им не се оказаха смъртоносни. Което бе още едно доказателство за умението им да оцеляват, при това в най-опасните сражения, както е по време на отстъпление. Сега целият личен състав с нетърпение очакваше посрещането на коледните празници в Таганрог. Най-после се задаваше дълго жадуваният отдих, който бе за тях като глътката въздух за давещия. Но вместо за въздух, брадясалите, изнурени и озлобени мъже копнееха само за чисто легло, за нощи без престрелки, за обилна трапеза с повече водка, за се опитат поне за няколко часа да забравят преживяното.
Но още не бяха наближили северните покрайнини на Таганрог, когато полковник Пьотр Радишевски свика старшите офицери, за да оповести, че се налага да се раздели с ескадрона, макар и само за няколко дни.
— Утре рано ние двамата, аз и Сергей, трябва да потеглим за Баку, Необходимо е той да уреди там прехвърлянето на акциите си от местното дружество за добив на нефт. — При тези думи на графа Аполон учудено повдигна вежди, затова Пьотр побърза да добави: — Да, да, разбирам, че си озадачен от тази неочаквана промяна в плановете ни, но моля те, не искам точно сега да ми задаваш въпроси. Мога само да ви пожелая, господа офицери, весело посрещане на коледните празници, ако въобще това е възможно сега, в разгара на войната — унило въздъхна графът. — Няма как, длъжен съм да остана поне за два-три дни със Суата и децата — полугласно добави той.
— Да-а, сега вече те разбирам — бавно произнесе Аполон, зает с обмислянето на възможностите след заминаването на Пьотр. Въпреки че душата му бе загрубяла, а чувствителността му — притъпена след ужасните преживелици по време на отстъплението от Харков до Таганрог, капитан Кузин не можеше да си обясни как си позволяваше Пьотр да остави Кити сама точно на Коледа. Ала след малко тръсна глава и реши, че това, в края на краищата, не е негова работа. Пожела на Пьотр весело прекарване на празниците, дори го помоли да предаде поздравите му на Суата. После уморено отпи от чашата си, в която бе долял остатъка от съдържанието на последната скъпоценна бутилка коняк от избата на Мадам Зоя в Нижний. И точно тогава го споходи една неочаквано дръзка мисъл.
„Кити! Ще бъде сама на Коледа в имението!“
Аполон въздъхна и отново отпи глътка коняк, след което се облегна на стената на купето. Всички седалки във вагона бяха наблъскани с офицери от ескадрона, повечето само по ризи и по чорапи, с разкопчани колани. А по пода на коридора, сред храчките, се въргаляха безчет угарки. Нямаше ъгълче в някое от купетата, в което да не бяха нахвърляни по две-три празни бутилки, повечето от водка или коняк.
— Благодаря — кимна Пьотр и неловко се усмихна. — Ще й предам твоите поздрави.
— Не забравяй също да поздравиш от мен Мирза и Алина.
Лицето на Пьотр светна от радост.
— Непременно трябва да видиш Мирза, Аполон! Язди така добре, сякаш се е родил на седлото, макар че наскоро навърши шест години. Няма да го познаеш, толкова е пораснал…
— Тогава Алина сигурно вече препуска със своето пони? Като истинска амазонка! — шеговито добави Аполон.
Алина, по-малката незаконна дъщеря на Пьотр и Суата, беше само на пет години, но много буйно и живо дете, което се бе влюбило в Аполон от пръв поглед и се държеше така непринудено с него, все едно че й беше по-голям брат. Пьотр гръмко се разсмя.
— Сигурно си прав. Не знаеш колко сме спорили ние двамата, Суата и аз, относно възпитанието на сина ни и дъщеря ни. Суата искаше да ги приучи от малки да спазват стриктно мюсюлманските традиции, но този път аз решително й се противопоставих. Алина копира всяка постъпка на Мирза, а Суата, вече напълно отчаяна, отдавна е вдигнала ръце, неспособна да спре бурните промени в поведението им.
— Изцяло подкрепям това решение — поклати глава Аполон. — Тези обичаи в Задкавказието да учат момичетата от малки да свикват с безропотното подчинение в харемите, отдавна трябваше да са забранени. За Бога, та ние живеем в двадесетия век, а не в Средновековието!
— Именно това се опитвам да втълпя на Суата — заяви Пьотр и се усмихна доволно. — Напоследък като че ли е започнала да възприема идеите ми.
„Защото от дете е приучена, че цял живот ще трябва да се подчинява на мъжа си!“, помисли си Аполон. Същата робска психика, чиито проявления Пьотр искаше да изкорени у дъщеря си още докато беше невръстно момиче, същото жалко и унизително, чисто ориенталско покорство пред мъжката воля, което очевидно го радваше много, когато се касаеше за Суата. Ясно бе, че графът не схващаше това противоречие, дори напротив, много му допадаше усърдието, с което бакинската му наложница изпълняваше всичките му прищевки. Липсваше само харемът с одалиските, поднасящи купи с шербет… Макар че Пьотр и Аполон бяха приятели от доста години, с течението на времето Аполон все повече се убеждаваше в горчивата истина — Пьотр беше егоист, загрижен единствено за собствените си удоволствия. Държеше се понякога като дете, неразумно и самовлюбено, което си въобразява, че целият свят се върти около него и е длъжен да изпълнява приумиците му.
Князът отклони помрачнелия си поглед и по случайност зърна през неизмития прозорец едър мъж, нагазил в дълбокия сняг зад коловоза. Новодошлият отчаяно махаше с ръка, за да привлече вниманието на седящите в купето.
— Виж, отвън те чака Сергей. Дава знак с ръка, че е време да тръгвате.
Пьотр веднага посегна към багажа.
— Добре, щом Сергей е дошъл да ме отведе, значи трябва да тръгвам. Чакай, има още нещо… Видях, че тук се навъртат десетина медицински сестри, от екипа на Червения кръст. Оставям те да се оправяш с тях. Две или три от тези девойки хващат окото, знаеш ли? Кой знае, може пък да му излезе късметът на някое от тези миловидни създания… Само така ще забравиш твоята тайнствена красавица, онази от последния ти роман, заради която толкова закъсня да се присъединиш към нас в Нижний.
Аполон мигом настръхна и подозрително присви очи, но след малко се успокои, когато видя закачливата усмивка, играеща на устните на Пьотр. Но за всеки случай князът побърза да смени темата:
— Нима си решил да оставиш всичките тези девойки на мен?
— Само този път, княже. Само този път всичките тези красавици, до една, ще бъдат изключително на твое разположение. Послушай съвета на един стар и предан приятел — намали пиенето и наблегни повече на храненето. Защото доста сили ще ти трябват, за да се справиш със сестринското братство на Червения кръст. — Върху загорялото му лице разцъфна още по-широка усмивка. — Искам да си пазиш силите, Аполон. Не ми се ще, като се завърна от Наку в Таганрог, да те заваря капнал от изтощение, изцеден като лимон.
Аполон замислено изгледа Пьотр — погледът на полковника беше невинен, като на монах, коленичил пред иконата в килията си.
— Не се безпокой за мен. Нищо чудно да прекарам празниците в усамотение. Да знаеш само колко съм уморен… и от живите, и от мъртвите…
Пьотр недоверчиво повдигна вежди.
— Нима?! — възкликна графът. После се обърна и тръгна към вратата на вагона, но неочаквано се спря на третата крачка, завъртя се и отново заговори:
— Да се надяваме, че командващият фронта до моето завръщане няма да издаде заповед за напускането на Таганрог. — Сетне сви рамене и добави, но този път с доста по-скептичен тон: — Макар че, ако трябва да си говорим напълно откровено, може би именно това би трябвало да очакваме — довърши той с мрачна въздишка.
Вече никой в Бялата армия не си правеше илюзии относно изхода на Гражданската война в многострадалната Русия, защото не им достигаше нито жива сила, нито тежко въоръжение, нито дори боеприпаси, за да бъде спряно настъплението на червените. Навред цареше униние и песимизъм. Дезертьорите се увеличаваха с всеки изминал ден, едновременно с броя на убитите, ранените и безследно изчезналите. Както и заболелите от коремен тиф, малария и холера.
