повдигне полите на копринената си рокля.
Но когато князът отново зърна странния бандаж, със средновековна кройка, изтъкан от фини златни нишки, опънат около ханша й, не можа да се стърпи и поднови ядните си упреци за унизителното й съществуване като „робиня в харема на генерал Берьозов“. Този път дори думата „метреса“ му се видя прекалено мека, за да изрази възмущението си.
Но Кити само прехапа устни, твърдо решена да не реагира. Нека си излее гнева както намери за добре. Сега за нея най-важното бе по-скоро да се отърве от този сковаващ пояс около долната част на корема й, унизителен признак, че е собственост само на един-единствен мъж. На този, който притежаваше миниатюрното златно ключе.
Но щом вдигна с очакване поглед към него, лицето й замръзна от изненада — Аполон Кузин явно нямаше никакво намерение да се доближи до нея и да отключи катинарчето на колана й.
„Защо пък не!“, мислено се запита той, неспособен да откъсне смаяния си поглед от средновековното средство за опазване на честта на неверните съпруги от посегателствата на похотливите женкари. „Нали това е неоспорим символ, че я притежава този, който стиска в ръката си златното ключе?“ Той разтвори шепата си и сведе очи към меко проблясващото ключе, лежащо в дланта му. Нали сега никой няма да може да й посегне? Никой, освен той, Аполон Кузин. А тя вече бе негова! Военен трофей или достойно възнаграждение за славния победител, нали така се бе изразил самодоволният до наглост червен генерал?
„О, не, само от теб не очаквах това!“, мислено изплака Кити. Защо дивата мъжка ревност така лесно прераства в насилие над волята на жената? Но този път няма да се унижава с молби, хленчене и пълзене по пода. Предостатъчна й бе тиранията на Берьозов, която й се бе наложило да търпи. Затова само се извърна към него и простичко изрече:
— Не мога да седна на седлото с този ужасен колан!
Думите й го сепнаха. Аполон мълчаливо протегна ръка към катинарчето и само след секунди то падна на килима. Без да го удостои с поглед, Кити веднага се втурна към спалнята.
— Връщам се след малко — обясни тя с подчертано хладен тон, опитвайки се да потуши надигащия се в гърдите й гняв. — С тази рокля е невъзможно да яздя.
Загорялото лице на Аполон беше покрито със студена пот, но въпреки това нито едно мускулче не трепна по него. Думите й не достигнаха до слуха му. Останал там, където тя беше преди малко, смаяният княз се наведе, за да вдигне колана от златни нишки. Стисна го яростно в шепата си. Зърна парченце от копринената й рокля, вплетено между блестящите нишки, и това още повече го вбеси. Какъв негодник бе този Берьозов! И как му бе хрумнало да изнамери подобно садистично приспособление за опазване на женската непорочност? Кой знае откъде го бе задигнал някой от неговите подчинени?
Пръстите му предпазливо опипаха колана. В устата му загорча при вида на този унизителен символ на превръщането на жените в робини. Остана така няколко минути, вцепенен от мисълта, че неговата Кити е била безропотна наложница на отвратителния болшевишки генерал, след което яростно запокити колана на пода.
Тя тъкмо бе съблякла копринената си рокля и измъкваше от скрина червена вълнена рокля, когато я стресна гласът му:
— Предпочитам да си облечена в зелено.
Тя се обърна веднага към вратата.
На рамката се бе облегнал Аполон, леко олюлявайки се, със странен блясък в очите.
— Не се плаши от мен — кротко й обясни той. — Исках само да ти се полюбувам. Трябва да призная, че гледката е възхитителна.
В този миг Кити беше напълно гола. Погледът му се плъзгаше жадно по тялото й, без да пропусне дори най-малките подробности.
— Какво си намислил да… — изрече уплашено тя, изненадана в най-неподходящия момент, напълно беззащитна и изплашена.
— Ако ти самата не пожелаеш, нищо няма да ти сторя — промърмори Аполон, все още изправен на прага на спалнята. — Или искаш да ме провокираш, заради това стоиш разсъблечена? — усмихна се той.
— Махай се! — извика Кити, ужасена от опита му да я прелъсти. — Да не си посмял да ме докоснеш! — Измъчена до смърт от униженията, които можеше да роди само един извратен мозък като този на Дмитрий Берьозов, разкъсвана от смесено чувство на страх и ярост, обида и разочарование, но безпомощна в ъгъла на стаята като кошута, настигната от вълк-единак, графинята нямаше друг избор, освен да изкрещи в лицето му: — Да не си посмял!
— Ако ме познаваше малко по-добре — продължи той със същия безгрижен тон, без да се трогва от крясъците й, — щеше да знаеш, че винаги отвръщам на предизвикателствата. Без изключения! — После отпусна ръка от рамката на вратата и без да бърза, тръгна към нея. Дясната му ръка отново сграбчи китката й като в стоманен обръч, преди да продължи с неприкрита насмешка: — И винаги съм се осмелявал да постъпвам така, както аз пожелая, Катерина!
От това, че произнесе името й като омразния й генерал Берьозов, я заболя повече, отколкото ако я бе зашлевил с все сила. Нямаше ли да се спаси най-после от тези непоносими прояви на мъжка бруталност? Не беше ли страдали достатъчно? Очите й заблестяха с яростен гняв. Отметне глава назад, после се опита да се изскубне от него. В суматохата свободната й ръка напипа тежкото огледало в рамка от масивно старо сребро върху тоалетката. Но миг преди да го запрати в лицето му, Аполон се пресегна, за да сграбчи и другата й ръка, но закъсня, защото от изпитата водка рефлексите му бяха забавени. Все пак успя да се наведе в последната секунда, за да избегне удара с огледалото, което профуча на сантиметри от главата му.
След огледалото към него полетяха флаконите с парфюмите й, четките за коса и останалите вещи, които бяха струпани върху тоалетката. Лицето му вече беше одраскано на няколко места. Аполон напразно се опитваше да хване бясно мятащите се ръце на обезумялата жена, за да се опита да я укроти. В суматохата тя напипа един кожен колан, метнат върху облегалката на най-близкия стол — в ръцете й коланът се превърна в опасно оръжие. Металната му катарама раздра рамото на Аполон до кръв. Но той не отстъпи, дори успя да докопа ръката, размахваща колана, и я стисна тъй яростно, че се изплаши да не е счупил костите на тънката й китка. В голотата си тя бе неотразимо привлекателна, като истинска амазонка, дяволски опасна. Но докато я гледаше с изумени очи, Кити ловко прехвърли колана в другата си ръка и го шибна през лицето. От цепнатата му скула рукна кръв.
Това вече се оказа прекалено много за него, въпреки че се бе въоръжил с цялото си търпение.
Коланът тутакси бе изтръгнат от ръката й и захвърлен чак в другия край на спалнята.
— Стига! Достатъчно! — остро отсече князът; след което стисна и другата й ръка. — Трябва да спрем, ако не искаш да опиташ десницата ми. — По бузата му се стичаше кръв.
Зачервена и потна, цялата разтреперана и задъхана, Кити напразно се опита да се откопчи от стоманената му хватка. Очите й мятаха гневни зелени мълнии.
— По-добре се погрижи за себе си! И не се занимавай повече с мен! Никога! — изкрещя тя. Голите й гърди се надигаха тежко от превъзбуда. — След това, което ми стори тази вечер, повече с нищо не можеш да ме нараниш!
За миг Аполон остана вцепенен, поразен от яростта, изписана на лицето й. Дори ужасните преживелици от вечерта, дори нечовешката гавра, която си бе устроил с тях извратеният генерал Берьозов, не бяха я разярили толкова… С какво толкова той бе заслужил нейната омраза?
— Не ти ли се струва, че от битката аз пострадах повече от теб? — уморено промълви той.
Остана неподвижен, приковал поглед в очите й, но не издържа на изкушението и плъзна поглед надолу към гърдите й, към корема и бедрата. Гледката отново го принуди да потръпне от възбуда. Доста усилия му струваше да върне погледа си върху лицето й.
— За какво нараняване ми загатна преди малко? — попита я той, като пак се усмихна, но този път по- предпазливо. Вече бе проумял, че в някои мигове усмивката му бе способна да я влуди, вместо да я предразположи към него.
— И ти си като всички останали мъже… — горчиво въздъхна Кити и отново се опита да освободи ръцете си.
