Борейки се с необичайната нужда от въздържание — сексуалните задръжки бяха оксиморон в неговия свят, — той издиша силно. Мощна, дълбоко разстроена въздишка.
Клепачите на Ники се повдигнаха от звука, очите й блеснаха отворени широко, когато видя, че Джони се е втренчил в нея. Все още полузаспала, тя огледа стаята, опитвайки се да осмисли непознатата обстановка, борейки се да разбере какво вижда. Париж — това е то — хотелският апартамент на Джони Патрик, Върни и Джорди; трябва да е заспала. О, боже, колко недодялано? Тя отвори уста да се извини.
Джони я накара да замълчи, вдигайки ръка и посочвайки към заспалата си дъщеря.
Прочистила задръстването в главата си, тя искаше само да избяга колкото може по-бързо. Да заспи в апартамента на Джони бе нещо толкова детинско или още по-лошо — сякаш някоя групи се опитваше да го сваля? Ставайки бързо от дивана, тя махна с ръка и тръгна към вратата, надявайки се той да не помисли, че се е натрапила нарочно. Жените винаги се опитват да го съблазнят, да се промъкнат в живота му, помисли си тя. Последното, което й се искаше, бе той да си помисли, че тя му се натиска.
Точно обратното.
Джони бе твърде зает да се справи със собствената си нерешителност.
Трябва ли да опитам да я сваля или не? — чудеше се той.
Къде точно се нареждаше благоразумието в схемата на всички неща?
Или по-точно, във връзка със строителството на дървената къщичка?
Или, да бъдем честни във връзка с неговия живот?
Тя почти стигна до вратата. Това бе критичният момент.
Наречете го липса на сдържаност.
Или може би типично мъжко поведение.
Или по-вероятно стар навик за бързо удовлетворяване на страстите.
Сваляйки слушалките, той бързо ги остави заедно с бележките си върху една странична масичка и хвана Ники точно когато тя излизаше от коридора.
— Чакай — промълви той, хвана я за ръката и я накара да спре. Затваряйки вратата зад себе си, я завъртя. — Искам довечера да дойдеш на вечеря с нас. — Колко любезно беше това? Само една вечеря. Без задни цели. Или поне така си казваше той. Може би дори си го мислеше, поне наполовина.
Те стояха много близо един до друг в празния коридор.
Прекалено близо, помисли си Ники.
Не достатъчно близо, мислеше си той, когато изобщо не трябваше да си мисли такива неща. Пусна ръката й.
— Какво ще кажеш?
— Разбира се — прошепна тя, опитвайки се да събере сили, за да говори, докато той я гледаше така и когато последният му въпрос остана открит за интерпретация.
— Вечеря… нали?
Не че това беше по-малко двусмислено. Но тя усети, че кима утвърдително, а думите й заседнаха в гърлото докато страстният му поглед събуждаше у нея желанията, които тя полагаше огромни усилия да потисне.
— Чудесно.
Усмивката му беше момчешка и сладка. Като онази на корицата на People на най-секси мъжа на света. Толкова дяволски сладка, че тя вече не можеше да устои, надигна се на пръсти и го целуна импулсивно.
Той се стегна.
Мамка му, мамка му, мамка му! Дали не беше напълно малоумна?
— Съжалявам — промърмори тя, отпускайки се на пети, изчервявайки се от неудобство. Сякаш това беше нещо ново — нали всички жени се хвърляха на врата му; тя вероятно бе номер десет хиляди за тази седмица.
След една микросекунда той отново се усмихна.
— Няма проблеми. Аз исках да направя същото.
— Наистина ли? — възкликна тя.
Той се усмихна, намирайки за очарователно нейната задъхана недоверчивост на ябълков пай.
— Да. — Обгръщайки раменете й с ръце, той се наведе толкова ниско, че устата чу се оказа само на косъм от нейната. — Наистина. — Устата му докосна нейната, прекъсвайки всички по-нататъшни размисли, които биха могли да й хрумнат във връзка с огромните различия в начина им на живот, защото топлината на устните му бе толкова лека, сякаш му харесваше да не бърза.
Тя не трябваше да му се отдава с такова желание. Трябваше да прояви повече сдържаност. Да, вярно. Когато това беше може би единствената й възможност да целуне най-секси мъжа на света, тя нямаше намерение да се прави на свенлива. Всъщност тя не знаеше как да се прави на свенлива. Беше толкова импулсивна. Това си беше самата истина.
Той изглежда нямаше нищо против. Тя се радваше за това. Всъщност той я притегли по-наблизо, така че издатината на неговия знаете какво се притисна страстно в стомаха й и дори да искаше да се прави на свенлива, след това вече и дума не можеше да става. Той беше огромен. Може би един от критериите, за които никой не беше говорил, оценявайки най-секси мъжа на света.
Натискът на устата му се усилваше безкрайно леко и той пускаше езика си само толкова, че да я накара да си мисли за меки легла и горещи тела докато опитваше мързеливо вкуса й сякаш тя беше прекрасен и ароматен сладолед. Той знае какво прави, помисли си тя, когато я опря в стената и се наведе над нея. Знаеше как да възбуди една жена само за секунди.
Чувството определено беше взаимно, но за да ощастливи Върни, той сдържаше плътските си импулси, прекратявайки целувката преди да е станало прекалено късно. Вдигна глава и се освободи от бедрата й.
— Е, ще дойдеш ли на вечеря — попита пак, награждавайки се с бой-скаутски точки за примерното си поведение.
Сякаш сега мога да откажа, помисли си тя, а идеите й изобщо не се ограничаваха само до вечерята.
— Трябва да се връщам; нали съм бавачка — обясни той, преценявайки, че това е добро извинение. Вдигна ръка към вратата, сякаш тя никога не беше го целувала, нито той нея — сякаш не беше се възбудил и сякаш тя не усети, че за миг светът излезе от релсите.
Той вероятно не познаваше жена със здрав разум, която би му отказала. Въпреки това, ако беше разумна, тя щеше да откаже — защото, обмисляйки всичко, целувката му предполагаше нещо повече от вечеря. Вероятно преспиване за една нощ.
Въпросът бе: дали й пукаше от това, че ще добави името си към много дългия списък със завоеванията за една нощ на Джони Патрик?
— С удоволствие ще вечерям с теб — чу се да изрича тя.
Толкова за самоконтрола. После, сякаш като предзнаменование за онова, което щеше да последва това преспиване за една нощ, Джони внезапно направи стъпка назад.
— Добре звучи. Ще те вземем в седем и трийсет. — Обръщайки се, той тръгна, влезе в апартамента си и затвори вратата.
Останала сама в коридора, Ники позволи на сърцето си да се върне към нормалния си ритъм и си припомни, че преспиването за една вечер не е нещо напълно ново за нея. Не трябваше да излиза от форма по отношение на секса. Сексът в крайна сметка си беше секс. Погледнато откъм добрата страна, точно този случай можеше да се счита за огромно развихряне на фантазията, отбелязан в дневника с любовните й спомени.
Въпреки че, нали си беше жена, следващата й, незабавна мисъл бе — какво ще облече? Не си беше мислила, че ще излиза на вечеря в Париж. Добре, де… можеше да предвиди тази възможност. Не беше съвършена. Нали майка й винаги я наричаше вятърничава, когато станеше дума за дългосрочни планове? В този случай тя можеше да признае, че майка й е била права защото освен панталона и тениските тя наистина нямаше какво да облече. А знаменитостите винаги се хранят в ресторанти за знаменитости.
По дяволите и два пъти по дяволите…
