— Толкова ли е богат опитът ви с жени от висшите кръгове? — усъмни се Кити и едва се сдържа да не вложи саркастична нотка в интонацията си.
— Всъщност животът ме сблъска с какви ли не хора от всички прослойки. Особено през последните две години — тихо добави той.
Сърцето й подскочи от тази на пръв поглед незначителна реплика. Какво ли е правел с жените, попаднали в негова власт? Колко ли й оставаше на самата нея, преди да се озове в леглото му? Да върви по дяволите, ведно с цялата си пуешка надменност! Обзета от ярост и в същото време от страх за съдбата си, графинята неволно изтръпна. Наложи се веднага да стисне зъби и да затаи дъх, за да не се издаде, че е обзета от страх. Защо не си потърси никоя по-сговорчива жена от местните дамички? Услужливите ординарци веднага ще му я доставят, при това направо в леглото! Отчаяната за бъдещето си, Кити се осмели да го погледне в стоманеносивите очи — които обаче точно в този момент блестяха развеселено, — след което успя да се окопити и да процеди през зъби с ледена интонация:
— Напълно съм съгласна с вас, генерале, че последните две години промениха из основи живота на всички нас.
— Точно така! И всичко това дължим единствено на революцията! — откликна генерал Берьозов със леко подигравателен тон. — Именно на тази промяна аз дължа удоволствието да се запозная с вас, скъпа графиньо.
— А пък аз, генерале, на същата тази ваша революция дължа възможността да се запозная с този изискан хотел.
Тонът й си оставаше любезен, но едва прикриваше сарказма й. Ако наистина в бъдеще не я очакваше нищо добро, оставаше й само една утеха — да напусне този пошъл свят с гордо изправена глава.
Намекът на Кити го улучи там, където генералът беше най-уязвим. Като офицер се справяше чудесно със задълженията си, но по въпросите на изискания стил и етикет гой, потомъкът на сибирски крепостни селяни, винаги се чувстваше неуверен и колеблив. Може би именно затова напоследък, когато започна шеметното му издигане благодарение на новата власт, Берьозов започна да обръща толкова силно, дори прекалено внимание на облеклото си. Събираше антикварни предмети, главно от плячкосаните трофеи, което в онези смутни времена никак не беше трудно. Но липсата на благородство и на изискан вкус не можеше да се прикрие така лесно чрез придобиването на външно лустро. Той самият осъзнаваше този свой недостатък и се дразнеше много, въпреки победоносния ход на тяхната революция. На аристократите са били нужни векове, за да придобият финес и изисканост. Поколение след поколение те са възпитавали своите потомци в този дух още от най-ранно детство. А на него това безнадеждно му липсваше. Дворяните бяха високообразовани, докато той не беше. Те познаваха музикалното наследство на класиците, а той си нямаше и представа от тези постижения на човешкия гений. Те можеха да разговарят с часове за една картина, окачена на стената на някой дворец. Руските князе и графове обожаваха балета и театъра. Те умееха да бъдат забавни, любезни, светски сдържани и благовъзпитани. Дори когато се смееха, си оставаха сдържани и деликатни. От рождение бяха свикнали да живеят в охолство и затова никога не припадаха от възторг при вида на пари, злато и диаманти — за разлика от червените комисари, които едва сега започваха да трупат богатства.
Обаче не можеше да се отрече, че генерал Берьозов беше надарен със способността добре да владее чувствата си. Именно това качество, характерно за сибирците, му помогна много, за да изпъкне сред колегите си, непрестанно домогващи се до по-високи постове сред върхушката на новосформираната Червена армия. Именно тази сдържаност му позволи да овладее гнева си. Само се закани мислено да накаже високомерната графиня — но по-късно, когато останат насаме в леглото — заради нейното непокорство и подигравателно отношение към неговите опити да изглежда като изискан кавалер. Всъщност не беше зле жената, обект на домогванията му, да притежава остър ум и чувство за хумор, но да му се подиграва — о, не, това бе немислимо! Тази русокоса красавица ще трябва да научи докъде се простират границите на благоприличието. Нейното място в щаба на генерала ще бъде ограничено само до задоволяване на капризите му край масата за вечеря и после, разбира се, в леглото през нощта.
— Мадам, ще приемете ли моите извинения заради това, че сте настанена в толкова скромна стая — продължи той с хладна насмешка. — Но мога да ви обещая, че когато най носле моята дивизия превземе Тифлис6, ще ви поканя да ми гостувате в разкошната резиденция на губернатора на Грузия.
Кити пребледня при тези думи на генерала, затова Берьозов побърза да я успокои:
— Не, не се тревожете. Може би ще ми е нужен още цял месец, за да преведа войските си през кавказките проходи. А дотогава ще живеете тук, в Ставропол. Моите хора ще се погрижат да не бъдете лишавана от нищо. Сама ще се убедите, че офицерите от Червената армия също разбират какво означава да се живее в разкош и лукс.
Смаяна, графинята неволно потръпна. Представи си какъв ужас ще настъпи, ако тези варвари окупират цяла Южна Русия. Във въображението й изплува образът на Пьотр, ранен или дори убит, а след това набързо заровен в никаква крайпътна канавка… Или още по-зле — ако това се случи на княз Аполон Кузин…
Сама не можа да си обясни как успя да задържи сълзите си да не потекат по бледите й страни. Знаеше само, че това й костваше едва ли не свръхчовешко усилие. Но от проницателния поглед на генерал Берьозов не убягна фактът, че очите й се навлажниха. Доволен от ефекта на последните си думи, той продължи още по-въодушевено:
— Стига сме разговаряли за бъдещето, мила графиньо. Въпреки че пред нас се разкриват бляскави перспективи, няма да е зле да съсредоточим вниманието си върху много по-прозаичното настояще. След като тази вечер сте моя гостенка, защо да не се възползваме от удобния случай. И без това се нуждая от вашите съвети по някои по-деликатни въпроси. Ето например, според вас, редно ли е един полковник да бъде настанен на стола отдясно на моя или е необходимо, примерно казано, да бъде отдадено предпочитание на един генерал-лейтенант? Все пак нали във всяка армия трябва да се спазва стриктно принципът на старшинството?
С тези думи генералът с широк жест покани пребледнялата графиня да се приближи до масата, отрупана с трофейно шампанско, коняк, ликьори и много блюда с деликатеси от кухнята на хотела, превърнат от червените в щаб на Шеста дивизия. На светлината на свещите златните свещници, сребърните прибори, майсенският порцелан и оловният кристал искряха в целия си блясък.
Тя обаче остана скована до стената, жадуваща час по-скоро да приключи това изискано мъчение, за да се прибере в стаята, да остане най-сетне насаме, да залости вратата, да се сгуши в леглото и да се наплаче до разсъмване Но почти веднага я сепна гласът на генерала:
— Мога ли да ви наричам Катерина? Нали не след дълго ще станем… хм, как точно би трябвало да кажа… интимни приятели?
Кити се изчерви от грубия му намек и й се прииска веднага да избяга някъде навън, нямаше значение къде, само и само да се махне по-далеч от този омразен хотел, по-далече от Ставропол. За нейно щастие хладната разсъдливост не след дълго измести моментния импулс да избяга накъдето й видят очите. Нали щяха да я заловят още преди да се е добрала до централното фоайе на хотела?
— Да — глухо промълви сломената графиня, докато се опитваше да събере малкото душевни сили, които й бяха останали.
— Е, щом така се разбираме, тогава пък ти можеш да ме наричаш Дмитрий.
Кити едва не се задави, щом узна с каква „чест“ току що бе удостоена.
— А сега — продължи генералът, без да обръща внимание на мълчанието й, — бих искал да продължим със следващата тънкост. В какъв ред ще е най-изискано да ни сервира прислугата? Дали първо да ни поднесат предястията по нашия руски маниер или да отдадем предпочитание на френския стил на сервиране, тоест първо супата? Ами салатите? Дали да ги поръчаме да ги поставят в отделни чинии, както правят французите?
— Супите се сервират след ордьоврите, както ги наричат във Франция. А салатите не се поднасят отделно.
— Сигурна ли си? — Генералът вече твърдо бе решил да премине на „ти“.
— Винаги се сервира в този ред.
Берьозов притисна пръсти към веждите си и за миг затвори очи.
