челюсти, за да не позволи на гнева да го заслепи докрай. Но генералът се досети, че князът неслучайно изгуби за няколко минути дар слово, затова продължи да сипва сол в раната:
— Макар че… никой, както ти, така и аз не може да бъде сигурен дали той не е баща на детето.
След като Кити бе попаднала в лапите му, генералът доста скоро откри, че графинята е бременна. Тогава това никак не го заинтересува, освен че още повече го облекчаваше в леглото, защото месечният й цикъл бе спрял. Никак не го вълнуваше кой може да е бащата на детето й. Но сега всичко се промени. Нямаше съмнение, че княз Кузин е влюбен до полуда в нея. Нима това още неродено дете наистина е от него? Хитрият, притиснат до стената и трескаво обмислящ всички възможности за спасение Берьозов светкавично съобрази, че съдбата му предоставя още едно, последно оръжие. Ако Кузин е любовник на Кити Радишевска и баща на детето й, той, като всички млади бащи, навярно е обзет от собственически чувства и следователно е доста уязвим.
— Лъжеш, мръсен негоднико! — ревна Аполон, скочи като побеснял и на един дъх изпразни двата маузера в ключалката на вратата.
Но отвътре продължи да отеква глухо леденостуденият глас на генерала:
— А защо, князче глупаво, й бях надянал онзи девствен пояс около ханша? За да съм сигурен, че ако зачене, детето ще бъде мое, само мое, а не нечие копеле! Всеки глупак, дори и да не е роден като теб със сребърна лъжичка в устата, прекрасно знае, че на жените не може да се вярва… И то най-често изневеряват най-красивите, нали така? Ха-ха-ха… Защо млъкнахте като шаран на сухо, Ваше благородие, а? Така че, Кузин, по-добре я вържи здравата за кревата с по-дебела верига, ако толкова искаш да бъди само твоя!
— Няма да ми се наложи! — ядосано отвърна Аполон, вече окончателно изгубил търпение.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ти пожелая късмет. Ще ти е нужен, и то много, княже! Защото догодина по това време нашата скъпа графиня сигурно ще си е намерила друг обожател!
Повече не можеше да понася обидните и хапливи приказки на генерала. Аполон измъкна единия от двата кинжала от колана си и тъкмо направи първата крачка към надупчената от картечницата врата на избата, когато зад гърба му се появи Карим. Телохранителят на княза бе убеден, че Аполон не бива в никакъв случай да рискува живота си заради някаква си руска графиня, която сега го чака в долината Дарго, затова мъкнеше цяла дузина гранати.
Когато първата граната избухна, Аполон и Карим отхвръкнаха към стената от мощната взривна вълна и останаха зашеметени за няколко минути, преди да се окопитят и да започнат да се озъртат сред гъстия дим. Масивната дъбова врата на избата беше изцяло раздробена и наоколо се бяха посипали безчет дребни трески.
— По дяволите! Нали ти казах, Карим, че исках да го удуша с голи ръце! — изкрещя разочарованият Аполон.
— Хайде, Соколе, нямаме никакво време за губене! Трябва по-скоро да се махнем от тук! — възрази Карим. Преданият телохранител бе искрено разтревожен той да не пострада. Въпреки че досега бяха преживели толкова много опасности, Карим не помнеше друг път господарят му да е бил така вбесен и пребледнял. Да, имаше право мъдрият Искендер хан, когато му напомни да пази зорко Младия сокол, защото след като онази руска графиня бе завладяла сърцето му, той вече не беше същият, какъвто го помнеше Карим. Не си струваше Младия сокол да загине заради някакъв мерзък болшевишки генерал, дори да беше спал мръсникът хиляда нощи с графинята.
— Да се махаме! Всеки миг тук могат да довтасат червеноармейците от града! Казармата им е само на пет версти! Хайде, Соколе, нямаме повече работа тук. Онзи негодник е мъртъв, разкъсан от гранатата!
Но сякаш от преизподнята долетя дрезгав, задавен хрип:
— Хайде, княже, ела вътре, щом си такъв смелчага, за да ме застреляш от две крачки право в гърдите…
Аполон бавно се надигна, опипа двата маузера, за да провери дали още висят в кобурите на колана му, след което се усмихна на Карим:
— Видя ли? Онзи кучи син е още жив!
Изрече го тихо и съвсем спокойно, но дори каленият в кървави схватки Карим се смрази от заканителната нотка в гласа на княза.
Берьозов издъхваше, но все пак силното му набито тяло, неимоверно жизнено като на всичките му сибирски предци, калявани от векове в суровите зимни виелици, се съпротивляваше отчаяно на смъртта. Един нормален човешки организъм никога не би оцелял след толкова обилни кръвоизливи. Трима от четиримата войници, с които генералът се бе барикадирал в избата, лежаха мъртви, с окървавени тела, разкъсани от взрива. Четвъртият лежеше по очи в ъгъла, застрелян хладнокръвно от Берьозов, защото се бе осмелил да му напомни, че нямат друг изход, освен да се предадат и да се оставят на милостта на врага. Самият генерал бе оцелял само защото в момента на взрива бе залегнал зад една огромна бъчва, затова не бе пометен от взривната вълна. Но си личеше от пръв поглед, че часовете на Берьозов бяха преброени.
Двата му крака бяха премазани от тежките метални дъги на разцепената бъчва. Лявата му ръка бе разкъсана и окървавена от експлозията. Имаше рани и по гърдите. Зад него бе останала тъмночервена диря, докато се бе влачил по корем до стената. В дясната му ръка, оцеляла като по чудо, се тресеше тежък маузер.
— Остави го! — махна с ръка Карим. — Ще умре от загуба на кръв. Хайде, Соколе, трябва веднага да се метнем на седлата и да поемаме към планините. Чакат ни пет дни и нощи пътуване през вражеските патрули. Не бива да се бавиш с този проклет генерал!
Но Карим така и не разбра дали мъдрият му съвет бе чут от господаря му, защото в мрачното подземие отново просъска злобният, изнемощял глас на Берьозов:
— Детето на Катерина е от мен… Ще си го припомняш всеки път, когато го погледнеш…
От гърлото на княза се изтръгна яростен рев, преди той да се обърне рязко и да се втурне като побеснял вътре в задимената изба през изкъртената от взрива дъбова врати. Във всяка ръка стискаше по един зареден за стрелба маузер. Зад него Карим застина, онемял и изплашен от яростта и решителността, изписана по бледото като платно лице на младия княз. Не помнеше друг път досега господарят му да бе изпадал в такъв неистов пристъп на гняв. Дагестанецът, придружавал Аполон в десетки битки, нито за миг не се усъмни каква зловеща участ очаква генерал Дмитрий Берьозов само след броени секунди.
Но в следващия миг Аполон трябваше да залегне до първата редица от бъчви, защото откъм мрачното подземие се разнесоха откъслечни изстрели. Генералът, сепнат от шума на нахлуващия в подземието противник, бе успял, макар и със сетни сили, да вдигне пистолета си и да натисне няколко пъти спусъка. Само че последните му усилия отидоха нахалост — треперещата му ръка не можеше да вземе на мушка княз Кузин, Затова пък на Аполон му бе достатъчно само веднъж да натисне едновременно двата спусъка, за да пронижат два куршума едновременно сърцето на генерал Берьозов с безпощадна точност.
Най-после заслужената участ застигна убиеца на хиляди невинни граждани, командира на Шеста дивизия, мразен от всички, защото се бе гаврил с десетки нещастници.
С решителна крачка князът напусна мрачното подземие, с двата пистолета в ръце, с още димящи дула. Изправи се рязко, разтърси рамене, страховит като древен бог на отмъщението. Спря се до вратата, за да си поеме дъх и да се опомни, преди да изтрие от паметта си завинаги мрачната сцена. Бе отмъстил за всичките унижения, които бе принудена да преглътне любимата му жена.
— Сега — въздъхна той, докато прибираше двата маузера в кобурите им, — вече може да потегляме към дома.
Напуснаха Сочи и първите два часа яздеха несмущавани от никого, но когато в далечината пред тях заблещукаха светлините на Налчик, джигитите забелязаха необичайно оживление по криволичещото шосе. Очевидно вече бе обявена тревога заради нападението срещу генералската вила. Край канавките по протежение на пътя се виждаха извънредни военни патрули. До слуха на притихналите на седлата дагестанци достигна далечен конски тропот, последван от глух тътен на бронирани коли. Ординарците на Берьозов вдигнаха тревога малко след завръщането им във вилата, като мъкнеха със себе си поредната група злочести девойки, за да забавляват през нощта ненаситния генерал. Но щом разбраха какво се е случило с генерала и охраната му, момичетата вдигнаха ужасна врява и нервите на един от ординарците не
