ненавиждаше онова, което я подтикваше да извърши онова примитивно животно, размахвайки пистолета си. Но ето че Кити вече долепи тръпнещите си устни към пулсиращия връх на члена му. Още с първото й докосване обезумелият княз не успя да сподави стона си.
Какво ли не опита, за да се обуздае, докато тя го обслужваше. Отначало се зае да брои кристалните висулки на полюлея, но веднага заряза това хлапашко хрумване и се опита да се съсредоточи единствено върху плана за бягството. Навън сигурно сега бе ужасно студено… Това означаваше, че първо трябва да я накара да се облече топло, преди да я сграбчи за ръката и да се затичат към най-близкия изход… Но дори и това не му помогна. Нито грозните ругатни, изречени наум към генерала, и кървавите видения, в които насичаше тялото му на късове. Ала нищо не успя да измести от пламналия му мозък ефекта от нежните докосвания на нейните устни. И език. Защо, за Бога, езикът й не спря поне за миг! Защо продължава да го измъчва? Защо меките й устни се слепваха тъй плътно около основата на ствола му? Не може ли, по дяволите, да не го всмуква така жадно и толкова навътре! Няма ли милост за него на този свят! И кога ще се сложи край на това извратено мъчение? Как е възможно човешкият мозък да ражда такива гадости!
Ала колкото и да се мъчеше да отвлече мислите си в желаната от него посока, нежно русата женска глава неуморно продължаваше да се поклаща напред-назад, напред-назад, ритмично и в същото време все по-напрегнато, изтръгвайки агонизираща наслада от дълбините на слабините му, от изпънатия му гръбнак, от настръхналите му тестиси, от последното нервно окончание по цялото му тяло, за да го докара до неизбежния свършек. С яростен рев накрая той се предаде. Ръцете му безпомощно увиснаха покрай двете облегалки на стола. Главата му клюмна сломено, докато устата му мълком шепнеше грозни проклятия срещу собствената му слабост и малодушие.
Когато всичко свърши, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Наведе се надолу, хвана я с двете си ръце за скулите, за да я целуне, но тя рязко отметна глава. Не го погледна дори. Засрамен до дъното на душата си, князът се почувства още по-неловко, когато в безизходицата си не му хрумна нищо, освен да й подаде наполовина изпразнената бутилка с вино.
Кити я грабна и жадно отпи, но очите й останаха притворени, докато поднасяше гърлото на бутилката към мокрите си устни.
— Браво, графиньо! Браво! — провикна се щастливият генерал, единственият щастлив от цялата компания, — Великолепно, невиждано изпълнение! Не сте ли съгласен, полковник? — Обхванатият от перверзна еуфория генерал дори захвърли на канапето пистолета, за да може да й изръкопляска, непропускайки случая да унижи докрай злочестата графиня.
— Навярно е така — неловко промърмори Аполон, неспособен да вложи цинична нотка в интонацията си и веднага се зае да оправи разкопчаният си брич. После се присегна към най-близката кристална гарафа е водка, за да удави горчивото чувство на безпомощност. Но парещата течност не му помогна да забрави за отвращението, което изпитваше най-вече към самия себе си. Както и необяснимото раздразнение от неочаквано ловките похвати на Кити.
Яките ръце на генерала вдигнаха като перце графинята от килима, за да я отнесат на канапето. Студените му сини очи я измериха презрително, така, както си беше полугола, зачервена и безразлична.
— Ще получа ли една усмивчица, скъпа графиньо? — злорадо се ухили Берьозов, — Наистина беше много добра. Хайде, усмихни ми се! — Той властно щракна с пръсти.
Но в този миг само една мисъл се въртеше в главата й — очите на Аполон, които я пронизваха, като че ли искаха да я жигосат. И завинаги да лепнат на челото й клеймото на позора… Защо на Берьозов му бе скимнало да я предлага на Аполон, и то в негово присъствие? Никога досега не бе вършил подобно нещо. Дори винаги се бе държал като непоправим ревнивец. О, по дяволите! Има ли вече значение какво се раждаше в болния мозък на този урод? Нали цяла Русия бе затънала в блатото заради изчадия като него? Тази нощ изпи до дъно горчивата чаша ни унижението.
Може би поради това сега не й помогна изпитаното средство да се самозалъгва, също като умопобърканите, че това не се случва с нея, че това е само един кошмарен сън, че това не е тя…
— Не, не… не мога — отмаляло прошепна тя.
Генералът се втренчи в нея неуверен дали бе чул добре. Нима още й бяха останали сили за съпротива? След толкова много изтезания с копринените камшици?
Внезапно в очите й запламтяха злобни искрици.
— Сега не ми е до усмивки!
Лежеше като смазана върху канапето, напълно опозорена, полугола и разчорлена, стъпкана и безпомощна, но все пак красива в скованата си поза, неизгубила последната частица от своето човешко достойнство. Дори се осмели да издържи на мътния поглед на генерала, докато той преглъщаше задъхано и жадно.
— Графинята е много ядосана, защото остана незадоволена. — След тези думи генерал Берьозов отново се разсмя и подигравателно повдигна вежди, преди да се обърне към Аполон. — Нямате представа колко е темпераментна нашата графиня, полковник. Така че не е чудно, че понякога изпада в кисело настроение. — Той вдигна тост. — Да пием за секса, полковник! Да пием, графиньо! — Той се обърна към Кити и отново вдигна чашата си. — За любовните ласки. Дано вратите на рая винаги бъдат готови да се разтворят за нас, мъжете.
— Да пием за жените — глухо изръмжа Аполон, неспособен да прикрие нотката на отвращение в гласа си. След което изпразни чашата до дъно.
Глава 10
През цялата тази кошмарна вечер Аполон се бе надявал водката да повали генерала и те двамата с Кити най-после да останат сами и да предприемат бягството от хотела. Но Берьозов издържа неочаквано дълго на връхлитащото го алкохолно опиянение. Вероятно му бе помогнало наследеното от предците — здрави, яки сибирски селяни, свикнали със силната домашна водка, живеещи при невъобразимо суров климат, принуждаващ мъжете по девет месеца в годината да се свиват вкъщи край печката, където единствената им разтуха е да надигат стаканите с водка.
Но най-после Аполон дочака края на отвратителната сцена, в която го бе задължил да участва пияният генерал. Берьозов се изтегна на канапето и само след броени минути захърка шумно. Аполон знаеше, че сега бе най-подходящият момент да му пререже гърлото. Но не го стори, защото това, което беше напълно приемливо за един оскотял сибирски селяк, какъвто си оставаше Дмитрий Берьозов въпреки генералските лампази, бе немислимо за потомъка на князете от фамилията Кузин.
Аполон скочи от стола си така бързо, че Кити се изплаши. Изтича до канапето, наведе се над туловището на сумтящия в просъница Берьозов, за да се увери, че генералът спи дълбоко, след което се обърна към нея и я попита е тревожен глас:
— Къде е стаята на ординареца на генерала? — Аполон знаеше, че както в Бялата, така и в Червената армия един генерал никога не се занимаваше с оправянето на леглото си, защото това бе задължение на неговия ординарец.
— В малката стаичка до съблекалнята — прошепна Кити, все още трепереща от страх.
— Повикай го — нареди й той, след което обърна заспалия генерал по гръб, преди да започне да разкопчава китела му. — След като аз и ординарецът завлечем генерала в леглото, ще ударя ординареца по главата с маузера, за да не се събуди поне до обяд. Но това може да се избегне, ако успееш да го отпратиш с думите, че генералът трябва да се наспи и присъствието на ординареца в генералския апартамент няма да е необходимо. Ще се справиш ли с ординареца?
— Мисля, че ще успея да го убедя — шепнешком отвърна Кити, докато трескаво оправяше роклята си. Сега, когато отново бе облечена, мислите й се проясниха малко, въпреки че заради алкохола и преживения кошмар главата я болеше ужасно. — И друг път се е случвало.
— Не се притеснявай, ако не успееш. Винаги мога да му прережа гърлото.
Изплашена от думите му, Кити се обърна и го изгледа смаяно.
— Нима си готов да го…
Аполон се намръщи и заговори хладно:
— Тази сутрин ми се наложи да избия пет войника и един офицер от Червената армия, преди да се
