спътници се наложи да се спасяват в последния момент от изчакващите и засада червеноармейски патрули. Последния ден преди да пристигнат в имението, където би трябвало да ги очаква графинята, тримата конници преустановиха пътуването през деня. Изминаха последните четиридесет версти под прикритието на нощния мрак, защото през деня навред беше пълно с постове на Червената армия.
Аполон не преставаше да се тревожи. Очевидно беше, че Астраханска област вече бе под властта на болшевиките. Войските им по пътищата бяха толкова многобройни, край всяко по-голямо селище имаше техни полеви лагери и биваци, така че нямаше място за съмнение — новата власт бе проникнала дори в този затънтен край на необятната Русия. Веднага следваха логичните опасения, едно от друго по-плашещи. Дали Кити е успяла да избяга навреме? Или още е в имението, скрита и в безопасност? Нима е възможно болшевиките да пропуснат едно тъй обширно и богато имение? Нали първата им работа навсякъде беше да разстрелят противниците на режима, а след това се захващаха, без да губят нито ден дори, с ограбването на всичко по-ценно? Особено стръвно нападаха имотите на бившите дворяни. Кое можеше да гарантира на Аполон Кузин, че съдбата на имотите на граф Радишевски ще бъде по-различна от тази на останалите руски аристократи?
След всяко разминаване по пътищата с многобройните болшевишки отряди Аполон губеше все повече надеждите си за благоприятен изход от това напрегнато пътуване, изтерзан от тревожни предчувствия, които не го напускаха нито през деня, нито през нощта. Още преди две години и три месеца, когато бе избухнала болшевишката революция, княз Аполон Кузин така и не успя да се примири с невъобразимо жестоката действителност. Още при царската власт, когато воюваше като кавалерийски офицер на фронта срещу германците, Аполон отлично съзнаваше, че може да загине в следващата атака или да загуби скъпи бойни другари, ала за него това бе в реда на нещата, част от суровия воински дълг на синовете на велика Русия. Нали всеки офицер бе положил клетва пред Бога, Царя и Отечеството, че ще се пожертва, ако се наложи да брани с кръвта си свободата на родината.
Но тогава всичко си беше на мястото, а сега… сега напред само хаос, безнадеждност и мрак. Откъде можеше да се досети, че заради една бутилка шампанско — онази, която бе пресушил към края на вечерта в имението на Пьотр както и заради краткотрайното щастие в спалнята на Кити, сега животът му ще се преобърне така драматично и непредвидимо? От онези фатални декемврийски дни и нощи, когато той дори за минута не напусна нейната спалня, бледият лик на графиня Радишевска отказваше да напусне мислите му, без значение какво се случваше около него. А сега, когато най-после се бе решил отново да я потърси, когато бе длъжен да я намери и спаси, и то по заръка на нейния съпруг, който поради някакъв трагичен или комичен каприз на съдбата едва ли не сам я тикаше в ръцете му, мрачните демони на войната бяха в състояние да осуетят всичките му планове и блянове.
Защото с всяка верста, оставаща зад гърба на тримата смълчани, плътно загърнати в бурнусите и в папахите си ездачи, в душата му все повече покълваха черни съмнения дали наистина ще я завари невредима и недокосната от нашественика. Вече нямаше следа от прочутото му безгрижие и насмешливо отношение към опасностите и смъртта, с което досега се славеше сред белогвардейските офицери по целия Южен фронт.
На фона на розовеещото на изток небе, в мразовитата мартенска утрин, Аполон отби кобилата си към познатата до болка дълга алея с оголени липи от двете страни. Нежна тревога сковаваше сърцето му. Никак не му хареса гробовното мълчание, с което го посрещна обширния парк пред къщата. Дори още от зейналата порта на външната ограда пролича, че омразните червеноармейци и тук го бяха изпреварили. Край алеята пронизващият вятър подмяташе някакви дрипи. По-нататък следите зачестиха, заедно с ударите на сърцето му. Виждаха се парчета от изпотрошени скъпи мебели, овъглени килими, оръфани книги, очевидно запокитени от разочарованите мародери. В дълбочината на пейзажа се очертаха изсечените стебла на овощната градина. При тази жестока картина на опустошителен грабеж, какъвто този плодороден край не помнеше от татарските нашествия, Аполон отчаяно, като удавник за сламка, се вкопчи в последното упование — дано Кити е успяла да побегне преди онези варвари да са нахълтали тук, въпреки че това би означавало евентуално те двамата вече никога да не се срещат…
Не издържа на влудяващото очакване, нито на тягостната гледка, затова гневно пришпори Леда и се понесе кат вихър по чакълестата алея. Покрай него профучаха опожарените стени на конюшнята. После дойде ред на пристройките за слугите, също сринати до земята. От стихията на пожара бе оцеляла единствено масивната триетажна къща, изцяло от зидан камък, както само преди две столетия са умеели да градят. Мародерите и погромаджиите са били принудени да се задоволят само с плячкосването и унищожаването на покъщнината, защото това, което завари изуменият княз, не беше вече дом, а голи стени със зейнали отвори — там, където някога бяха вратите и прозорците.
Господи, бяха отмъкнали дори високите дъбови врати откъм предната тераса! Нито едно стъкло не бе пощадено, нито едно растение в градината пред терасата не бе останало нестъпкано. Тримата мъже скочиха от седлата, неспособни да откъснат смаяните си погледи от изпокъртената фасада, след което се спогледаха мълчаливо, преди да поемат бавно по очуканите мраморни стъпала. Прекосиха верандата и се спряха на прага.
Някогашната фина мозайка в предверието беше надупчена от куршуми. В трапезарията завариха отвратителна картина — пепел, смесена с всевъзможни недоизгорели боклуци и човешки изпражнения, а зад тях разпилени парчета от металния обков на мебелите, които бяха устояли на огъня. Личеше си, че венецианските огледала бяха послужили на болшевиките като мишени за стрелба, а великолепния пейзаж от Каналето8 на стената в коридора на горния етаж беше варварски разпран с нож. Карим реши да си направи труда да преброи ударите, но след малко махна с ръка и се отказа. А Аполон за миг затвори очи, защото от гледката в устата му внезапно загорча, въпреки че това далеч не бе първата сцена на пълно унищожение, с която бе принуден да се сблъска през последните две години.
За кратко се поколеба, преди да поеме по стълбата към горния етаж — страхуваше се да не се натъкне на кървави следи в спалнята на графинята. Започна съвсем бавно да изкачва стъпалата, а преди най- горното се спря, след което тежко въздъхна, готов да посрещне най-мрачното си предчувствие.
От вратата към спалнята на Кити нямаше дори помен. Аполон се вцепени насред коридора, само очите му трескаво огледаха спалнята през зейналия широк отвор. В паметта му завинаги бе запечатан всеки детайл от някогашния прелестен интериор — от онези вълшебни три дни и нощи, когато за тях двамата външният свят бе изчезнал като с митическа пръчка. Спомняше си много ясно широкото легло под балдахина, изящната дърворезба около прозорците, през които бе съзерцавал декемврийските виелици. Тогава навсякъде тук ухаеше на нейния парфюм. Нямаше ъгълче и спалнята, където да не бе подредила вази с любимите й цветя. Въображението му непрестанно му бе припомняло думите й, стъпките й, мебелите зад гърба й и изящните й скъпоценности в ковчежетата за бижута.
Нищо, абсолютно нищо не бе останало от онази идилична атмосфера. Всички мебели бяха натрошени — вместо дърва за огрев, заедно със завесите, дамаските, драпериите и кувертюрите. Задигнали бяха дори килима от пода. В един от ъглите бяха захвърлени отломки от ковчежетата — неми свидетели на ужасяващи сцени на грабеж и насилие, които се бяха разиграли сред тези стени.
В един миг вниманието му бе привлечено от блещукането на нещо лъскаво край стъпкания параван за преобличане. Оказа се една от шнолите, с които Кити прихващате косите си. Той я допря до устните си, преди да я скрие в джоба си. Поне нямаше видими следи от кръвопролитие. Ужасеният княз още не знаеше дали тя е успяла да избяга, не знаеше дори дали въобще е оцеляла, но поне едно бе сигурно — не са успели да я убият в собствената й спалня, в собственото й легло. Защото и дотам се бе стигало по време на революцията. Но това хич не го успокои. Ако бе успяла да се спаси при първото им нахлуване, кой знаеше дали сега не бе попаднала в лапите им. Дали ще успее да я открие, преди да е станало безнадеждно късно? Или вече всичко е свършено и тя лежи, бездиханна, в някое разкаляно селско гробище?
Въздъхна мрачно, преди да се заеме с търсенето. Остатъкът от този тягостен ден тримата мъже посветиха само на претърсването на всичко наоколо, за да се доберат дори до най-незначителни следи, които биха могли да им помогнат при издирването й. Но окаяните къщурки на местните селяни бяха до една здраво залостени. Научиха поне, че червеноармейците бяха опустошили местността само преди една седмица. Съобщи им го една старица през вратата — никой не посмя да вдигне резетата при вида на тримата униформени непознати. Селяните, жестоко пострадали от реквизициите както на Бялата, така и на Червената армия, настръхваха още щом зърваха униформа.
