добера до теб. Така че един повече или по-малко вече няма кой знае какво значение.
Смаяната графиня пребледня и притисна ръка към устата си.
— Шест? Убил си шест човека?
— За Бога, Кити — сърдито изръмжа Аполон. — Докога ще те чакам да се приготвяш? Трябва да бягаме.
— Да, да… Ей сега ще се приготвя — смутено промълви тя, все още зашеметена от признанието му, произнесено с толкова хладнокръвен глас.
— Тогава иди да повикаш проклетия ординарец!
Аполон и ординарецът завлякоха едрия генерал в леглото му. Князът измъкна от джоба си три златни рубли и ги пъхна в ръката на ординареца с думите:
— Графиня Радишевска и аз искаме да остане още малко тук, в салона, за да изпием по чаша преди лягане. Сигурен съм, че генералът тази нощ няма да се нуждае от нищо, освен да бъде оставен на спокойствие, за да се наспи и да възстанови силите си. Най-добре е сега и ти да се прибереш в стаята си и да поспиш, защото утре няма да ти е леко. Генералът пи доста тази вечер и утре ще е с главоболие, много раздразнителен, така че те чака тежък ден, момко.
Ординарецът само кимна послушно. Полковникът беше напълно прав за събитията, които щяха да се разиграят на сутринта в генералски апартамент. Освен това трите златни рубли бяха толкова убедителен аргумент, че ординарецът въобще не се замисли защо този млад и красив полковник желае да остане насаме с графинята до късно през нощта. Много повече го интересуваше най-младичката от камериерките на етажа, отколкото графиня Радишевска, която досега почти не бе разговаряла с него. Но преди да излезе в коридора, му хрумна нещо. Обърна се и предпазливо попита:
— Ами ако генералът внезапно се събуди и реши да ме повика при себе си?
Аполон го измери с преценяващ поглед и веднага измисли как да успокои младия ординарец:
— Сигурен съм, че графиня Радишевска ще може да изпълни всяко желание на генерал Берьозов, така че няма да се наложи твоята помощ.
Само след две секунди ординарецът вече бе стигнал до стаичката си, стискайки в шепата си скъпоценните три рубли, които бе получил от княз Кузин.
Едва издържаща на прекомерното напрежение, Кити се втурна към Аполон и се сгуши в прегръдките му, хлипаща и трепереща неудържимо. Много, ужасно много й се бе насъбрало през последните часове. Никога дори не бе сънувала, и в най-кошмарните си нощи, че ще й се наложи да преживее някога такова умопомрачително унижение, примесено със смразяващия страх, че в следващата секунда оскотелият генерал ще натисне спусъка и ще й пръсне черепа. И всичкото това на фона на заливащото я отчаяние, че нейният свят се срутва из основи пред очите й. Едва сега, дочакала бленувания миг на разтуха, най-после в прегръдките на любимия мъж, за когото доскоро не знаеше дали е жив или мъртъв, изтерзаната Кити си позволи да даде воля на сълзите си. На страданията си, натрупали се през тези ужасни седмици, дни и нощи.
— Ох, Аполон… — изхлипа тя, неспособна да удържи стенанията си, — не зная как да благодаря на Бога, че отново си при мен. Господи, трябва поне една свещ да запаля в най-близкия храм…
— После, после… Сега нямаме дори минута за губене! — Но ръцете му отказаха да се подчиняват, трескаво галещи косите и бършещи сълзите от бледите й страни. — Вече си в безопасност. И всичко ще бъде наред. Никой никога няма да те заплашва, да те насилва, да се гаври с теб. — Просълзеният княз знаеше, че в този сърцераздирателен миг бе длъжен да я успокои, приласкае и утеши, но защо словата едва-едва се изтръгваха от скованото му гърло? Може би защото отново го обзеха мъчителни съмнения? Наистина, как се бе озовала тя в този хотел, в компанията на онзи гнусен генерал? И как бе успяла така бързо да се приспособи към новата си роля? Дали Кити само е спряла за един ден в Ставропол, преди да продължи към черноморското крайбрежие? И тогава е станало нещо непредвидено, нещо ужасно и неизбежно, за да се покори тя като жалка робиня на този болшевишки развратник и пияница?
Не, умът му отказваше да приеме подобни предположения и продължаваше да се лута в нови и нови хаотични догадки. Нали я помнеше от онези вълшебни декемврийски дни и нощи? Техните нощи… Тогава тя с радост се притискаше към него в леглото, макар че той беше само гост в имението. Колко ли още такива гости е приемала след него в имението? Смразяващото подозрение пропълзя в мозъка му като черна змия, измъкнала се от зимното си леговище. Дали наистина се бе съпротивлявала дълго пред генерала, който — в това Аполон въобще не се усъмни — сигурно бе успял да я съблазни със своята протекция в тези смутни дни, с комфорта на генералския си апартамент в най-луксозния хотел на Ставропол? Но нали Кити не познава никого в този град, така че просто не е знаела къде да се приюти… А дали тази вечер бе изпълнила покорно всичките гадни приумици на генерала единствено заради страха си от наказание? Или вече е паднала тъй ниско, че е способна да се държи като куртизанка, свикнала с всякакви мъжки капризи и сексуална извратеност?
Но не, Аполон не можеше да забрави допира на набъбналите й зърна към неговите галещи ръце. А когато тя се настани в скута му, той веднага усети възбудата, пропиваща нежното й тяло, долови трепета, разтърсващ бедрата й. Колко ли пъти е сядала в същата поза, също така разголена и тръпнеща, готова да отдаде ласките си, тялото си без остатък на онзи отвратителен похотливец… Стисна челюсти, за да не закрещи, доведен до ярост от болка, ревност и унизителна безпомощност да върне времето назад. Искаше, о, как му се искаше да изтръгне всички коварни съмнения, черни мисли и изгарящи видения от мозъка си, но бе напълно безпомощен. А точно подобни състояния гордият княз Кузин най-много ненавиждаше. Нищо друго не го мъчеше тъй жестоко, както осъзнаването на собствената му безпомощност. Ето и сега бе длъжен да н успокои, да й заговори със спокоен, разумен тон. Ала не успя.
— Защо остана в Ставропол? — изхриптя разтреперан князът, защото скованото му гърло не му позволи да заговори с обичайния си леко безгрижен тон.
Кити се отдръпна от гърдите му и го изгледа смаяно. Веднага забеляза мрачната сянка, забулваща златистите искрици в очите му. Въздъхна тъжно, припомняйки си старата истина, че всички мъже до един са егоисти, вечна загрижени само за своите терзания и проблеми. Как можеше да му признае, че на всяка цена се бе стремяла да осигури оцеляването на тяхното дете, след като той бе стиснал така сурово челюсти и я пронизваше с обвиняващ поглед.
— Нямаше как да се махна оттук — полугласно от върна тя.
— Сигурно все някога е съществувала някаква възможност да избягаш от Берьозов. Нали всяка вечер този нерез се налива до козирката? — Произнесе тези думи натъртено и ядосано, наблягайки на всяка сричка.
Кити се отдалечи още на метър от него и Аполон бе принуден да отпусне ръцете си, които допреди малко я притискаха към гърдите му. Омаломощена, Кити осъзна колко бе уморена и душевно омърсена. Вече нищо нямаше смисъл, нищо… Само си пое за кратко дъх и сломено промълви:
— Моля те, спести ми нравоученията си…
— Защо, дяволите да те вземат — изкрещя побеснелият княз, — защо не се махна оттук? Нали са те извеждали на разходки из града?
— Защото нямах намерение да сложа сама край на живота си. Не съм от тези, за които самоубийството е…
— Или защото си предпочитала да останеш в този проклет хотел? — грубо я прекъсна той.
— Не! Не е истина! — Смъртно оскърбена, графинята политна, едва се удържа на крака и панически отстъпи две крачки назад. Раменете й сломено увиснаха. Захлупи лицето си в длани, но не успя да отрони дори една сълза от пресъхналите си очи. Вече нямаше сили дори да плаче. Нима бе копняла и бленувала за такъв спасител, нима копнежите й се оказваха глупави и напразни? За да смени един потисник с друг, наистина много по-привлекателен и неизмеримо по-рафиниран, но в сърцевината си същия груб, жесток, коравосърдечен и властен самец?
— Тогава върви по дяволите! — кресна Аполон. Очите му се наляха с кръв в пристъп на необуздана ярост. — Толкова ли не можа да измислиш по-правдоподобно обяснение за постъпката си? Не успя ли да съчиниш някаква лъжа, каквато и да е тя, само и само да оправдаеш падението си?
— Ти си пиян! — гневно му отвърна тя и внезапно вдигна очи, за да прикове поглед право в лицето му. — Какъв е смисълът от моите отговори, щом като за всичко вече имаш готови обяснения. Не се ли срамуваш от подобни горчиви съмнения? — Кити внезапно смени тона си — сега говореше много по-меко и
