че господарят му понякога бе способен да се разчувства като дете, лишено от ласки, като в същото време Аполон ставаше необичайно сприхав и дори опасно заядлив.
— Е, заби ли кинжала си в гърлото му? — припряно запита Карим. — До дръжката?
Аполон многозначително повдигна вежди. Златисти точици в очите му помръкнаха от сянката, която внезапно премина по лицето му.
— Толкова пиян ли ти изглеждам? — кисело промърмори князът. — Още не съм стигнал дотам, че да не мога да надвия в пиенето един сибирски селяк…
Но Карим не изгаряше от желание да изслуша докрай разказа на господаря си за бурните му преживелици в генералския апартамент, защото държеше да получи отговор само на това, което в момента владееше мислите му.
— Уби ли генерала? — сухо го прекъсна Карим, загрижен да помогне на Кузин да престане да мисли за това, което го измъчваше — макар Карим все още да не бе разбрал какво точно терзаеше сърцето на младия му господар.
— Беше в цветущо здраве, когато се разделих с него — неохотно промълви Аполон. — Даже помогнах на ординареца му да го настани в леглото, защото той не можеше да се надигне сам от канапето в салона. Когато се събуди, освен неизбежното главоболие от махмурлук, ще го чака още една неприятна изненада — ще открие, че е изчезнала любимата му метреса. Не бих искал тогава да съм на мястото на ординарците и адютантите му.
След горчивите думи на Аполон, Карим измери с тревожен поглед Кити, която още не бе казала и дума. От суровия поглед на Карим ледени тръпки полазиха по гърба на графинята. Тя се размърда и заговори, без да отделя гневния си поглед от посърналото лице на Аполон:
— Само за това ли ще говорим?
— За генералската метреса ли? — язвително я запита Аполон.
— Да, за нея. Както и за самия генерал. И за всичко, свързано с него.
Настана такава тишина, че се чуваше запъхтяното дишане на Кити.
— Защо пък да избягваме тази толкова пикантна тема? — продължи да се заяжда Аполон. Гласът му този път прозвуча по-отчетливо и заканително, като надигащ се в нощта вятър, предвещаващ опустошителна буря.
Лицето й пламна, но успя да се овладее, може би единствено благодарение на горчивия опит, натрупан през последните седмици, изпълнени с отчаяна борба за оцеляване. Нали й се бе наложило да преглътне толкова много унижения… Освен това сега, на прага на жадуваната свобода, тя бе готова на всичко, само и само да се изтръгне от лапите на Дмитрий Берьозов.
— Сега не е време да се обръщаме назад, към миналото. Трябва да гледаме напред и по-бързо, да, колкото е възможно по-бързо да се махнем оттук.
Карим, който най-добре знаеше, че младият му господар е склонен да се поддава на най-неочаквани хрумвания, когато е изпил повече водка от обичайното, побърза да се намеси:
— Да, господарю, колкото по-бързо се озовем на седлата, толкова по-скоро ще бъдем в безопасност…
Аполон тъкмо се готвеше да изрече нещо друго, но сепнат от припряната подкана на Карим, само изръмжа сърдито:
— Добре, де, добре… Цяла вечер бях принуден да стискам зъби и да търпя издевателствата му. Знаеш ли колко ми струваше това мъчение? Вместо да му пръсна черепа с първия куршум! — Разгневеният княз яростно стисна дръжката на маузера си и рязко се обърна към Леда, която неспокойно потропваше с копита. Отново го обзеха мрачни видения, от които най-мъчителното за Аполон беше сцената с полуголата Кити, настанена на скута на самодоволния болшевишки генерал. Успокои го единствено мислената закана за кървава мъст, преди да се метне на седлото.
Карим протегна ръка на Кити, за да й помогне да се качи на коня, който бяха довели за нея. Тримата ездачи — най-отзад яздеше Сахин, който така и не успя да се намеси и хапливата размяна на сърдити реплики — последваха княз Кузин.
Гологлав, задъхан, обзет от дива ревност и неистова ярост, през цялото пътуване в смълчания мрак Аполон не пожела никому да отстъпи водачеството на колоната. Яздеше по-бързо от всеки друг път и тримата му спътници едвам смогваха да не изостават от непрестанно пришпорваната му кобила. Разветите му на вятъра коси изглеждаха по-светли от друг път на фона на загадъчното, някак феерично просветляване с настъпването на зората. Погледът на яздещата след него Кити не можеше да се откъсне от напрегната му мъжествена фигура.
Когато първите розовеещи лъчи обагриха небосвода на изток, четиримата конници вече бяха на тридесет версти от Ставропол. Така неусетно те напуснаха територията, завладяна от червените. Позволиха си почивка в някаква порутена и изоставена плевня едва след като отминаха предните постове на белогвардейските полкове.
Карим и Сахин останаха на стража до вратата, без да отделят зорките си погледи от лъкатушещата като змия сива лента на пътя, чезнеща нейде към хоризонта сред тясното ждрело на буйната планинска река. По едно време Сахин настръхна, когато зърна отляво тънка струйка дим — никой не можеше да обясни кой можеше да се крие зад полегатия хълм, но не беше изключено да е разузнавателен патрул на червените, промъкнал се дълбоко на юг.
След седемчасовата бясна езда Кити съвсем бе останала без сили. По пътя досега бяха спрели само три пъти, и то за кратко — колкото да позволят на запотените коне да отдъхнат и да не се строполят от изтощение насред пътя. Още щом се скриха в плевнята и Сахин я свали от седлото, скованата от друсането графиня се отпусна в най-близката купчина сено, изохка болезнено, след като се опита да разтрие вкочанените си нозе.
Аполон размени няколко думи с двамата си телохранители до портата, после се върна в плевнята и с яростни движения се зае да смъква униформата на полковник от Червената армия. Сетне смъкна торбата от седлото и извади от там своя бешмет, обрамчената с кожа черкеска и накрая, черната бурка. Те му заместиха чудесно одеялото, възглавницата и дюшека.
Главоболието след пиянството миналата нощ в компанията на генерал Берьозов още не го бе напуснало, но дори и това не му попречи да втренчи поглед в полегналата върху сеното графиня. Златистите й къдрици бяха разпилени в безпорядък върху сеното, кожената й шапка се търкаляше до нея, носът и страните й си оставаха силно зачервени от студа, а дългите й клепки тъмнееха в полумрака, в който тънеше мрачната плевня. Но всичко това не успя да му попречи да усети познатата възбуждаща тръпка в слабините. Само че този път спонтанната реакция на тялото му не го зарадва, а напротив — още повече го раздразни.
— Да не простинеш в сеното? От ездата човек се изпотява и сгорещява, а тук е много студено. Духа отвсякъде… — Но въпреки загрижените му думи, гласът на Аполон си оставаше хладен и приглушен.
Кити остана огорчена от безразличното му отношение, затова въпреки че още зъзнеше, сухо отговори:
— Не е нужно да се безпокоиш за мен.
„Е, с такава дебела самурена кожа бързо ще се стопли — помисли си Аполон, вперил поглед в разкошната наметка, с която графинята се беше загърнала. — Откъде ли този болшевишки генерал бе задигнал скъпата кожа?“
— Добре, значи с теб засега всичко е наред — рязко отсече князът, с тон, който й подсказа, че с това неговите задължения към нея вече са изчерпани. След това със същия монотонен глас Аполон Кузин й разказа как бе стигнал от Таганрог до Ставропол.
— …защото бях обещал на Пьотр да те заведа здрава и читава чак до Новоросийск.
Изплашена, Кити прехапа устни, рязко отметна кожата и се надигна на лакът. В очите й се четеше смесено чувство на страх и на угризения.
— Пьотр! Ох, за Бога, да не би да е вече мъртъв…
— Не, няма защо да се безпокоиш за мъжа си. Сигурен съм, че нищо лошо не му се е случило — сърдито я прекъсна той. — Нито е мъртъв, нито дори ранен. Поне така беше, когато се видяхме за последен път. Да, сигурен съм, че е добре… — Не знаеше как да продължи, защото не можеше да й разкрие истината, но сърцето не му позволяваше да я мами. По дяволите, нима се задаваше още една дълга и мъчителна нощ?
