после Кити бясното препускане в непрогледната нощ? Затова само въздъхна мрачно и промърмори с леденостуден глас:
— Става все по-интересно.
— Точно така — насърчаващо кимна генералът.
Аполон се опита да се самозалъже, че е длъжен да гледа на тази сцена като на нескопосан опит на недодялания болшевики генерал да нагази в деликатния свят на еротиката, но не успя да успокои бясното туптене на сърцето си.
— Да, вече ми е ясно какво трябва да предприема — промърмори Аполон Кузин с едничката цел да спечели още някоя минута. На всяка цена трябваше да се опита да увлече онзи негодник в дълъг разговор. Колкото по-продължителен, толкова по-добре. Нямаше никакво значение дали ще се окаже напълно безсмислено и изпълнено с пошлост пиянско дърдорене. Погледът му набързо се спусна по снагата й и тогава го осени нещо, което му се стори, че ще върши работа.
— Наистина ли е нужен толкова здрав колан на една тъй нежна особа като вашата графиня? — Кити веднага се изчерви цялата, от гърдите до челото.
— Ами! Вятър и мъгла! Носи този проклет колан само когато напуска апартамента в хотела. Или когато очакваме гости — охотно се зае да обяснява Берьозов, като се подсмихваше лукаво. — Нали ги знаеш женичките? Такива са неверни, че ние, мъжете, вечно трябва да си блъскаме главите как да ги опазим. Но цялата тази защита с колан е истинска глупост. Ако една жена реши да се разголи пред някой мъжкар, никой и нищо няма да я спре! Само ще забави работата с някоя и друга минута.
През това време Кити нито веднъж не помръдна, с изключение на неспокойно пърхащите й мигли. Искаше й се, ох, как й се искаше, като затвори очи, да изтрие тази непоносимо унизителна сцена от съзнанието си! Нали през последните кошмарни седмици в робство само с това се занимаваше — да измисля нови и нови начини за самозащита, за оцеляване, за спасяването си от пълно полудяване. Единствено способността й да се затваря в себе си й помагаше през дните и особено през нощите в хотелския апартамент да не посегне на живота си.
Но присъствието на Аполон, докосването му, неговият глас, всеки трептящ нерв по тялото му й действаха опустошаващо, сломяваха защитните й бариери, объркваха я, въпреки че се опитваше със сетни сили да овладее зова на сърцето си.
— Коланът с жартиерите — самоуверено заговори генералът с тон на стар познавач на женските хитрини, — помага на дамичките да не допускат мъжете прекалено бързо в тяхната светая светих. Нарочно го правят, мръсниците, за да изглеждат по-интересни в нашите очи. Пфу! — сърдито се изплю той и с очебийна досада, изписана на лицето му, моравочервено от водката и възбудата, разтри с ботуша си храчката върху скъпия ориенталски килим. А колкото за това, дето спомена нещо за устата й, че била… как го каза… а, да, прелестни устни… М-да-а, чудесна хрумване, полковник. Браво, Звягинцев! — Ръката на генерала трепереше, но с доста усилия накрая той успя да си налее още водка в чашата. — Тази вечер съм в особено добро настроение, младежо. Така че можем да позволим на графинята най-после да ни зарадва с някакво по-особено, хм… Искам да кажа по-пикантно изпълнение. А не да стои цяла вечер като истукан до масата! — Ухили се до уши. — Твоите любовници от висшето общество не те ли научиха на изискани маниери, Звягинцев? Как се забавляват изтъкнати гости? На колене, графиньо! Бързо! По-бързо! — Сега тонът беше съвсем друг, леденостуден и безмилостен. Също като погледът му. — За какво ти е тази хубава уста, ако не можеш с нея да доставиш малко радост на нашия гост?
Сърцето й прескочи един удар. Едва намери сили да процеди през стиснати си до болка зъби:
— Не!
Аполон веднага се опита да се присъедини към протеста й, но се спря, преди да бе изрекъл дори една сричка, защото зърна с крайчеца на окото си пистолета, който генералът измъкна от кобура.
— Аз пък казвам „да“, скъпа графиньо. Защото държа пистолет в ръката си. Нали знаеш, че решаващата дума накрая винаги остава за този, който е по-добре въоръжен?
Безпомощната жена притвори очи, в очакване да припадне в следващата секунда.
Аполон се реши на последен отчаян опит.
— Генерале, графинята беше достатъчно щедра към мен. Повече забавление не са ми нужни, поне за тази вечер…
Но затворът на пистолета глухо прещрака зад гърба му. Нямаше как да спаси Кити, ако Берьозов реши да стреля от упор. Неминуемо щеше да я покоси още с първия изстрел.
— Допада ми твоята скромност, полковник, но сега сме тук не заради твоето, а заради моето забавление. Не забравяй това. Графинята започва да ми досажда с нейното твърдоглавие. Явно си проси един добър урок по изискани обноски в обществото, нали, Звягинцев? — Пистолетът внезапно подскочи в ръката му, а сивите му очи злобно присвяткаха. — На колене, графиньо Радишевска, ако ти е мил животът!
Кити се свлече на пода, неспособна вече дори да изкрещи. През последните седмици бе преживяла толкова мъчения и гаври, че не й бяха останали сили за съпротива. Наистина, никога досега не бе чак дотам унижавана, но в ушите й още отекваше шепотът на Аполон за бягството, за свободата… Само тази мисъл я крепеше, когато коленичи между краката на княз Кузин.
За да не се строполи от стола, Аполон яко стисна с ръце дръжките. Сърцето му се блъскаше като чук в ребрата. Като през гъста мъгла усети как тя започна да разкопчава колана му и брича му, как пръстите й най-сетне напипаха през бельото сгорещения му член. Дишаше хрипливо и задъхано, напълно скован, освен едрия, набъбнал мускул между бедрата му. Раменете й се опряха в коленете му, а гърдите й, напълно разголени — защо, за Бога, сега му се струваха по-наедрели от техните нощи в имението — се поклатиха и загалиха бедрата му откъм вътрешната им страна. От изисканата й фризура нямаше и помен. Косите й се спуснаха като водопад и обрамчваха лицето, по-бледо от платно, преди да прикрият отчасти голите й рамене. Само очите й, уголемени, не смеещи да срещнат неговите, издаваха агонията й.
— Хвани го, графиньо! — излая генералът следващата заповед. Той дори се надигна от канапето, за да не пропусне някоя пикантна подробност.
Миглите й мъчително потрепнаха, като прекършени крила на пеперуда, уловена в мрежа, преди пръстите й да докоснат, но съвсем, съвсем леко пулсиращия му орган и да го освободят от стягащите дрехи.
Генералът вдигна натежалите си клепачи и впери злобен поглед в лицето на Аполон.
— Ще трябва да й простиш, полковник, но Катерина очевидно няма да може да го поеме целия. Хайде, скъпа, постарай се. Нали не искаш да се излагаме пред нашия гост? Зная, че дамите от висшето общество ги умеят тези работи. — Той се изсмя цинично и похотливо, досущ като пиян до козирката запотен селяк, нахълтал в местния бардак по време на губернския панаир. Но Кити въобще не помръдна.
— Стига преструвки, скъпа графиньо! — злобно просъска генералът. — Какво ще си помисли полковникът? Че не го харесваш, че не го желаеш! Но ние с теб знаем, че истината е съвсем друга, нали, скъпа моя Катерина? — Отново се разкикоти, очарован от собственото си чувство за хумор, без обаче да забрави да размаха многозначително черния пистолет в десницата си.
Аполон безпомощно сви юмруци до болка. Стисна челюсти, за да сподави яростния рев, надигащ се в пресъхналото му гърло. През цялото време Кити го разсейваше и не му позволяваше да събере мислите си. Може би и изпитата водка бе причина да се люшка в мислите си между многото планове за спасение. А проклетият пистолет всеки миг можеше да изгърми — онова пияно говедо като нищо щеше да натисне спусъка по погрешка… Но най-лошото бе, че страстното, непреодолимото желание да го убие още тук, да смаже главата му, поглъщаше всичките му мисли.
Сепна го новото изригване на пиянски смях от широко зейналата генералска уста. Но смехът на Берьозов секна също тъй внезапно, както бе започнал.
— Стига! — кресна той. — До гуша ми дойде с твоите преструвки! На скромна девица ли ще ми се правиш, а? Знаеш какво се иска от теб! — изръмжа генералът. На тлъстата му шия неспокойно затрепка изпъкнала вена. — Направи го! Веднага!
Кити потръпна като ударено животно. Пое го в ръката си. Беше така твърд, че в първия миг не успя да го хване стабилно. После наведе надолу уста, но се поколеба минута-две, докато Аполон не смееше дъх да си поеме, презиращ се, че бе позволил да се стигне до такава невероятна мерзост. И защото в същото време тялото му я желаеше, навсякъде, и всякак, по всяко време, и то, докато в същото време
