жертваш заради него живота си.
— Ще бъда безкрайно предпазлив. Освен това винаги ще се осланям на съветите на Карим и Сахин — усмихна се Аполон и се обърна към преданите си телохранители, които бяха първата двойка в двойната редица ездачи.
При тази похвала вечно намръщеният Карим само изсумтя неясно, но Сахин се ухили до уши. Досега винаги Карим бе този, който по-често се намесваше в плановете на Аполон — докато Сахин се задоволяваше единствено с ролята на покорен изпълнител.
— До две седмици ще се върнем в долината — обеща Аполон. — Пази писмото, което трябва да бъде предадено на Кити, ако не се върна.
— Бъди спокоен. — Искендер хан измери правнука си със замислен поглед и безмълвно отправи гореща молитва към Аллах да опази читав и невредим любимия му правнук, така че никога да не се налага да връчва на руската графиня писмото на Аполон.
— Грижи се за нея… и за детето! — извика Аполон на тръгване. Прадядо му само кимна сухо, преди да вдигне ръка и да заговори сърдито:
— Имаш моята дума, че тя ще получи всички почести като твоя законна съпруга, а детето ще бъде признато за твой наследник. А сега тръгвай и не се обръщай назад! Един воин не се сражава добре, ако мисли за това, което e оставил у дома. Хайде, на добър час и нека Аллах ви закриля!
Аполон дръпна поводите и Леда се устреми напред. Зад него двете колони веднага потеглиха, за да не изостават от водача, като всеки от джигитите вдигаше ръка за поздрав, когато минаваше покрай Искендер хан. А той ги оглеждаше строго и преценяващо.
— Помнете думата ми, джигити! — извика подире им старият вожд. — Искам да го браните до смърт, докато вън вените ви тече кръв!
Мъжете само закимаха мълчаливо и поемаха надолу по тясната криволичеща пътека.
След заминаването на Аполон Кити се опита да си намери някакво занимание, за да не мисли само за него, но дните продължаваха да се нижат еднообразни, сиви и тягостни. Редовно излизаше да поязди, избра си няколко романа от библиотеката на баща му, княз Алекс, а една сутрин дори се изкачи по стръмната пътека до платото в подножието на най-високия връх, извисяващ се над долината Дарго. Именно там я беше завел Аполон два дни преди да потегли към Сочи. Но самотата продължаваше да я измъчва, особено късно следобед и привечер, когато се смрачаваше доста бързо, защото слънцето изчезваше зад смълчаните планински била.
Не бе предполагала, че самотата ще се окаже така мъчителна. В тези диви планини Кити си оставаше чужденка, озовала се тук по каприз на съдбата. Не познаваше местните обичаи, не можеше да се примири с унизителната роля на жените, дори не разбираше езика на местните жители. Но най-много я плашеше суровият, затворен в себе си Искендер хан, макар че не можеше да отрече, че престарелият владетел винаги отсъждаше справедливо и мъдро. Самотата я плашеше най-много нощем, когато я обземаха страхове за съдбата на любимия й. Ако Аполон загине, как щеше да се подреди нейният живот? Нали без него оставаше съвсем сама, без нито един близък или родственик, с пеленаче на ръце? Злочестата Кити нямаше семейство, нямаше дори приятели тук и бродеше смълчано и унило по цели часове след заник слънце из празната вила, наподобяваща малък дворец. Дори и ориенталският разкош и покорните слуги не успяваха да я разведрят и успокоят…
Олекваше й, макар и само за кратко, когато си спомняше за него. Как я наричаше княгиня Кузина… Всъщност, преди да се омъжи за Пьотр, тя наистина беше била княгиня. Беше родена под щастлива звезда, надарена от съдбата с богатство и знатен произход. После се бе омъжила за заможния си съсед, граф Радишевски, и бе станала още по-богата. Но нищо не бе останало нито от богатството й, нито от титлите й. Кити още не можеше да се съвземе от катастрофалната промяна в живота й. Сега тя изцяло зависеше от Аполон — и материално, и емоционално, а дори и тялото й вече не можеше без него в широкото, празно легло… Със своето ненадейно заминаване младият княз сякаш бе отнесъл със себе си дори съня й.
Но после си припомняше, че не само любовта я свързваше с него — нали носеше детето му… Но за нейна изненада се оказа, че бременността не е само повод за радостни очаквания и трепетни надежди. Постепенно младата жена започна да усеща първите неудобства и притеснения, които не може да избегне нито една бъдеща майка. Замисли е дали вече не бе време да се прости с ездата, със самотните и рисковани разходки по стръмните планински пътеки. Може би трябваше също да се погрижи за две-три по-широки в талията домашни роби? Никак не й се искаше да се раздели с вталените рокли, които бе открила в един от многото стенни гардероби във вилата — за нейна изненади се оказа, че някои от тях са подходящи за носене, въпреки че бяха по-дълги от нейните.
Когато безпокойството я надвиваше, самотната млада жена бродеше нервно из пустите стаи, припомняйки си миговете, които бяха прекарали в това или онова помещение. Най-приятно й бе да се отпусне в износеното, но удобно кожено кресло в библиотеката до прозореца. Аполон много обичаше да почива в това кресло. Или се разхождаше по пътеката към езерото сред малкия парк зад вилата. През кратките дни на тяхното безметежно уединение тя и князът често се отбиваха там преди залез слънце. Не пропускаше да разтвори двете крила на широкия скрин, където бяха сгънати дрехите му. Галеше нежно и замечтано дръжките от слонова кост на нощното шкафче, където Аполон държеше приборите си за бръснене. Като че отново го виждаше да прави сутрешния си тоалет, прав пред голямото овално огледало с красивата мраморна поставки под него…
Прекарваше дълги часове в салона, който някога бе принадлежал на майка му. Шкафовете и масичките, дори и пианото в ъгъла бяха отрупани с пожълтели фотографии. Най-много й харесваше снимката, на която Аполон бе само на десет години. Очите му блестяха насмешливо, въпреки че физиономията му бе съвсем сериозна. Беше облечен в детско костюмче, имитиращо дагестанска мъжка носия, дори със забучен в колана миниатюрен кинжал, на фона на далечен планински хребет. Отстрани непознат мъж държеше за поводите кротко пони. Личеше си, че още тогава светлорусата коса на Аполон е била удивително хубава. Бащата на Аполон — княз Алекс — се бе справил учудващо добре за фотограф-любител, защото бе уловил чудесно светлосенките, открояващи умилителното детско личице. Графинята си спомни, че Аполон й бе обяснил, че снимката е била направена в чест на десетия му рожден ден. Замисли се колко малко всъщност знаеше тя за миналото му. От тези стари снимки Кити можеше да улови само отделни фрагменти от живота му — откъслечно запечатани мигове. На много от фотосите Аполон беше заедно с баща си, майка си или сестра си, но имаше и още много лица, напълно непознати за нея.
Една от тези снимки Кити толкова си хареса, че я отнесе в спалнята и я остави на масичката до леглото. На нея Аполон беше с високи ботуши, бричове за езда и кожено авиаторско яке, изправен до някакъв аероплан — двуплощник от разузнавателните модели отпреди войната. Слънцето блестеше в русата му коса. Но най-много в тази фотография я привличаше поразителната му момчешка усмивка. Гледаше право в обектива, сякаш се канеше да проговори, при това с толкова типичния за него закачлив израз.
Един следобед, докато се ровеше в дрешника, графинята се натъкна на чифт негови ботуши — сториха й се същите като на тази фотография. Веднага ги напъха под леглото ги и забрани на прислужниците да ги докосват. Глупава приумица, която подхранваше илюзията й, че Аполон всеки момент ще нахълта в стаята.
„Моля те, Господи — безмълвно се молеше Кити през тези тягостни дни пред иконата в ъгъла, — върни Аполон невредим в долината!“ Дори не смееше да мисли за вероятността никога повече да не го зърне.
На сутринта на третия ден Кити реши, че повече така не може да продължава — безцелното лутане из смълчаната вила можеше да я подлуди в един прекрасен ден. Слезе в кухнята на приземния етаж и обяви пред изненаданите прислужници желанието си от днес тя лично да ръководи дейността им. Само един млад мъж знаеше донякъде руски и успя, макар и с доста усилия, да преведе на дагестантски думите на младата господарка. Но за искрена изненада на Кити най-възрастният прислужник й обясни, пак с помощта на преводача, че нямало никаква нужда от нейната намеса. Оказа се, че още от времето на княз Алекс, бащата на Аполон, персоналът бил грижливо обучен сам да се справя с всички задачи, без да безпокои господарите на горния етаж. Дагестанската принцеса Джена, майката на Аполон, навремето се занимавала повече със съпруга си и с децата, вместо с кухнята и килерите, прането и чистенето.
Тогава Кити се опита да си издейства правото да поеме поне ръководенето на сметките на стопанството. Напразно се опита да обясни на намусения мустакат домакин, че доскоро бе водила
