— Чай с кифлички? — извика Джорди.
— И то от любимите ти, със сметана на зрънца — обяви Върни, усмихвайки се докато Джорди подскачаше от радост. — Тук отсядат много британци — обясни тя на Ники. — Така че кифличките са отлични. Трябва да хапнете няколко с нас.
— Да, да, да! — възкликна Джорди. — Не е нужно да играеш на видеоигри. Кажи й, тате. Не е нужно да играе.
Джони срещна погледа на Ники, блясъка на удивление в очите й.
— Ти решаваш. Както виждаш, аз нямам думата.
Върни се нацупи.
— Да бе. Но едва си държите очите отворени. Хайде омитайте се.
Джони се усмихна.
— Предавам се, защото не мога да те сменя за толкова кратко време.
— Изобщо не можете да ме смените — заяви грубо Върни.
— Мама казва, че й се налага да търпи Върни защото тя е не-за-ме-ни-ма — обади се Джорди.
Върни присви вежди.
— Аз приключвам.
Израснала в един район на света където няма бавачки, където не съществува дори идеята за бавачки, Ники разбираше силата на техния авторитет. Реши, че е най-добре да остане за една кифличка, защото можеше и да си легне без вечеря.
— Наслаждавай се на кифличките — обърна се Джони към Ники сякаш бе прочел мислите й. — Ще се видим по-късно.
Миг по-късно вратата на спалнята му се затвори, а Джорди смушка Ники по ръката.
— Можеш ли да играеш крибедж?
— Разбира се.
— Даааа! Хей, Върни, Ники играе крибедж!
Върни се усмихна.
— Това е щастливият ни ден. А когато се уморите, чувствайте се свободна да си тръгнете — допълни тя, обръщайки се към Ники. — Мистър Джони каза, че сте поспала в самолета, иначе не бих ви придумвала да останете.
— Наистина поспах — доста добре.
— Мистър Джони има красив самолет. А сега, вие, двете момичета, сложете масата за крибедж, а аз ще приготвя чая.
Бавачката изрече „красив самолет“ небрежно, както повечето хора биха казали ти имаш красива ливада или може би красива кушетка. Дали тя бе извън нормалния си свят или какво? Оооо, да.
От друга страна, като оставим настрани частните самолети и петзвездните хотели, тези хора имаха същите проблеми като всички останали — макар и в по-елегантна обстановка. Но те също се караха (това прибързано пътуване до Париж бе типичен пример) и вероятно си викаха също толкова силно, а и щастието не им беше гарантирано повече отколкото на някой, който живее в Блек Дък.
Добре, тя се опитваше да запази своята перспектива, да открие някакъв баланс в този префинен свят на постоянно угаждане и лични бодигардове — а не да се остави да бъде зашеметена само от чистите изчисления в цялото това изобилие.
— Какъв цвят клечки искаш? — извика Джорди от другата страна на стаята.
— Зелени. — Толкова за търсенето на просветлението; земното винаги има навика да се натрапва.
— Те са ми любимите!
— Жълти тогава — отвърна Ники, приближавайки към масата където Джорди подготвяше играта.
— Чудесно, ’щото Върни не обича жълто — промърмори Джорди, подреждайки клечките на три отделни купчинки.
Ники се научи да играе крибедж от баба си, която не само бе много добър играч, но и можеше да спечели срещу самия господ бог на джин реми. Ники можеше да спечели и в двете игри, което й бе нужно след малко, когато се изправи срещу Върни, която играеше настървено щом срещнеше добър противник.
Ники се почувства като в доброто старо време у дома, тъй като баба й също не обичаше да губи. Събрала всичките си умения срещу безмилостната конкуренция, Ники се наслаждаваше на играта, макар че, откъде да знаеш, Джорди, макар и съвсем неопитна, накрая спечели.
Малкото момиче се усмихна до уши докато двете жени си разменяха конспираторски погледи.
— Още една кифличка? — попита Върни, предлагайки чинията на Ники.
— Не трябва, но какво пък толкова — отвърна тя и посегна да си вземе. — Наистина са хубави.
— Жената има нужда от малко плът по костите; тези модели изглеждат така, все едно че някой по- силен вятър направо ще ги отвее.
Забележката може би се отнасяше за жени като Лиза Джордан, реши Ники, защото тя самата не би могла да бъде отвята дори от тайфун. Но тъй като нямаше никаква склонност към анорексия, тя нападна сметаната и ягодовия мармалад и изяде още една вкусна многопластова кифличка с огромна наслада.
Докато Ники се занимаваше с кифличката си Върни издебна момента да пъхне едно ДВД и Джорди вече бе увлечена от приключенията на скай-фай героинята, облечена в прилепнали сребристи кожени дрехи в унисон с платинената й коса.
— Джорди може да си поиграе докато няма какво да прави — промърмори Върни, хвърляйки поглед към момиченцето. — Снощи сънят й бе прекъснат. — Тя завъртя очи. — Купонът изобщо не престана.
— Джони бе толкова разтревожен, че се съмнявам дали изобщо е спал. Предполагам, че досега майката на Джорди не я е извеждала извън страната.
— И вече няма да го направи. — Върни кимна към затворената врата на спалнята. — Той е непреклонен в това отношение. Не че сега си личи — допълни тихо тя, — но беше бесен когато се появи в Риц. Аз познавам.
— Винаги е тежко когато родителите не се разбират.
Върни изсумтя.
— Не можеш да се разбереш с наркоман. Само да не си им насреща като започнат.
Докато Джорди гледаше филма си. Върни и Ники си бъбреха, или по-точно. Ники отговаряше на въпросите на Върни. Как се е запознала с Джони? Дали си има гадже? Усмивка, когато Ники отговори, че си няма. Къде е семейството й? Дали ги вижда често? Близка ли е с братята и сестрите си?
А след като чу, че Върни също си има роднини, само една престаряла леля, която живеела в Абърдийн, Ники разбра нейното любопитство. Ако си от голямо семейство, уединението и личното пространство понякога излизат на преден план пред семейните връзки. От друга страна, хора като Върни — до голяма степен сама на този свят — може би ценяха повече семейството.
Но след като бе отгледана от майка и от баба, които й проглушаваха ушите с приказките си, Ники се чувстваше напълно уютно с една бъбрива жена, задаваща лични въпроси.
Джорди заспа преди героинята с платинената коса да успее да убие повече от трима лоши. Макар че това може би стана и заради липсата на диалог, което затъпяваше мозъчните сензори. Въпреки музиката, въпреки двете чаши чай, на Ники и ставаше все по-трудно да си държи очите отворени.
Не че снощи успя да се наспи добре.
Не че не би било направо райско да си затвори очите само за минутка.
Или може би само за секунда…
Върни се усмихна едва доловимо когато клепачите на Ники се затвориха, главата й се отпусна назад и тя задряма нежно.
След като допи чая си Върни погледна към спящите си довереници с доволна усмивка и, ставайки от стола, зави Джорди с една от многобройните завивки в богато оборудвана стая. После се премести към кушетката, където Ники бе полуседнала, полулегнала, отпусна я нежно надолу, пъхна една възглавница под главата й и също я зави. След трийсет години практика тя можеше да премести спящ човек без той да усети изобщо.
После, избирайки стола, от който можеше да наблюдава двете спящи и затворената врата на спалнята,
