Преди Аполон и двамата му спътници да се озоват в Ставропол, бяха длъжни да вземат предпазни мерки, за да не си навличат ненужно вниманието на противника. В онези хаотични месеци Червената армия страдаше от недостиг на униформи, така че бяха позволени всякакви волности по отношение на облеклото. Рано на следващата сутрин Аполон, Карим и Сахин се увиха в по една черна бурка — така кавказците наричаха плътните наметала, които ги пазеха в суровите планински условия. На главите си нахлузиха папахите си, но след като свалиха от тях емблемите на Дивата дивизия. Сега вече можеха да потеглят.
Някъде към пладне стигнаха до една схлупена къща край пътя и се присламчиха към един взвод червеноармейци, предвождани от наперен полковник. Конете им бяха доста изтощени, затова командирът нареди да спрат и да ги оставят да си починат. Войниците влязоха в тясното задимено помещение и веднага се струпаха около цинковия тезгях. Отвън Аполон огледа конете, а сетне надникна вътре и преброи войниците.
— Да влезем при тях и да проверим дали униформите ни няма да им се сторят подозрителни — предложи Аполон. — Но ако ни поискат документите, веднага ще им отвърнем със стрелба от упор. На всеки от нас се падат по трима. Сигурен съм, че ще се справим, още повече че ще ги изненадаме. Готови ли сте?
Карим и Сахин кимнаха едновременно. Никога не се нуждаеха от дълги и сложни обяснения, когато се налагаше да изпратят някого на небето. Бяха го вършили толкова пъти досега, че трудно можеше да се намерят по-опитни стрелци от засада в целия Юг.
Скочиха от седлата и привързаха поводите на конете към същата напречна греда, край която бяха подредени конете на червеноармейците. После влязоха вътре и се озърнаха в задименото помещение, тясно за толкова много посетители. Войниците се бяха скупчили около една от масите, а на пейката до нея треперливо се оглеждаха няколко местни селяни. Аполон бавно закрачи към групата мъже в униформи. Карим и Сахин го следваха плътно.
— Мога ли да се присъединя към компанията? — весело попита той.
Полковникът го изгледа подозрително и веднага го попита кой е, откъде идва и накъде пътува.
— От щаба на фронта получихме заповед да потеглим за Ставропол. Прехвърлят ни от Осма армия към Шеста дивизия — отговори Аполон, с уверен тон, като гледаше полковника право в очите.
— Документите, моля — заповяда полковникът. Войниците се стреснаха от резкия му тон, оставиха картите на масата и се обърнаха към своя командир.
— Всичко бяхме принудени да изоставим, когато корпусът на Мамонтов нахлу в района на Манич преди месец. Атакуваха ни, както си спяхме в селото. Дори униформите ни изгоряха в пожара, затова сега сме принудени да пътуваме с тези дрехи — Аполон докосна с ръка своето наметало, след което кимна по посока на двамата си спътника.
Полковникът ги огледа критично. Зад гърба му се обади един от войниците, решил да провери благонадеждността на новодошлите:
— Знаеш ли какво е казал другарят Ленин за съветите?
— Съветите осигуряват постигането на пълната независимост на най-бедните слоеве на населението от експлоататорските класи.
— А какви са основните икономически цели на комунистическото учение?
— Да се премине от временно господстващата икономическа анархия към планово стопанство. — Аполон отговаряше гладко и уверено, без никакво запъване. Личеше си, че не си беше губил напразно времето, посветено на четенето на болшевишки брошури, заловени при пробива на конницата на Мамонтов. Сега за него нямаше тайни в дебрите на иначе доста мъглявото болшевишко учение.
Очевидно Аполон се бе справил успешно с импровизирания изпит, защото внезапно полковникът махна с ръка и нареди на един от войниците да напълнят още една чаша с водка.
— Пийни с нас по чашка, другарю.
Аполон веднага пое чашата и се настани на най-близкия стол, след което покани Карим и Сахин да се присъединят към него.
— А тези двамата имат ли документи? — попита полковникът и посочи с кимване към Карим и Сахин.
— Не, Изгубиха ги също като мен при пожара в селото. Ще си набавим нови документи в Ставропол.
— И те ли са болшевики като теб, другарю? Полковникът знаеше, че както в Червената, така и в Бялата армия имаше много представители на задкавказките и средноазиатските националности, но те не се сражаваха в защита на едната или другата идеология, а само заради плячката.
— Те почти не знаят руски — обясни Аполон. — Да не говорим каква загадка е за тях идеологията на Ленин. Пък дори и да я разберат, това няма да промени живота им. — Той се усмихна извинително. — Нали ги знаете азиатците? Готови са да заколят някого просто така, след нищо и никаква свада. Предани са единствено на господарите си и на приятелите си.
Полковникът от Червената армия беше селянин от донската област — от така наречените „иногородни“ или пришълци от северните руски губернии, които от десетилетия са били потискани от казашките атамани. Затова много добре бе запознат с традициите на кръвожадните бойци от Задкавказието и Средна Азия и винаги внимаваше да не предизвиква ненужно някой от тях. Затова сега само се наведе напред, приближи се към Аполон и зашепна едва чуто:
— Сигурен ли сте, че ще се подчиняват на заповедите ни?
— Напълно — успокои го Аполон. Имам много основателна причина да не се съмнявам в тях — ние сме кръвни братя.
От учудване очите на полковника едва не изскочиха от орбитите си. Той беше слушал много легенди за тази мистична церемония, при която воините порязват ръцете си с кинжали и след това смесват кръвта си. За един селянин от донските степи подобен варварски обичай беше нещо необичайно, неразбираемо и дори плашещо. Сред селяните по поречието на Дон се носеха ужасяващи слухове за кръвожадните азиатци и кавказци. Полковникът им хвърли загрижен поглед. Всичко във външностите на Карим и Сахин потвърждаваше тази легенда — сухите мургави лица, с изострени носове като ястребови клюнове, маузерите в кобурите и грамадните ханджари, забучени на коланите. Полковникът мислено си пожела по- скоро да се отърве от тяхното присъствие.
— Ще тръгвате ли скоро? — попита го Аполон, който сякаш бе отгатнал мислите му.
— Да. Трябва да се явим в щаба на дивизията преди мръкване. И без това вече сме закъснели.
Погледът му отново пробягна по лицата на Карим и Сахин.
— Тогава нека аз ви почерпя по една водка. Не може ли да останем още малко тук?
— Не, не, трябва да тръгваме. — Полковникът припряно стана от масата. Двама от неговите войници веднага го последваха, но останалите не помръднаха от местата си, дори не отделиха погледи от бутилката с водка. Аполон побърза да им долее чашите.
— Само по една глътчица преди тръгване, другарю. — Той му смигна радушно, като на стар приятел. — Само по една за из път — промърмори Аполон и размаха бутилката пред носа на червеноармейците. После незабелязано погледна към вратата. Полковникът и двамата войници вече бяха излезли навън. Аполон енергично кимна към Карим и Сахин. Преди тримата червеноармейци да успеят да разберат какво става, Аполон, Карим и Сахин вече бяха затъкнали кинжалите си в гърлата им. Пияните войници загинаха, преди да могат дори да изохкат.
— Към вратата! — заповяда Аполон. — Другите трима всеки момент ще се върнат.
Карим тъкмо наближаваше с три скока вратата, когато тя се отвори и се подаде единият от двамата войници, които бяха навън с полковника. Нещастникът едва бе направил крачка, когато зърна ужасяващата гледка и понечи да изкрещи, но нито звук не излезе от гърлото му, защото на секундата устата му бе затъкната от едра и космата като мечешка лапа ръка. После замахна с другата ръка и гърлото на войника бе прерязано, преди тялото му да се свлече на пода. „Четирима вече са повалени, значи остават още двама“, мислено си каза Аполон.
Но за нещастие другите двама, чакащи отвън, предусетиха, че вътре става нещо непредвидено и решиха, че най-разумно ще бъде да се спасяват с бягство. След миг се чу само тропотът от конете им, пришпорени в бесен галоп.
— По дяволите! — изруга Аполон. — Вие се заемете с тези двамата. Аз ще се справя с полковника. —
