този хубавец. Искам да се убедя нагледно дали си припада по сладките женички, по такива като теб.
Неловката тишина отново натежа като надгробна оловна плоча. Заповедта му беше не само перверзна, но и вещаеше, че тази кошмарна вечер неминуемо ще приключи с нещо ужасно. Мозъкът й се вцепени, кожата по гърба й настръхна. А Аполон едва дишаше, зачервен и изпотен, с натежал поглед.
Но видимото смущение, изписано по лицата им, още повече насърчаваше генерала да продължи с издевателствата. Берьозов рядко се бе забавлявал тъй пълноценно. За него, свикнал с блюдолизничеството на скучноватите селяндури, с каквито изобилстваше неговият щаб, нямаше по-ярко доказателство за пълната му власт над околните от пребледнелите лица и треперещите ръце и устни на една чистокръвна графиня и на този прекалено изискан и красив млад полковник.
Но този път жертвите му въобще не помръднаха. Затова Берьозов реши лично да предприеме първата стъпка. Надигна се с пъшкане от стола си, сграбчи Кити за рамото и с все сила я запокити върху разтрепераните колене на Аполон.
— Ето така ви искам! — самодоволно потри ръце генералът и собственически потупа голото рамо на полупарализираната графиня. — Сега вече ще узнаем със сигурност дали полковникът си пада по момчета или по момичета. Макар че съм сигурен, че нашата прелестна графиня — веселено продължи той, — може да накара дори един евнух да се възбуди. — После се отдалечи от масата, тръшна се на канапето и изтри челото си със ленената салфетка, която бе взел от масата. — Е, Звягинцев, сега, когато на коленете ти е седнала такава сладка дамичка, както ти подсказва твоята мъжественост?
— Подсказва ми това, което е очевидно още от пръв поглед — глухо промълви Аполон, — но нищо не мога да предприема, ако продължите да ме следите.
— Не се притеснявай от мен, младежо. Нали тук сме се събрали само близки приятели? — В присвитите му сиви очи нямаше дори помен от приятелско чувство, а само садистично перверзно самодоволство и нетърпеливо очаквано. — Хвани я здравата през талията, полковник! Това е заповед! — дрезгаво нареди Берьозов, без да престава да върти очи. — И я целуни. Опипай хубавичко тези едри, налети голи гърди. Хайде, давай, зарадвай стария си приятел… — Интонацията му преливаше от престорена загриженост, премесена с непоносимо властна нотка.
Ръцете на Аполон колебливо се доближиха до раменете на Кити. Докосването му бе съвсем нежно и колебливо. И сковано.
— Дръж я за циците! Да не си оглушал, полковник? Ради Бога, ти мъж ли си или скопец жалък? На всичко ли трябва да те уча? — Берьозов се озъби кисело и заговори много по-рязко. Явно алкохолът оказваше своето въздействие върху него и го караше мигновено да сменя настроенията си.
Аполон тихо изпусна дъха си. Пръстите му се подчиниха на генералската заповед и се спуснаха предпазливо към потръпващата гръд на графинята, която вече бе на границата на припадъка, отвратена от ролята, която този извратен простак й бе отредил в пошлата пиеса. А когато палецът и показалецът му докоснаха зърното на лявата й гърда и го притиснаха импулсивно, генералът се засмя тържествуващо, защото от устните на Аполон се отрони мъчителен стон, въпреки здраво стиснатите му зъби.
— Аха… значи все пак ти харесва моята гълъбица, а?
— Много е красива — неохотно процеди Аполон, измъчван от отчаяните си усилия да удържи напора на кръвта, отказваща да се подчинява на разума му. Вече усещаше, за свой ужас, ерекцията си, още повече че бедрата на Кити опираха в слабините му.
— Нали ти казах, полковник? Целуни я! Още не съм видял нито една свястна целувка! — Изтерзаният княз затвори очи, неспособен да издържи на това изтънчено азиатско мъчение. Но Берьозов посрещна с нов взрив от смях опита на Аполон да се отклони от изпълнението на заповедта. — Целуни я! Не си въобразявай, че ще ти се размине! И после налапай с цялата си уста циците й!
Отново надвисна страховита тишина. Нито мускул не потрепна по лицето на княза. След което той разбра, че длъжен да се подчини — това бе властно издадена заповед, нетърпяща отлагане.
Наведе глава и устните му погалиха тръпнещите зърна на гърдите й. Парещо усещане се загнезди ниско долу под корема й и тя едва не изплака от ужас. Нима бе възможно тялото й, предателското й тяло да се възбуди в тази кошмарна обстановка?
— Хайде, полковник, стига си преструвал на скромен! Можеш по-добре да се представиш! — не спираше да го насърчава генералът. — Накарай да закипи синята кръв на нашата мила графиня. Поеми в устата си едно от набъбналите й зърна.
Устните му се затвориха около посоченото от командира място върху гърдите й. Езикът му обаче не се подчини на волята на Аполон и описа лек кръг около нежното зърно.
„Не! Само това не! — помисли си ужасената Кити. Трябва да издържа! Боже мой, защо треперя? Моля, те, Господи, смили се над мен, грешницата…“ Но явно молитвата й бе останала нечута, защото разгорещената й кръв бясно запулсира по артериите, за да накара зърната й да настръхнат, да набъбнат и да започнат издайнически да се втвърдяват… Сладостната агония, неумолима като океански прилив, започна да я облива цялата, от тила до глезените, за да я покори със силата на сляпата страст. От прелестните й зелени очи рукнаха сълзи на срам и немощ.
Тази гледка така зарадва генерала, че той плесна с ръце в несдържан възторг. Сетне се изхили насърчително:
— Браво, полковник! Сега вече настъплението започва! Виждам, че графинята не е безучастна към ласките ти. Прелестна гледка са зрънцата ти, Катерина, особено когато започнат да се възбуждат. Иначе си студена като лед. Да не би пък досега да ти е липсвала публика? Хм, как така не съм се сетил по-рано? А сега, млади момко, време е да се позанимаеш с устничките й. Никога не си попадал на такива сочни устенца… — замечтано промърмори Берьозов, облегна се назад на канапето, за миг замря в пиянски унес, но сетне внезапно нещо пак му хрумна и кресна така, че грубият му заповеднически глас изкънтя като камбана: — Целуни я, глупако!
Аполон се извърна към генерала, за да издебне кога онзи изверг ще започне да клюма на канапето, а после завъртя глава, за да изпълни нареждането. Ръцете му обхвана тресящите се рамене на замаяната жена, за да започнат бавно, много бавно да я притеглят към него. Очите й бяха затворени, дишането — учестено. Устните й вече се допираха до неговите, когато той предвидливо измести главата й така, че да закрива устните му от дебнещите сиви генералски очички, преди да прошепне съвсем тихичко на ухото й:
— Ще избягаме веднага, щом захърка на канапето.
Кити още по-силно притисна мокрите си клепачи. Вече бе напълно парализирана от смесеното чувство на страх и трепетно желание. Знаеше, че нямаше друг изход, освен да продължи с този пошъл театър в отчаяната надежда да дочака бленуваната свобода.
— Какво й подшушна на ушенцето, полковник? — кисело изръмжа Берьозов.
— Казах на графинята, че има прелестни устни.
— Ами да! Точно така! Браво, полковник, така те искам! Омръзна ми да чакам да се натуткаш… — великодушно махна с ръка генералът и в сивите му очи проблесна злобно пламъче. — Дори ми подсказа, преди малко, какво трябва да се направи. — Той се засмя, горд с поредното си перверзно хрумване. — Не си губи времето с целувките, полковник. По-добре направо й смъкни роклята. Няма да ви чакам до разсъмване, я!
Аполон метна един зорък поглед към генерала, но срещна само безкомпромисните му сиви очи, след което се зае да смъква роклята от бледо моаре.
В този миг именно й се стори, че само след секунди ще умре от притеснение.
Под полите на роклята й, под фустата й, се появи проблясващ на светлината на свещниците бандажен колан от изключително фини златни нишки, плътно опънат по ханша й, напомнящ на средновековните девствени пояси, дори имаше миниатюрно катинарче, също от злато.
Гъгнещият глас на генерала прекъсна рязко замечтания унес на Аполон, удивен от неочакваната гледка. В първия миг стреснатият княз дори понечи да върне роклята нагоре. Сърцето му щеше да се пръсне от подлудяващо учестения пулс. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее поне малко. И тогава го заля помрачаваща разсъдъка ярост. Едва се сдържаше да не го удуши с голи ръце още сега, там, на канапето, дори това да му струва живота. Никога досега не се бе провалял дори и в най-опасните ситуации, но не можеше да си позволи да изложи на опасност нейния живот. Ако успее да се нахвърли върху него и да го убие веднага, ще може ли да я измъкне от хотела, пълен с него ви телохранители? А после… ще издържи ли
