Карим и Сахин се заеха с новата задача, а Аполон пое към вратата. — Но после трябва на всяка цена да ме настигнете! — извика той през рамо и изскочи навън. Скочи на седлото на Леда и веднага я пришпори. Наведе се ниско над гривата й и започна да й повтаря онези думи, за които знаеше, че карат кобилата да полети като стрела напред. Още не бе изминал една верста в шеметно препускане, когато забеляза пред себе си силуета на полковника. Капитан Кузин се съмняваше, че така лесно ще се намери кон, който да може да съперничи по бързина на неговата Леда. Освен това полковникът и войникът, който го следваше, като всички селяни, наскоро зачислени в редовете на Червената армия, не бяха от опитните ездачи.
Между Аполон и червеноармейците оставаха само двайсетина метра, когато князът измъкна кинжала от колана си, изправи се на стремената, прицели се и замахна. Кавказкият кинжал профуча със свистене и острието от дагестанска стомана се заби между плешките на войника. Нещастникът изкрещя диво и се сгърчи върху гривата на коня си. Аполон си спомни неписаното правило на планинците: „Пушката може да не улучи, пистолетът може да засече, но кинжалът винаги достига мишената.“ — Аполон се наведе от седлото и измъкна от движение кинжала си от гърба на жертвата. Веднага след тази задължителна за всеки джигит завършваща операция войникът се олюля и се строполи на земята. А в това време кобилата на Аполон вече се носеше устремно към коня на полковника. Капитанът грижливо избърса кинжала и го напъха в канията. При следващата мишена не биваше да пролива кръв, защото униформата на полковника му трябваше чиста, без петна от кръв.
Леда вече скъсяваше упорито дистанцията, когато полковникът измъкна пистолета си и стреля през рамо към Аполон. Но Аполон дори не трепна, защото прекрасно знаеше колко е трудно да се улучи подвижна цел, когато стрелецът се друса върху седлото на галопиращ кон. Полковникът от Червената армия явно бе прекалено самонадеян, щом вярваше, че пистолетът може да му помогне в тази ситуация.
Изплашеният за живота си болшевик не пестеше куршумите. Когато се увери, че противникът му няма повече патрони, Аполон, който нарочно си бе позволил да изостане малко, отново пришпори Леда, измъкна сабята си и за броени минути настигна коня на полковника. Замахна рязко и толкова точно, че острието на сабята му се вряза в челото и скулата на полковника — той издъхна още преди да е паднал от коня.
Аполон дръпна поводите на Леда и скочи на земята. С бързи движения смъкна униформата на полковника. Сега на земята оставаше един болшевик по-малко, което за Аполон Кузин със сигурност означаваше, че поне този тук повече никого няма да измъчва или убива.
След малко го настигнаха Карим и Сахин. На седлата им бяха преметнати войнишките униформи, свалени от червеноармейците. Всички трупове бяха предвидливо преместени в крайпътните преспи. Степните вълци нямаше да закъснеят да се справят с тях.
Тримата кръвни братя устремно препуснаха към Ставропол.
— Виждам, че карате и конете им — отбеляза Аполон.
— Жал ни беше да ги оставим на произвола на съдбата — отвърна му Сахин на дагестански.
— Да, наистина щеше да е жалко — съгласи се Аполон.
— Можем да ги продадем в Ставропол — предложи Карим, Той никога не забравяше да се погрижи за парите, защото още беше ерген, а в планинските аули се плащаше доста скъп откуп за всяка невеста.
— След две-три версти ще спрем, за да навлечем тези омразни униформи. Трябва да запомним имената им, защото ще използвам техните документи. За съжаление един от вас ще се наложи да подстриже поне малко косата ми с кинжала си, за да приличам повече на офицер от Червената армия. Не е нужно да се рискува излишно.
Този ход беше абсолютно навременен, защото на тримата побратими им предстоеше да се смесят с десетте хиляди червеноармейци, съсредоточени в Ставропол.
Когато късно следобед в покрайнините на Ставропол се появи на кон снажен офицер от Червената армия, придружаван от двама странно облечени планинци — наполовина в червеноармейски униформи, наполовина в кавказки дрехи — отвред ги обградиха войниците от Шеста дивизия, командвани от генерал Берьозов. Навсякъде кипеше трескаво оживление. Всички улички, пазари и особено пивници бяха претъпкани със скитащи войници, решили да се възползват докрай от развлеченията, които им предлагаше Ставропол, преди да потеглят на последния поход към брега па Черно море.
Повели зад себе си коне за смяна, тримата конници бавно напредваха по разкаляната улица, сред многолюдното и невъобразимо шумно множество. От двете страни с тях се разминаваха войници от Червената армия. Някои се бяха облегнали на фасадите на къщите, други разговаряха, спореха или се смееха, но повечето се скитаха безцелно. Виждаха се много талиги, коне и тачанки. Веднъж дори се появи един брониран автомобил със знаците на ЧеКа, с въоръжени до зъби мъже в черни кожени куртки по широките стъпала на колата. Но въпреки че бяха отвред заобиколени от врагове, нито Аполон Кузин, нито двамата му мълчаливи спътници се съмняваха, че когато се наложи, ще успеят да се измъкнат невредими от претъпкания с червеноармейци град.
Леда продължаваше да напредва сред локвите по средата на улицата, заобикаляйки всевъзможните препятствия, но князът не обръщаше внимание на врявата около себе си. Беше потънал в тревожни мисли, защото още не бе решил какво да предприеме най-напред, за да открие графиня Радишевска сред това невъобразимо гъмжило. И как ще й обясни внезапната си поява тук, в Ставропол? Разбира се, можеше да заяви, че изпълнява молбата на приятеля си, Пьотр, да се погрижи за съпругата му. Или че просто е бил загрижен какво се е случило с нея. На което графинята, разбира се, би могла да отговори, че подобна проява на загриженост или на любопитство е равносилна на опит за самоубийство, след като смъртните му врагове бяха тук буквално на всяка крачка. Естествено бе, че тези две обяснения нямаше да спечелят доверието на Кити. Пък и защо му трябваше да я лъже? Както той, така и тя би се досетила каква е истинската подбуда за този отчаяно дързък ход. Аполон жадуваше час по-скоро да попадне на следите на Кити, защото за него беше абсолютно невъзможно да изтрие от паметта си сладостния спомен за нейната красота, за нейния чар, за незабравимите часове, с които го бе дарила тя. Никога, до последния си дъх, княз Кузин нямаше да забрави страстните й целувки и прегръдки, нежните ласки, пламенната й всеотдайност. Тези спомени, като най-сладкото от всички възможни мъчения за един мъж с буйна кръв като неговата, не бяха престанали да го тормозят още от края на миналия декември.
Никой здравомислещ не би приел опита на Аполон да търси любимата си в гъмжащия от червеноармейци Ставропол като нещо друго, освен като пълна лудост, като смъртно рискован опит, но за нормалния човешки разум никога не е била понятна логиката на влюбените. На подобни подвизи — да се жертват заради дамата на сърцето си — са били способни единствено безумно смелите рицари, възпети в баладите, така обожавани от нежния пол през Средновековието.
Тримата спътници се спряха да обърнат по две чаши водка в първия хотел, който се изпречи пред погледите им. През цялото време Аполон не престана да се озърта тревожно. Ако Кити наистина бе успяла да се добере до Ставропол — той мислено се помоли на Бога да не се бе случило най-страшното, — то най- вероятно би било тя да потърси легло в някой хотел. Преди четири седмици, когато имението е било завладяно от болшевиките, Ставропол все още е бил под контрола на Бялата армия. Напълни логично е Кити, поне в началото, да потърси убежище в този голям южен град, разположен на средата на пътя от Астраханска област към черноморското крайбрежие. За съжаление няколко дни по-късно Ставропол и цялата местност наоколо бяха завладени от Шеста дивизия на Червената армия. Аполон дори успя да научи името на командира на дивизията — генерал Дмитрий Берьозов.
Аполон започна да претърсва поред хотелите в града, като преди това остави Карим и Сахин пред чашите с арак в кафенето на ъгъла на главната улица, чийто съдържател беше як грузинец. Арак — това бе едно от най-силните и коварни спиртни питиета, изобретявано някога, особено когато се поднася греяно. Карим и Сахин бяха правоверни мюсюлмани и свято спазваха почти всички предписания на Корана. Много добре знаеха, че Пророкът ще смръщи вежди, като ги зърне от небесата с чаши арак в ръце, но нали можеха да се надяват на неговата милост, пък и всеки човек има право на своите дребни човешки слабости… Както и да е, но те двамата си бяха заслужили този отдих и сега му се наслаждаваха, без да продумат нито дума. И при това не можеха да бъдат полезни на Аполон при търсенето на графинята, защото почти не говореха руски, което в тази навалица можеше да се окаже опасно. Аполон реши да започне търсенето си от хотел „Русия“ най-луксозния в града. Надяваше се така да спести време. Приближи се към младежа, който помагаше при пренасянето на багажа на гостите на хотела, и предвидливо. Пъхна една
