краткотрайно — пръстите на Берьозов се наместиха под тънката презрамка ни роклята й, за да се плъзнат надолу към заобления бюст, очертаващ се под фината коприна. А когато дебелите генералски пръсти се напъхаха под извивката на деколтето й, за да стиснат едната й гърда — Кити този път не успя да скрие гримасата си на отвращение — адамовата ябълка ма Аполон подскочи тъй рязко нагоре, че той едва не се задави с водката. На Берьозов това мъчение, предназначено колкото за нея, толкова и за Аполон, очевидно му се видя недостатъчно, та показалецът му изскочи изпод коприната, за да погали гънката, врязана между двете й гърди. През цялото време Берьозов не сваляше наглия си самодоволен поглед от лицето на полковник Звягинцев, придружен, разбира се, с глупаво пиянско хилене.
Студена пот изби по челото на Аполон. Тръпки полазиха по гръбнака му, по раменете му, по ръцете му. Чак разля малко водка, докато допълваше чашата на генерала. Трябваше да му пръсне черепа още в този миг! Проклетият негодник си позволяваше да докосва голата гръд на Кити, при това пред очите му! Вбесеният княз дори не осъзна, че от зоркият му взор, още повече изострен заради обзелия го неистов гняв, неволно беше привлечен от някаква необяснима промяна в нея — гърдите й сега бяха още по-заоблени от онези декемврийски дни и нощи, когато неговата ръка беше там, където сега се намираха дебелите пръсти на генерала. Но сега нямаше никакво време да мисли за това. Много по-силни чувства разтърсваха сърцето му.
Прастарият инстинкт на самеца да брани своята избраница изгаряше мозъка му като нагорещено желязо. За Аполон Кузин, доведен до ръба на отчаянието, вече въобще нямаше никакво значение дали тя съжителства насила с този отвратителен нерез или по собствена воля търпи наглите му ласки. В същата тази минута князът мислено се зарече да я измъкне от това безкрайно унизително положение, дори и ако се наложи да заплати с живота си безумната си дързост. Защото я искаше само за себе си — а той не бе свикнал да се отказва от желанията и поривите си, независимо че понякога това му струваше скъпо и прескъпо. Да, ще я отвлече оттук, толкова е просто, Господи, дори и да се окаже дяволски трудно! Без въобще да я пита какво иска самата тя и какво не иска!
За миг му олекна, сякаш воденичен камък се стовари от плещите му, сковани от мъката и безпомощността. Ревността, този безпощаден бич за мозъка на всеки мъж, за броени секунди помете последните остатъци от колебанията и съмненията, гризящи душата му само допреди броени мигове. Веднага в пламналата му глава трескаво започна да се оформя дързък план за отвличането й. Разбира се, всъщност още не можеше дори дума да става за прецизно премислен план за действие, но под влияние на непоносимата гледка от другата страна на масата, а също и под въздействието на изпитата водка, на Аполон вече му се струваше, че всичко е напълно ясно и оставаше само да подбере най-подходящия момент, за да пристъпи към осъществяването на замисъла си.
Мимоходом хвърли бегъл поглед към часовника си, след което отново напълни догоре чашата на генерала и предложи нов тост. „Този мръсник ще трябва да преглътне още една горчива наздравица!“, мрачно си каза Аполон.
— Да пием за дамата, генерале! И за нейните прелести! Които, както много добре виждам, наистина са несравними!
Без да отдръпва пръстите си от гърдата й, Берьозов метна един свиреп поглед към Аполон, с който недвусмислено му подсказваше: „Внимавай какви ги плещиш! Защото тя е моя законна плячка. Само моя и ничия друга, ясно ли е?“ Но гласно той само се изхили шумно, с пръхтене, преди да надигне чашата с водка и да премлясне доволно два-три пъти. После набързо избърса уста с опакото на ръката си и измърмори завалено:
— Бива си я, нали, полковник? Стига ти само да я пипнеш тук-там и веднага ще разбереш, че от плътта на истинските аристократки до месото на простите селянки има огромна разлика. Едно е да нагъваш блатен шаран, но съвсем друго е да си замезваш с пушена норвежка сьомга, нарязана на тънички резенчета, нали тъй? Ха-ха-ха, ами добре го казах, а… До революцията хич и не смеех да си мисля насън дори, че ще мога някога да докосна, не, не да докосна, да мачкам такава разкошна плът, със синя кръв във вените! А сега мога да правя с нея каквото си поискам! — Той намигна свойски на зяпналия полковник Звягинцев. — Дори да върша с нея такива неща, за които хич и не си досещал дори!
Пребледнялата като платно графиня, принудена да изпие до дъно горчивата чаша на унижението, внезапно се изчерви като мак. Никога през живота й никой не бе стъпквал така безмилостно достойнството й. И то пред очите на мъжа, когото обожаваше, за когото копнееше до полуда! Вече дори не смееше да си задава въпроса докъде ще стигне всичко това, колко още ще може да изтърпи, преди да посегне на живота си. В този ужасен миг й се искаше само едно: да изкрещи с все сила: „Убий го! Убий го! Тук и веднага, Аполон!“ Но знаеше, че само секунди след изстрелите в салона ще нахлуят с извадени пистолети и измъкнати саби ординарците и адютантите на генерала, следвани от щабните офицери и прислугата на хотела. Не, невъзможно беше за нея да се изтръгне от капана, в който бе попаднала.
Аполон нямаше никаква представа за навиците на генерала, но можеше лесно да се досети, че ако го удуши с голи ръце в леглото му — нямаше друг начин да го убие с по-малко шум — адютантът на сутринта неминуемо ще открие трупа на Берьозов. А това означаваше само едно — те двамата ще имат на разположение само няколко часа за бягство, преди да се вдигне олелия до небето… Затова сега само се усмихна учтиво, като се престори, че въобще не е забелязал колко тревожно се надигат гърдите й. Но нервите му бяха опънати като струни, водката още повече сгорещяваше кръвта му, затова му бе потребно да събере последните остатъци от волята си, да стисне челюсти до болка, за да не скочи от стола, да грабне ножа от масата и да го забие между ребрата на Берьозов.
— Хайде — подкани го генералът, докато размахваше чашата си толкова енергично, че наоколо се разсипа почти половината от водката в нея. — Ела да я пипнеш. Сам ще се убедиш каква крехка и сочна плът има тази дворянка. — Тръшна чашата о масата, при което в нея почти нищо не остана, отметна глава назад и се засмя снизходително. — Не бой се, полковник, щом аз ти разрешавам, нищо страшно няма да ти се случи…
Но Аполон не помръдна дори.
— Не, благодаря — процеди през зъби той със странно притихнал глас.
Генералът веднага свъси рунтавите си вежди и недоволно изсумтя:
— Ти, какво, Звягинцев, да не си нещо по-така, а? Да не би да не си по жените? Значи предпочиташ момчетата, и то по-малките, а? Кажи де, стига си се скумросвал! Пред мен всичко можеш да кажеш. — За миг Берьозов се замисли, поразен от току-що хрумналото му предположение, и вторачи помътнелия си поглед в пребледнялото лице на офицера от другата страна на масата. — Затова ли си такъв един… хм… потаен? А?
— Не съм любител на млади момчета — сухо отвърна Аполон.
— Ами щом е така… — Сивите очи на генерала светнаха от ярост и злоба. Лицето му се зачерви като презрял домат. Настроението му мигом се прекърши и отново го овладя ненавистта към всеки, който го превъзхождаше, независимо за какво се касаеше. Пет поколения негови предци бяха трупали и таяли тази злоба в душите си, за да я предадат многократно умножена на потомците си. Избуялата в гърдите му ненавист на бърза ръка проясни доскоро мътния му поглед и сега вниманието му бе привлечено от аристократичните черти на непознатия полковник.
— Ти какво… какво ми се репчиш? Да не би да не ти се нрави, а? — кисело подхвърли той. — Искаш да кажеш, че не е достатъчно красива за теб! — Помръдна неспокойно на стола си и изкрещя командата тъй рязко и силно, че сякаш камшик изплющя върху масата: — Сложи си ръцете върху нея!
Играта вече ставаше смъртноопасна. Аполон затаи дъх, отпусна ръцете си под масата и стисна облегалките на стола тъй силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Едва когато успя поне отчасти да се овладее, той се наведе над масата и задъхано прошепна:
— Приемете моите извинения, генерале, но не ме привлича вашето предложение, защото за нищо на света не желая да докосвам нещо, което, без съмнение, вече е ваше притежание. Но ако не ставаше дума за ваша избраница, е, тогава, хм… тогава не бих се поколебал… Иначе, не ще и дума, красотата на тази жена просто не може да се опише с думи, още повече от един прост войник като мен. — Но за да не събуди прекалено опасни подозрения у настръхналия генерал, Аполон бе принуден да стане от стола, да заобиколи масата и да я докосне едва-едва, с треперещи пръсти, по голото рамо, но с цената на мъчителен спазъм в гърдите си. Само той си знаеш колко усилия му струваше този на пръв поглед почти невинен жест.
При вида на това генералът веднага се успокои и моментално възвърна доброто си настроение. Дори
