почти веднага. Този скъпоценен урок младият капитан бе усвоил още от фронта, от първите битки с германците. Разбира се, сънищата му бяха изпълнени само с видения, свързани с Кити. Най-вълнуващ бе сънят, в който те двамата отново се бяха озовали в просторното й легло в имението край Астрахан.
Но когато слънцето започна да клони на запад, Карим припълзя до своя предводител и го раздруса за раменете, за да го събуди.
— Време е, Соколе — лаконично му съобщи той.
Аполон моментално се събуди и очите му светнаха от нетърпение.
— Най-после!
Веднага скочи на крака и опъна колана си. Тръшна глава, за да пропъди приказните видения от съня си. Сетна измъкна двата си маузера, за да провери дали са заредени.
— Да вървим! — вдигна ръка той и очите му се озариха от зловещ пламък.
Мъжете се надигнаха и съвсем предпазливо, без никакъв шум, поведоха конете за поводите надолу по стръмния склон, а когато всички се събраха на тясната пясъчна ивица, непрестанно заливана от вълните, водачът им едва чуто заповяда отново да се настанят на седлата. За последен път провериха оръжията си. Едва тогава Аполон измъкна с решителен замах сабята си от синкава дагестанска стомана, вдигна я над главата си и извика с пълни гърди:
— Нека Аллах да благослови сабите ни!
В следващия миг дванадесетте юзди се опънаха до скъсване, с яростно стискани от мургави дагестански пръсти. Нито звук не се отрони от плътно стиснатите им устни. В суровите планини мъжете още от най-ранна възраст бяха приучвани да се сражават без нито едно излишно движение, без викове, без крясъци. Защото животът на един джигит зависеше само от смелостта, скоростта и ловкостта, с която въртеше сабята и ханджара си.
Веднага след като даде заповедта за дългоочакваното нападение, Аполон Кузин се надигна на стремената и процеди през зъби мрачно заклинание на трудно разбираемото за незапознатите дагестанско наречие. Гласът му бе глух и сподавен, така че само най-близките конници успяха да го чуят:
— Генералът ще го оставите на мен!
Мъжете не се нуждаеха от повече обяснения.
Глава 14
Строени в безупречна дъга, привиденията внезапно изскочиха иззад скалите, безшумни и зловещи, устремени като глутница свирепи сибирски вълци. Това бе първото впечатление на Дмитрий Берьозов, който и днес не пропусна да нареди на ординареца да му донесе едно питие преди вечерята. Много приятно беше да отпива от ледената водка на малки глътки, изтегнат на шезлонга край парапета на предната тераса, докато се любуваше на безбрежната морска шир, озарена от последните слънчеви лъчи на залеза.
В първата секунда успя само да примигне учудено, след което уморено поклати глава и отпи още една глътка за ободряване. Нямаше съмнение, че това бе някакво заблудено ято птици. Сигурен бе, че само след броени минути те ще изчезнат от погледа му.
Но когато допи водката си и с отегчен вид се надигна от шезлонга, погледът му неволно се извърна в същата посока. Неописуемо бе смайването на генерала, когато се убеди, със зяпнала уста и смръщени вежди, че не можеше дори дума да става за птиче ято. Птиците не летяха толкова ниско върху пясъка!
После стряскащото видение изведнъж се стопи. Аполон и хората му се бяха спотаили в отвора на една от широките крайбрежните пещери, преди хилядолетия издълбани от неуморните вълни в мекия варовик. Тук, според плана му, те трябваше да изчакат още малко, за да се убедят, че засега не са открити от противника. Слънцето се спусна още по-ниско над хоризонта и светлината постепенно започна да се гасне. „Привидяло ми се е заради играта на сенките!“, махна с ръка генералът и реши отново да се отпусне на шезлонга.
Наля си още водка и отпи две бавни глътки, сетне вдигна ръка, за да заслони очите си от слънцето, но веднага я спусна обратно, защото едва не ахна от смайване.
Конници! По дяволите, това не бяха птици, а някакви непознати ездачи, облечени в черно! Препускаха като бесни по мокрия пясък… От страх Берьозов едва не изпусна чашата.
Те наближиха още повече — сега нямаше дори капка съмнение. Нападателите — Берьозов нито за миг не се поколеба, че те се готвят да атакуват вилата му — само след минута щяха да стигнат до подножието на скалите, върху които се намираше предната тераса. Вече се забелязваха дори отделни детайли: залязващо слънце хвърляше ярки отблясъци от дулата на пушките им и от обкованите със сребро приклади. От кръста на всеки от атакуващите висеше гола сабя. Генералът, отдавна хвърлил чашата си на терасата, веднага си припомни, че така именно се обличаха планинците от непокорните кавказки племена.
Най-отпред летеше като вихър черна кобила, яздена от широкоплещест русокос мъж. Маниерът му на езда изглеждаше някак си по-особен, но дори отдалече си личеше, че е превъзходен ездач. В следващия миг косо падащите слънчеви лъчи осветиха по-ярко косата му. Въпреки страха, който вече сковаваше жилите му, генералът неволно се запита защо предводителят на нападателите изглежда така странно — обикновено всички кавказци са с коси, черни като смола.
Но нямаше никакво време за главоблъсканици. Какво, по дяволите, търсеха тези бандити тук, на този строго охраняван плаж? Но отговорът изникна спонтанно, още преди генералът да успее да се съвземе. Веднага престана да се удивлява как бяха проникнали през стръмните скали. Ужасяващо предчувствие стегна сърцето му в стоманен обръч — те бяха дошли за него, те вещаеха неговата смърт.
Берьозов хукна към вилата и започна да крещи заповедите още преди да се бе добрал до вратата, водеща към терасата. На един дъх прекоси вестибюла и се втурна към спалнята. Преди да излезе на терасата, Берьозов най-небрежно бе захвърлил пистолета си върху масичката до леглото. Зъбите му още тракаха от страх, когато започна полугласно да се обсипва с гневни упреци — двуседмичната почивка в строго охраняваната и труднодостъпна местност, както и предчувствието за близкия край на Гражданската война съвсем бяха притъпили бдителността му. Аполон бе успял да съзре фигурата на терасата. От погледа му не убягна и това, че неясният мъжки силует изведнъж изчезна от полезрението му.
Конниците навлязоха в тревистия участък, без да спират. Но щом стигнаха до скалите, веднага скочиха от седлата и се втурнаха нагоре по стъпалата, със извадени саби и готови за стрелба маузери. Яростни викове в името на Аллаха огласиха плажа, доскоро съвсем пуст и притихнал. Аполон и Карим първи достигнаха парапета на предната тераса. Веднага се втурнаха към тримата войници от охраната на щаба на Шеста дивизия, които с отчаяни усилия се мъчеха да нагласят за стрелба една картечница, разположена в ъгъла на площадката. Аполон и Карим измъкнаха своите маузери и от четири дула почти едновременно блъвна огън. След секунди върху мраморните стъпала, водещи от площадката към терасата, останаха само труповете на тримата червеноармейски картечари.
В следващите секунди по цялата предна тераса се развихри яростна схватка. От всички страни наизскачаха мургави нападатели, със саби в десните си ръце и маузери в левите. Веднага притиснаха охраняващия взвод до десния парапет, изклаха ги до крак, преди нещастниците да успеят да гъкнат. Друга група джигити заобиколи отляво вилата, за да се заеме с охраната откъм планините, пазеща източните подстъпи към генералската вила.
Тук схватките бяха още по-ожесточени и кървави, защото от тази страна на вилата охраната беше доста по-многочислена в сравнение с западната фасада, гледаща към морето. Разнесоха се яростни изстрели, почти от упор, засвистяха саби, като че ли някой бе разбунил гнездо, пълно с усойници, но най- много работа свършиха безпощадните дагестански ханджари. Мраморните стъпала се обагриха в кръв. С всяка изтекла минута бойците от охраната на генерала, преди дори да могат да се опомнят от изненадващо връхлетите кавказци, все повече оредяваха. Нито един войник от Шеста дивизия не успя да се спаси с паническо бягство, защото веднага го настигаше острият кинжал на най-близкият боец от атакуващия отряд, запратен с яростен замах и изумителна точност, за да се забие до дръжката между плещите на беглеца.
В бързината Аполон изкрещя нещо неясно, но Сахин веднага се досети какво се иска от него и се понесе като вихър към най-близкия до вилата дървен стълб, за да прережа проводниците със сабята си. Веднага след това, начело на групата от седмина дагестанци, Аполон и Карим се втурнаха във вилата, за да претърсят всички помещения, до последното кътче. Ясно бе, че генералът не беше застигнат от куршум,
