набързо уредени нелегални квартири. Уговориха се къде да се срещнат вечерта — за по-безопасно избраха една усамотена местност извън града. Дотогава разузнавачите трябваше да проучат къде е отседнал генерал Берьозов и да огледат, колкото е възможно по-предпазливо, постовете около жилището му.
Веднага след здрачаване Карим, Сахин и Аполон пристигнаха първи на мястото на срещата и се заеха да обмислят как да се промъкнат незабелязано до свърталището на генерала. След кратка размяна на мнения тримата единодушно се съгласиха, че най-безопасно ще бъде да преодолеят постовете на охраната не откъм планините, а откъм брега — явно от тази посока телохранителите на Берьозов не очакваха толкова неприятни изненади, колкото от посоката, водеща към хълмовете, зад които на хоризонта се синееха страховитите заснежени върхове на Централен Кавказ. Скоро се появиха и останалите джигити от групата на Аполон. Разузнавачите не бяха срещнали сериозни затруднения при проучването на обстановката, тъй като генералът и свитата му водеха такъв разюздан живот, че целият град бе настръхнал срещу пиянските им подвизи. Дори се носеха легенди за невероятните способности на Дмитрий Берьозов в леглото.
Княз Кузин и двамата му телохранители се приближиха на шест версти от оградата на генералската вила, за да се запознаят с терена. Пред погледите им се разкриха живописните околности на Сочи. Вълните неспирно се разбиваха в подножието на непристъпните, почти отвесни крайбрежни скали, заобикалящи от три страни тесния плаж. Отраженията им се поклащаха в морската вода, като че ли запращани от ръката на невидим магьосник. Вилата на генерала беше кацнала точно на върха на урвата, над дългия по-малко от една верста пясъчен плаж в притихналия, закътан от ветровете залив.
За съжаление до генералската вила можеше да се стигне единствено по тесните стъпала, изсечени в стръмните варовикови скали. Очевидно никой от охраната на генерала не допускаше дори и в най-дръзките си предположения, че неколцина смелчаци ще рискуват да се втурнат на гърба на конете си през плитката, но осеяна с остри камъни и подводни падини ивица морска вода, за да заобиколят скалния нос и да се доберат до плажа. Пък и от плажа до издатината над него, където се извисяваше вилата на Берьозов, имаше повече от стотина стръмни стъпала. Затова бяха оставили плажната ивица единствено неохраняема в околностите на вилата. Очевидно в щаба на Шеста дивизия се бяха погрижили да осигурят непристъпно убежище, за да не смущава никой отдиха на командира на дивизията.
Под жарките слънчеви лъчи, сипещи се щедро от яркосиньото небе, по което не се виждаше нито едно облаче, Аполон и Карим чакаха в засада, скрити до кръста в избуялите диви анемонии до извивката на брега, преди скалните урви от северната посока по протежение на плажа. Сахин се бе върнал до мястото на срещата с останалите дагестанци, за да ги поведе към отвесната крайбрежна скала.
Върху загорялото лице на Аполон разцъфтя предизвикателна усмивка. Очите му се присвиха, заслепени от блясъка на отраженията на слънчевите лъчи в синята вода. Лекият морски бриз развя косата му, вече доста опалена от безмилостното южно слънце.
— Враговете мислят, че е невъзможно да проникнем от север, но ние ще се справим, нали, Карим? Само дето ще ни отнеме малко повече време — замислено промърмори той, загледан в грапавините на скалите, дълбани с векове от природните стихии. Всъщност пред него нямаше дори едва забележимо очертана пътечка, а под краката му се разбиваха с оглушителен грохот пенести вълни. Истинска лудост бе да се рискува със спускане по тази урва, още повече с конете, с поводи, вързани за коланите на спешените ездачи, но смуглите дагестанци от деца се учеха да са катерят по най-непристъпните кавказки сипеи и хребети, така че можеха да съперничат по ловкост и дързост дори на безстрашните алпийски кози. Бойците от аула на Искендер хан умееха не само да се спускат по толкова стръмни пътеки в пълно снаряжение, теглещи конете зад себе си, но дори и да заличават следите си, така че на следващия ден адютантите на генерала щяха доста да си поблъскат главите, преди да си обяснят как нападателите са проникнали в строго охраняваната генералска вила. Конете също бяха отлично подготвени за преходи в силно пресечни местности, така че джигитите само изслушаха мълчаливо заповедта на княза, която им съобщи Сахин, след което са надигнаха и в редица по един бавно и предпазливо, без излишно суетене, поеха по стъпките на водача на групата.
— Онези горе, от охраната на генерала, ще съобщят на командира си, че са видели как непознати конници изплуват от вълните, досущ като морски сирени — насмешливо промърмори Карим. — Иначе няма как да обяснят появата ни, Ас-Сакр Ас-Сагир. Обзалагам се, че ще ни вземат за водни духове и веднага ще започнат да се кръстят.
— Дано стане точно така — замислено процеди князът, — защото са по-многобройни от нас. Но пък ние ще ги изненадаме, а това винаги помага, когато се решава изходът на битката. Ще ги нападнем малко преди да залезе слънцето — точно тогава неговите лъчи се спускат косо към хоризонта и ние ще бъдем с гръб към слънцето, а враговете ни ще бъдат заслепени от блясъка му.
Карим веднага кимна в знак на съгласие и зададе въпроса, който не преставаше да измъчва съзнанието му:
— А какво ще кажеш за прислугата във вилата?
— Пощадете им живота, разбира се, ако не ни окажат яростна съпротива. Имам да разчиствам сметки единствено с генерала. Е, хм… не само с него, но и с цялата Червена армия и с проклетите чекисти и въобще с всякакви там болшевишки комисари. По дяволите, Карим, защо е нужно да ти обяснявам плановете си, след като отлично знаеш за какво сме тук. Прислужниците не са болшевики. Те са докарани тук насила. Или пък са дошли само за да си изкарват прехраната.
— Ами жените, които лягат с него? И те ли си изкарват прехраната? — скептично попита Карим.
Той явно не беше пропуснал слуховете за невероятния сексуален апетит на разюздания генерал, прочул се в града със своята заповед всяка нощ ординарците му да подменят жените, чиито задължения са да му правят компания на масата и след това да го развличат в леглото.
Аполон не издържа и се разсмя.
— Не вярвам да ни остане време, Карим, за да се занимаваме и с тях. — Князът внезапно смени тона си и строго свъси вежди. — Не забравяй, че след като постигнем целта си, ще бъдем принудени да препускаме назад с бясна скорост, за да изпреварим заповедите за нашето ликвидиране. Бъди сигурен, че веднага от щаба в Сочи ще полетят тревожни телеграми във всички посоки.
В следващия миг двамата мъже млъкнаха, замислени за шансовете на групата за успех. Ами ако се провалят? Това неминуемо означаваше само едно — мъчителни разпити в подземията на местната ЧеКа и веднага след това куршум в тила.
След около час Сахин доведе останалите мъже от групата. Веднага доложиха на капитан Кузин колко са постовете около вилата. Всеки от дагестанците добави по някоя подробност към накъсания рапорт на запъхтения Сахин, защото от зорките орлови очи на планинците нищо не можеше да убегне, дори и най- незначителната подробност. След кратък спор накрая решиха първо да се покатерят горе на терасите около генералската вила, после да я обкръжат от четири страни и едва тогава да атакуват едновременно всички постове на червените.
Разузнавачите на Аполон бяха установили още нещо, което доста би облекчило щурма на вилата — дисциплината на противника била хлабава, макар че около вилата на командващия всяка вечер патрулирал дежурният офицер от щаба на Шеста червеноармейска дивизия. След две седмици пиянство и безделие никой от постовите не очаквал внезапно нападение, и то откъм морския бряг, Сахин дори бе узнал къде е най-близката пристанищна кръчма, където освободените от наряд червеноармейци редовно се отбивали с единственото намерение да забравят за досадната караулна служба, като се натряскат до козирките.
— Е, да се надяваме, че тази вечер кръчмата няма да остане пуста — промърмори Аполон. — Няма нищо по-лесно от това да прережа гърлото на един подпийнал часовой.
Дагестанските джигити само кимнаха като един в потвърждение, готови начаса да прережат гърлата на всички пияни червеноармейци, които ще имат злочестата участ да се изпречат на пътя им.
Отрядът на княз Аполон Кузин остана още два часа в падината преди скалистите урви, зад които бе скрит заливът под предната тераса на генералската вила. Ездачите разхлабиха поводите на конете, за да могат животните да отдъхнат и попасат преди свечеряване, когато щяха да бъдат принудени да препускат в галоп, за да се отдалечат максимално бързо от вилата, след като Аполон приключи с плана за отмъщение. Някои от джигитите се излегнаха покрай края на сипея и измъкнаха кесиите от щавена ярешка кожа, натъпкани с долнопробна махорка. Други за стотен път проверяваха оръжията и мунициите си, дори провериха тънките като бръсначи остриета на сабите си. Двама от мъжете пък се заиграха на зарове. Само Аполон се отпусна на изсъхналата трева, подложил ръце под главата си. Успя да подремне. Сънят го обори
