изглеждаше отстрани. Кити не се осмели да осъди тези нещастници, които бяха принудени от безмилостната съдба да навлекат неугледните червеноармейски униформи. Нали и тя беше като тях? Нали бе готова да капитулира, само и само да оцелее в тези години, белязани с насилие и кръв?
С напредването на вечерта Кити изпи повече шампанско, отколкото бе свикнала от празненствата в имението. Генералът, зорко следящ съдържанието на чашата й, не пропускаше да махне с ръка на оберкелнера, който лично му сервираше, за да долее шампанско в чашата на графинята. Единствената утеха, която й оставаше, беше, че шампанското притъпяваше мъката й. Защото само при мисълта, че грубите космати ръце на Берьозов ще се докосват до най-интимните кътчета на тялото й тя цялата настръхваше, пръстите й конвулсивно стискаха високата чаша, пълна с искрящо шампанско, след което пенливата течност като че ли сама се изливаше в пресъхналото й гърло. Но докато съзнанието й постепенно се замъгляваше, лошите й предчувствия не само че не се уталожваха, но дори се засилваха все повече и повече.
Към два през нощта генералът, който бе търпял достатъчно дълго отдавна опротивелите му физиономии на офицерите, изгарящ от нетърпение да обладае новата си компаньонка, властно махна с ръка, след което хладно се сбогува с гостите си. Помещението бе опразнено само за няколко минути. Берьозов я хвана под ръка, но за нейна изненада не я поведе към нейната стая, а към своя апартамент, който се оказа на същия етаж.
— А сега, миличка — започна генерал Берьозов, след като се настани на канапето, — ще бъдеш ли така любезна сама да се разсъблечеш?
Кити замря, сетне леко политна и за да падне на килима, трябваше да се подпре с едната си ръка на масичката за сервиране на чай.
— Не ми иска да го правя — решително отвърна тя.
— Но пък на мен ми се иска! — студено процеди той. Сивите му очи останаха неподвижни, като на дебнеща змия, втренчени в неспокойно потръпващите й гърди.
„О, Господи, и това ли ще трябва да преживея!“ Тя остана мълчалива, трескаво обмисляйки възможностите за спасение.
— Не може ли поне за малко да остана сама?
Безпомощната жена стисна така силно ръба на масичката за чай, че кокалчетата на пръстите й побеляха също като изработена от бяла бреза мебел.
— Че ние сме съвсем сами! Отдавна се отървах от онези досадници!
Но тя продължи да се колебае, докато накрая прошепни едва чуто:
— Непременно ли трябва да го сторя?
— Престани да се преструваш! Ролята на глупава селянка не е за теб! — ядоса се той. — А и просто нямаш друг изход. Ясно ли е? Не обичам да повтарям заповедите си! Или ще се съблечеш, или аз собственоръчно ще ти смъкна дрешките. Мразя да не се изпълняват нарежданията ми. Между другото още не съм ти показал колекцията си от копринени камшици. Много са елегантни, а освен това те не оставят белези дори по най-нежната кожа. По кожа като твоята…
Кити с усилие преглътна коравата буца, заседнала и гърлото й и протегна ръка към сапфирените си копчета, подредени диагонално под деколтето на синята й рокля.
Генерал Берьозов отметна глава назад и откопча колана на униформата си.
— По-бавно, Катерина — разпореди той, този път странно притихнал. — Искам от теб да го направиш колкото е възможно по-бавно.
Пръстите й трепереха тъй неудържимо, че за нея не се оказа трудно да изпълни последната му команда. Минутите се нижеха бавно и мъчително, преди непослушните й пръсти да се справят с последното копче. Никой не промълви и дума. Над тях отекваше, оглушително звънко, само тиктакането на стенния часовник над камината. Кити продължи да се разкопчава като хипнотизирана под втренчения поглед на генерала, шокирана от това, което бе принудена да върши. Никога не бе предполагала, че за да оцелее, ще й се наложи да участвува в подобни мерзости.
Може би затова й се струваше, че разумът й е отлетял някъде надалече, някак си… настрани и сега бди единствено достойнството й да остане неопетнено от гадостите, които върши тялото й.
Когато най-после всички копчета бяха послушно разкопчани, Кити плахо вдигна ръце и синята рокля сама се изхлузи покрай стройните й бедра, за да се свлече като мека копринена купчинка в нозете, заобиколена от разкошния ирански килим, сътворен от незнайни тъкачки в град Табриз.
Генералът неволно затаи дъх. Раменете й вече бяха оголени, по-бели от бисерите, изваждани от дъното на Персийския залив. Къдрите на бледозлатистата й коса се пилееха свободно, на тежки вълни, покрай шията, изваяна сякаш от слонова кост.
Беше останала само по фина, прозрачна камизола, неземно нежна и ефимерна. Гледаше право напред, със замъглените си — от сълзите и от парещия срам — изумрудени очи. Сега вдигна треперещите си ръце. Нарочно го напрани съвсем бавно и плавно, вкопчена в отчаяната последна, наивна надежда да открадне поне още половин или цяла една минута, преди да отметне от раменете си двете тънки презрамки, крепящи камизолата й. А когато най-сетне и тя започна да се свлича предателски, изоставяйки гърдите й, постепенно, едвам-едвам, цепнатината между тях се разкри още по-отчетливо, особено когато за миг-два полупрозрачната материя се задържа върху зърната й.
Изправи глава със стиснати зъби и зеници, потъмнели от отчаяно примирение, като безропотна робиня, отдавна забравила вкуса на свободата. Всъщност не беше ли и тя робиня, нищо че живееха в двадесети век. Може би най-терзаещото за унижената графиня беше задължението да смъква дрехите си една по една, под изпепеляващия му поглед, по-лепкав дори от едрите му груби длани, за да се лишава постепенно от всички атрибути на своята самостоятелност и свобода, на своето човешко достойнство.
Обаче неизказаното й непокорство, стаената й съпротива, а също и вълшебната й красота, й оказаха лоша услуга — така тя само още повече го настървяваше да я обладае, да я покори и смаже с мъжката си мощ. Това му подейства много по-силно от най-изтънчените съблазняващи похвати на обиграните блудници. Могъща вълна на непозната наслада заля цялото му тяло. Защото никога досега той не бе притежавал такава красавица. Берьозов не можеше да помръдне в унеса си, омагьосан от нейната вродена грация, от нежната хармония на крехкото й тяло, беззащитно и деликатно, а в същото време предизвикателно женствено и подлудяващо съблазнително, очакващо да бъде покорено — хиляди пъти по-желано заради нескритото й желание да се противопостави на мъжката му воля.
Кити инстинктивно издебна кулминацията на неговия унес, леко се приведе напред и ръцете й веднага се спуснаха към камизолата. Сграбчиха я, готови да я вдигнат и притиснат към голата й гръд в спонтанен порив на свян. Още не я бе взела, когато вдигна умолително очи нагоре към генерала с красноречиво изписана в тях молба за милост — само един негов жест бе достатъчен, за да се сложи край на това унижение.
Но той, макар че още не бе се отърсил от магията на съзерцанието, въобще не забеляза премрежените й от сълзи очи — не можеше да откъсне поглед от съвършената и напълно разголена гръд — внезапно вдигна ръка, като военачалник, свикнал с пълно подчинение пред волята му, след което насочи палеца си надолу, твърдо и решително.
Ужасът отново скова раменете й. Пръстите се вцепениха и сами изпуснаха камизолата, която веднага се свлече надолу. Сега вече нищо не можеше да скрие гърдите й, високи, заоблени, с розовеещи връхчета. Генералският поглед не пропусна да обиколи нито един сантиметър от настръхналата й кожа. Изпадналият в безмълвен екстаз мъж успя в транса си само да оближе пресъхналите си устни, забравил дори да стисне юмруци, за да издържи на напора на кръвта, нахлуваща в мозъка му.
Така изтече един кошмарен миг на напрегнато очакване, след което внезапно неговото търпение се изчерпи. Скочи от стола, хвърли се към нея и веднага захлупи с потните си шепи меко блестящите й гърди. Настойчивите му палци незабавно потърсиха нежните й зърна. Кити изтръпна като прободена с нож и затвори очи. Докосването му беше неописуемо отблъскващо. В гърлото й се надигна нещо топло, което я задави. Изплаши се, че ей сега ще повърне върху униформата му. А той продължаваше да гали гръдта й. Грубите му ръце не се спряха нито за миг в алчното си опипване, стискане, мачкане и дърпане. Графинята вече едва удържаше вика на ужас и отвращение, застинал в гърлото й.
Но когато пръстите му пролазиха към кръста й, тя си възвърна дар словото и прошепна отчаяно:
— Моля те… моля те… позволи ми… поне да се облека. Моля те…
