счетоводството на далеч по-голямото си имение в Астраханска област. След като и тук получи категоричен отказ, не й оставаше нищо друго, освен да излезе на разходка в градината зад вилата, за да си отдъхне, Точно тогава пред погледа й се изпречи престарелият градинар, зает с разчистването на лехите. Кити се зае да му помага и така си намери по-приятно занимание за следващите дни от стоенето в кухнята край готвача или от надзираването на чистачките.
През ранната пролет в Сочи винаги е истински рай — в този южен черноморски курорт винаги се стопля по-рано, отколкото по северното крайбрежие, защото тук климатът е субтропичен — като доказателство могат да послужат десетките палми, извисяващи се покрай крайбрежната ивица.
Генерал Берьозов си почиваше върху възглавниците на шезлонга, поставен на слънчевата тераса на една разкошна вила, от която се откриваше чуден изглед към морето. След като болшевиките завладяха Южна Русия, Берьозов издаде заповед на своите подчинени да се заемат с прочистването на последните останки от белогвардейските ескадрони и роти, а самият той, заедно с охраната си и най-приближените си офицери от щаба се оттегли на почивка в Сочи. Отдавна копнееше да се озове в този прехвален курорт, защото знаеше, че още от миналия век бе предпочитан от най-елитните представители на руската аристокрация. От две седмици Берьозов и хората му бяха настанени в огромната вила, която преди революцията е била лятна резиденция на великия княз Владимир. Генералът продължаваше да убива времето си с помощта на единствения начин, който му бе известен — пиене и жени, но след внезапното изчезване на графиня Радишевска никой не успя да му доведе достойна заместничка на Кити.
Щракна с пръсти към ординареца, за да му бъде донесена още една гарафа с добре изстудена водка, след което се отпусна на възглавницата и примижа срещу силното южно слънце. Сетне извърна глава и измери с ленив поглед тесния участък от плажната ивица, разкриващ се между двете съседни тераси. По хълмовете над брега растяха ниски лимонови дръвчета, а зад тях започваха дълги редици с храсти, от които местните жители добиваха превъзходния грузински чай. Около вилата се простираше обширна градина, грижливо терасирана, изобилстваща с пъстри благоуханни цветя. Берьозов не знаеше името на нито едно от тези растения, защото те бяха непознати в неговия роден Сибир, но му бе приятна смесицата от странни аромати, типични единствено за субтропичния пояс.
Понякога генералът се намръщваше, защото си спомняше за загадъчното изчезване на графиня Радишевска и полковник Звягинцев. Ординарците на генерала, охраната на хотела и офицерите от щаба до сутринта бяха търсили усърдно пропадналата вдън земя двойка, защото в гнева си Берьозов обяви за главите им нечувано щедра награда в злато. Но никой не успя да ги открие. Все пак не беше изключено те двамата да бяха напуснали Русия на борда на някой от многото параходи, плаващи под чуждестранни флагове. Нищо чудно дори и сега още да се намират на някоя претъпкана с емигранти корабна палуба.
Ами ако се бяха укрили някъде по крайбрежието? Ако щастието не им се бе усмихнало и не са могли да се вредят сред тълпите, обсаждащи кейовете на Новоросийск и другите южни пристанища?
Не, онзи полковник категорично не се казваше Звягинцев — подчинените на генерала се поизпотиха доста, докато установят че в редовете на Червената армия имаше не един, а трима офицери със същото име и звание, но нито един не отговаряше на описанието, изпратено по телеграфа. Следователно беше враг, офицер от Бялата армия — личеше си офицерската му стойка, пък и притежаваше наистина солидни военни познания — а такъв като него непременно ще се опита да напусне пределите на страната. Щом като те двамата по всяка вероятност бяха заминали за чужбина, издирването им доста се усложняваше. Но дори това не го отчайваше. Нали винаги досега е бил търпелив и никога не се бе отказвал да преследва целите си. Всичко беше въпрос на време. Но ще бъде безкрайно жалко, ако бъде погубена една толкова чаровна жена заради епидемията от коремен тиф, заради гладуване и мизерстване по пътищата или просто заради някой нелепо заблуден куршум по време на пристанищна престрелка… Берьозов беше сигурен, че няма да се побере в кожата си от гняв, ако никога повече не нашари с камшика си гърба на надменната графиня — така, както налагат в Сибир непокорните слугини, — преди да я тръшне по гръб на пода, но чак след като изпрати два-три куршума в тила на онзи омразен полковник.
Но най-неприятното беше това, че генералът не успя да заличи от паметта си спомените за нощите, които бе прекарал с нея в апартамента си в хотел „Русия“ в Ставропол. Дори се сещаше за нея по няколко пъти на ден. И то не само заради красотата й. Наистина, тя беше хубавица, но генералът не можеше да се оплаче от липса на избор на чаровни жени. Даа, винаги, във всеки град могат да се намерят сносни компаньонки, ако ординарците му се разшетат както трябва. Не, в нея имаше нещо по-особено… Тя беше, както се казваше, от класа, като самородното злато, за което се избиваха авантюристите от най- затънтените краища на огромния Сибир. Напомняше му за упойващо уханните рози в началото на лятото. Може би всичко това бе заради невероятно големите, загадъчни очи, по-зелени от малахит, леко забулени от сподавена тъга. Или тайната на нейния чар се криеше в миглите й, удивително дълги и фини, или в мекия овал на лицето й, в изящно очертаната брадичка, в прелестната шия… Колкото и да напрягаше паметта си, Берьозов не можеше да измисли какво всъщност не бе харесвал у нея. Дългата й коса се спускаше на едри къдрици чак до крехките й рамене. Ако тези рамене бъдат разголени, гледката си струваше — сякаш водопад от пчелен мед се спуска върху седеф, едва огрят от утринните слънчеви лъчи.
Берьозов изпъшка недоволно, защото си спомни още нещо — всеки път, когато Кити попадаше в полезрението му, той се изпълваше с желание да я обладае. Подлудяваше го в нея съчетанието от излъчването на прелестна женственост и илюзията за детинска чистота. Разбира се, генералът прекрасно знаеше, че това за детинското у нея е необяснима негова самозаблуда, но въпреки това копнееше за нея, за тази загадъчна графиня, която на всичкото отгоре го мразеше до дъното на унизената си душа, защото по неведоми причини никоя жена досега не бе успявала така да го привлече, както Кити Радишевска.
Но когато най-сетне тя отново попадне в ръцете му, може би няма да е много умно, ако я застреля веднага. Макар че дълбоко в душата му се таеше непоколебимата увереност, че рано или късно ще й тегли куршума. Не, нека първо да й се порадва, да й се насити. Няма да избегне суровото наказание — нали си го бе заслужила? Но този път ще я окове в клетка. Много як стоманен кафез, прецизно изработен по специална, генералска поръчка. С майсторите проблеми нямаше да има. Така че този път птичката няма да може да изхвръкне от кафеза…
Вечерта в елегантната крайбрежна вила премина както предишните. След като стана от трапезата, Берьозов се оттегли в съседната спалня, където услужливите ординарци му довлякоха няколко жени от местните, за да може да си избере партньорка за през нощта. Но тази вечер генералът се спря именно на тези две момичета, които най-много се различаваха от Кити. Отдавна се бе научил да не прибягва до глупостта да й търси равностойна заместничка — досега това винаги му бе носило единствено горчиви разочарования. Но всекидневните плътски нужди на този дълбоко порочен мъж изискваха всекидневно удовлетворяване и той не можеше да се преобразява в монах само заради някаква графиня, колкото и неповторимо да бе излъчването й.
Специално тази вечер генералът се усещаше потентен за двама. Веднага останалите проститутки бяха отпратени с презрителен жест и Берьозов се отправи към огромното легло на бившия велик княз, послушно следван от двете си избраници.
Пътуването от долината Дарго до околностите на курорта Сочи беше рискована авантюра, защото червените вече контролираха цялото крайбрежие. За да намалят рисковете, Аполон и спътниците му старателно избягваха кавалерийските ескадрони и пехотните части на противника, като се движеха само под прикритието на нощта. Джигитите, най-опитните сред всички мъже от аула в долината Дарго, яздеха тихо, в равномерно темпо, за да не си преуморяват конете, без да се отклоняват нито за час от избраната от водача им северозападна посока. На два пъти обаче червеноармейските патрули ги засякоха. Първия път успяха да се изплъзнат от преследвачите си, но при втория сблъсък схватката не можеше да бъде избегната и в резултат всичките дванадесет конници от болшевишкият патрул бяха съсечени от сабите на дагестанците. По тази причина веднага смениха тактиката си — колкото повече приближаваха крайбрежието, толкова повече щяха да зачестяват отрядите на противника, затова Аполон нареди да напредват по двойки, раздалечени през половин версти. Така в щаба на дивизията в Сочи нямаше да се досетят, че към града се промъква по-голяма група вражески конници.
Навлязоха в Сочи късно през нощта, под прикритието на гъстата пролетна мъгла. Сахин и още двама от дагестанците на Искендер хан имаха роднини в града, така че групата се разпръсна на двойки и тройки по
