тя седна. Взе си плетката — която отново бе излязла на мода и продължи да добавя по няколко инча към шарения пуловер, който плетеше за Джорди.
Шестнадесет
Час по-късно вратата на спалнята се отвори. Срещайки погледа на Джони, Върни вдигна пръст към устните си, кимна към двете спящи фигури и му махна да върви към кухнята.
— Всички бяха уморени — обясни тя, последва го в малката кухничка и затвори вратата.
— Включително и ти, обзалагам се — усмихна се той. — Защо аз да не поема дежурството и да наблюдавам двете спящи красавици. Ти си почини малко.
— Тъй като ще вечеряме навън, ще се възползвам от предложението ви.
Джони се усмихна. Върни никога не пропускаше ядене, особено когато бе приготвено от първокласен готвач, макар да беше известна и с това, че караше по десет мили само за да си вземе един хубав хот-дог от Кони Айлънд.
— Скачай тогава, маце. Имаме резервации за осем.
— В Льо Троке?
— Къде другаде? Той ти е любимият.
Тя сбърчи чело.
— Ето защо всички жени тичат подире ви. Знаете как да ги очаровате. Като стана дума за това, трябва да си помислите как да очаровате тази прекрасна мис Ники. Тя действително е нормална — с редовно семейство — за разлика от повечето ви други познати от женския пол. А и вие не ставате по-млад. Като наближите петдесетте, няма да ви се иска да гоните мацките.
— Първо, няма да наближа петдесетте още повече от десетилетие. И второ, ще обмисля съвета ти ако някога имам склонност да се задомя отново.
— Трябва да помислите за Джорди. На нея може би ще й хареса в къщата да има една нормална жена.
— Да не би ти да не си нормална?
Тя посочи с пръст към него.
— Много добре знаете какво имам предвид. И не съм постоянно наоколо. На Джорди може би й се иска отново да бъде част от едно семейство.
Той вдигна ръка.
— Стига вече. Отдавна ми е минало времето за фантазии. Двамата с Джорди сме си добре така.
Върни разбра, че е прекалила. Човек не оцелява в света на властните холивудски работодатели без да разбере добродетелта на мълчанието.
— Тогава аз ще подремна. А вие наистина сте добър баща. Само дето Ники изглежда — не знам — различна… в добрия смисъл — Върни не можа да се сдържи и добави едно намигване.
Джони се усмихна.
— Очевидно е, че е приятна. Но сега имам толкова много неща на главата си, за да се занимавам с която и да е жена.
— Може би след като бившата ви улегне или поне се стабилизира.
Той изсумтя.
— Само си мечтаеш ако очакваш това. Но аз съм добре, стига Лиза да не застрашава отново Джорди. След един ден се махаме от тук, а след това Лиза може да върви в ада, както май й се иска. А сега си дремни.
— Да, сър.
Той се разсмя.
— Сигурно искаш нещо.
— Само си помислете да я изведете някъде.
— Ники?
— Да.
— Не. А колкото до извеждането, не съм го правил от гимназията. Нещо повече, колко глупаво би било от моя страна да започна нещо с Ники докато тя строи дървената къщичка за Джорди. Тя ще е наоколо поне още месец. Помисли колко неловко ще бъде това. Повечето от връзките ми могат да се измерят в часове.
— Ще свършите стар и сам.
— Не, няма. Имам си Джорди.
Седемнадесет
Джони откри удобен стол в дневната, сложи си слушалките и започна да слуша някои нови песни, върху които работеше в студиото си преди да напусне Залива така набързо. Водейки си бележки от време на време, той направи фина настройка на звука, на ритъма, на текста — някои от думите бяха съмнителни, дори за неговите ултра либерални разбирания.
Спящите продължаваха да спят — и двете в полезрението му. И той забеляза когато Ники се размърда. Със затворени очи, тя се завъртя по гръб и изрита кашмирената завивка, с която я бе наметнала Върни. Мърморейки нещо нечленоразделно, вдигна ръце върху главата си, както правят децата в съня си, и въздъхна едва чуто.
Точно тази поза вдигна гърдите й нависоко. Закръглените издатини, изложени толкова провокативно, и добре сложената жена, изтегната върху дивана му, заеха централното място в мозъка му. Досегашният му фокус върху музиката замря, дал накъсо заради адски красивата гледка. Боже, та той никога досега не беше забелязал страхотните й гърди — несъмнено, вината за това можеше да се хвърли върху краткото време на тяхното познанство и на последните събития.
Макар че, след като вече им обърна внимание — те си бяха направо от световна класа. Не че силиконът не предлагаше на всяка жена равни възможности за качествени гърди, но изведнъж през ума му мина възможността да провери нейните.
Не че Върни щеше да одобри. Ники е нормална, каза му тя — в добрия смисъл на думата. Влиза в непозволените граници за напълно случаен секс.
Той присви устни и въздъхна леко. Върни беше права.
Никол Леду от Блек Дък, Минесота, беше нормална като ябълков пай — типично американско момиче.
Не неговият тип — изобщо.
И защо тогава я гледа?
Нямаше отговор. И преди да успее да измисли подходящ, тя се протегна рязко, извивайки бавно гърба си като котка на слънце. Сякаш това не бе един завършен, готов и узрял за секс образ, миг по-късно тя започна движи бедрата си в силно непристоен ритъм — полуусмихната през цялото време, сякаш се наслаждаваше на приятен сън.
Няма начин това да е някакъв проклет ябълков пай, с това адски еротично движение на бедрата, както и тези вълнуващи изпъкнали гърди, налети толкова тучно, които напираха да изскочат от леката тениска, опъната върху тях. Да не споменаваме за отпечатъка на зърната й, който изгаряше очите му. Тя сигурно сънуваше някой адски хубав сън с тези твърди зърна.
Размърдвайки се в стола си, за да настани надигащата се ерекция, връщайки се несъзнателно към обичайното си аз, той я огледа бързо от главата до петите и погледът му най-накрая се спря върху целта. В тази хоризонтална поза мамещата свивка на бедрата й предлагаше вълнуващ изглед към венериното й хълмче. Свободните памучни панталони никога не бяха изглеждали толкова добре.
Полагайки усилия, за да извърне погледа си секунда по-късно, той си напомни, че не трябва сам да си търси белята. Сексът с Ники Леду би застрашил дървената къщичка на Джорди — това бе адски сигурно.
Особено мимолетният секс.
Сега сериозно, тя бе извън позволеното — тоест по никакъв начин, невъзможно.
