започна да се шегува, щом видя как трепереха ръцете ни Аполон:
— Какво си се разтреперил като невръстен юноша, полковник? Не се бой, няма да те ухапе! Вече е добре дресирана! — разкиска се с все сила той и намигна заговорнически на Кити: — Нали съм прав, графиньо?
Кити потръпна, отвратена и от него, и от себе си. Но и този миг в паметта й изплуваха ужасяващите спомени от копринените камшици на генерала, както и садистичната наслада, която изпитваше, когато я налагаше по голите бедра. Аполон, онемял от ярост и от страх да не издаде чувствата си, се втренчи в смъртнобледото й лице, но не успя да зърне сълзите в очите й, защото Кити побърза да сведе дългите си ресници. Но генералът, който също следеше зорко изражението й, успя да долови уплахата й. Това още повече го насърчи да продължи да се гаври с нея.
— Бъди спокоен, полковник — продължи генералът и пиянския си брътвеж, — нищо няма да ти стори, дори да завреш ръка под полите на роклята й.
Грабна ръката на Аполон и с рязък замах я тласна право към бюста й. Берьозов очевидно се наслаждаваше от сърце на пошлата сцена, без дори да подозира, че успява да причини много по-дълбоко страдание на Кити и Аполон, отколкото предполагаше. Но дори и това не задоволи низките страсти на този плебей по рождение. Изненадващо се пресегна към тънката презрамка на роклята й, скъса я, а после стори същото и е другата. Роклята се свлече до кръста й, за да разкрие пред ужасения поглед на княз Аполон Кузин пресните белези от последното изтезание, на което извергът я бе подложил миналата нощ. Копринените камшици наистина не оставяха белези по нежната й кожа, но през първите четиридесет и осем часа оставаха белезникави резки там, където камшикът се бе впивал в плътта й. Разбира се, самият Берьозов въобще не се впечатли от гледката, която отдавна му бе втръснала. Просто намести треперещите ръце на Аполон по-надолу към гърдите й и пресипнало изхриптя:
— А сега може хубавичко да я опипаш, полковник. Хайде, по-смело, нали си кален в битките воин? Какво си се разтреперил като напикан малчуган пред майка си? Кога си сънувал, че ще бъдеш удостоен с такава чест… да опипаш до насита една чистокръвна аристократка, а? Кожата й е по-фина от китайска коприна, нали?
Аполон преглътна сковано и глухо изръмжа нещо в отговор, неспособен да изрече нещо смислено. За миг ръцете му докоснаха изстиналата от ужас разголена плът на Кити.
— Ху-у-у-бавичко ги разтъркай циците й, полковник, и не се дръж като зелен хлапак! Бива си я нашата графиня, нали? Мека и вкусна като пресен великденски козунак, а? — продължаваше да гъгне гадният пиянски глас зад рамото му. Извратеното му подсъзнание се изпълваше с гордост, ако успееше да накара другите мъже да позеленеят от завист при вида на красавиците, които покорно обслужваха похотливостта му. С примряло сърце и пресъхнало гърло Аполон се подчини, макар и неохотно, на последната заповед на самозабравилия се генерал. Пръстите му бяха задължени да докоснат настръхналите зърна на скованите и гърди. „Никак не са меки…“, неволно си каза той. В следващия миг се ядоса, защото се бе възбудил от допира. Очевидно тялото му не се подчиняваше на разума. Погледът му неволно се насочи към лицето й, изчервено от срам и унижение. Знаеше, че ако сега се наведе над нея и притисне устни към устата й, тя ще се разтвори за него.
Никога не помнеше така да е бил измъчван, така разкъсван между страстта и повелите на разума. Струваше му адско усилие да се отдръпне от Кити и да стисне зъби, за да сподави гневния вик, надигащ се в гърлото му. Но с това, уви, изтезанието не беше приключено. Нали трябваше да продължава да играе противната роля на безучастен статист в тази отвратителна пиеса, скърпена набързо и изцяло импровизирано от този побъркан и впиянчен садист.
— Хм… да, хм… — закашля се Аполон, — не мога да отрека, че имате право, генерале… Дамата наистина си я бива.
— Целуни я! — кресна генералът, вече напълно обезумял, обхванат от неудържимата страст на ненаситен воайор. Особено го възбуждаше треперенето и смущението на графинята, а също и на полковник Звягинцев. Берьозов ги измери с мътния си поглед и едва не се задави от смях.
Аполон реши, че е крайно време да се опита да обуздае налудничавите пристъпи на самозабравилия се генерал.
— Генерал Берьозов, изслушайте ме, преди да вземете някакво фатално решение — вежливо започна той, след като се изкашля два пъти, за да прикрие смущението си.
Но генералът само махна ядосано с ръка, сякаш искаше да пропъди досадна конска муха.
— Не искам приказки от теб, полковник. Искам само едно! Целуни я! — злобно се озъби той.
Аполон нямаше друг изход, освен да се наведе към мъртвешки бледото й лице, като затвори очи, за да избегне изгарящия й поглед.
— Не съм ти казал да я мляскаш по устата, ясно ли е! — сърдито излая генералът.
Кръвта нахлу така стремително в главата на княза, че болката в слепоочията му стана непоносима.
— За Бога, генерале! Спрете това мъчение!
Но в отговор прокънтя още по-звучният смях на Берьозов.
Аполон безпомощно се тръшна на стола от другата страна на стола на Кити. Ръцете му, разтреперани и вледенени, отказваха да му се подчиняват.
Което още повече развесели Берьозов. Той пак се задави, но между две прокашляния успя да проломоти завалено:
— Ха така… какви маниери, брей! Бива си те, няма що! Да не би майка ти да те е пратила в пансион за благородни девици, а? Ха-ха-ха… За девици, ха-ха… Хайде, съвземи се. Какъв си такъв мъж! Мухльо, а не мъж! Я си виж лицето! — За съжаление в този миг нямаше как Берьозов да види как изглеждаше собственото му лице. — Значи все пак започна да харесваш моята графиня, а? Е, лека-полека и ти ще я залюбиш, знам си аз! — В пристъп на щедрост той напълни до ръба чашата на Аполон с водка и дори я подаде собственоръчно, без да се притесни от разлятото по масата питие. — Сега му е времето да вдигнем тост за облагите, които ни осигури нашата славна революция! — Премигна уморено и сетне на един дъх изпразни чашата си.
Кити леко помръдна и посегна да вдигне роклята си, смъкната до кръста. Ръцете й безнадеждно, както удавник се лови за сламка, се вкопчиха в омачканото бледо моаре. Но още не покрила долната половина на гърдите си, когато едрата генералска ръка грубо изтласка ръцете й надолу.
— Не! — ревна Берьозов. — Пусни я! Много обичам жената пред мен да е по-така, по-разголеничка, искам да кажа. Ясно ли е? А защо да не те поразсъблечем докрай, а, полковник? Какво има още да се церемоним с разните му там графове и графини? С какво са по-различни от нас, когато са голи-голенички, както ги е майка родила, ха-ха-ха… И каква полза от една графиня, освен да забавлява червените командири?
Давейки се в сълзите, парещи гърлото й, Кити мислено се помоли адът най-после да свърши, независимо с какъв финал. Оставаше й само една-едничка надежда — Аполон да я измъкне от тази преизподня и да избягат двамата надалеч, накрай света. Защото нямаше да издържи още една такава вечер и щеше да посегне на живота си. Нали вече бе опознала привичките на своя похитител, тя знаеше, че Берьозов скоро ще започне да клюма върху масата — тази вечер бе по-пиян от всеки друг път досега — така че имаше поне това упование. Но в следващия миг си припомни колко пъти той я бе държал насила на масата чак до разсъмване и безнадеждно отчаяние отново заля изтерзаното й сърце.
Но генералът неуморно продължаваше да налива водка в чашите. Неизвестно защо тази вечер го забавляваше не толкова самата графиня, колкото предизвикателствата, с които той обсипваше непознатия полковник Звягинцев. Много го развеселяваше нежеланието на Аполон дори да погледне, камо ли да докосне щедро разголената плът на графинята. Дали пък наистина не беше пристрастен към младите момчета? Съмнението, загнездило се във впиянчения му генералски мозък, продължаваше да го гложди отвътре. Педерастията не беше чак толкова рядко явление в тази част на света — нали с това бяха прочути някои от съседните държави, като Туркменистан, Отоманската и Персийската империи например? Ако пък не беше вярно това предположение, тогава оставаше само едно смислено обяснение — толкова е неопитен с жените този хлапак Звягинцев, че си гълта езика още щом види някоя дамичка по-разсъблечена или неглиже, както му викат графовете, независимо дали е слугиня или графиня.
С измамно благ тон, но с поглед, твърд като кремък, Берьозов продължи с подканите си:
— Хайде, Катерина, стига си се правила на мраморна статуя… Вдигни се от стола и се настани в скута на
