стена, като се питаше коя от тях беше на нейната стая.
Дали щеше да се появи през някоя от тях? Дали щеше да вдъхне отблизо ухаещия й на рози парфюм? Или този следобед тя се забавляваше с друг мъж?
Тази мисъл беше истински удар за него и той трябваше да положи усилия, за да се съсредоточи върху разговора.
— Алън свърши забележителна работа с рисунките си на облеклото на абсароките — казваше точно графът, като ги поведе към широката маса, покрита с последните творби на художника. — Не мога да ти се отблагодаря, Адам, за това че ни запозна с Четиримата вождове. Паметта му е почти непокътната и той може да възстанови настроенията и атмосферата от отминалите дни с най-големи подробности.
— Той вече е бил старец, когато баща ми се е запознал с него през трийсетте години — отвърна младият мъж. — Татко също говореше с учудване за феноменалната му памет. Радвам се, че ви е бил полезен.
— Той спомена за баща ти — каза графът, докато развързваше връзките на кожените папки с рисунки. — Четиримата вождове каза, че херцогът бил много щедър към Речните Гарвани.
— Татко живял с клана на майка ми в продължение на две години, преди двамата да се върнат във Франция. Той винаги си спомняше за тези дни като за най-щастливите в живота си.
— Не се съмнявам в това — отвърна искрено графът, тъй като той самият също се чувстваше най-добре възможно най-далече от лондонското общество. — Кажи сега какво мислиш за рисунките на Алън? Според мен той е предал цветовете и материите безупречно.
И тримата бяха надвесени над масата, когато влезе Флора, хваната под ръка с племенника на губернатора Грийн Клей Смит. Младият висок мъж, жител на Кентъки, който неотдавна беше забогатял благодарение на мините, северно от Елена, тъкмо се усмихваше на Флора, когато двамата се появиха в стаята.
Внезапно тя се разсмя очарователно и щастливо на това, което беше казал. После заговори бързо, полуобърната към него, така че думите й не можеха да се чуят. Розите на бонето й затрептяха, когато се разсмя отново, тя все още не си даваше сметка за присъствието им.
Елис Грийн закачливо докосна с пръсти вдигнатата й към него брадичка.
— Постойте още малко така, лейди Флора и аз ще забравя джентълменските си маниери — каза с мекия си, типичен за Кентъки акцент младият мъж. — Никой не би могъл да издържи на толкова силен дразнител.
„А някои не издържат изобщо на никакъв“ — помисли раздразнено Адам, готов да я отмъкне настрани незабавно и да задуши смеха й с груба, унищожителна целувка.
Без да пуска ръката на Елис, Флора се извъртя кокетно, образувайки вихрушка от зелена коприна и бяла дантела. Тогава тя забеляза Адам и замръзна на място.
Над всекидневната се възцари изпълнено с очакване мълчание.
Елис Грийн, в отговор на впилите се в ръката му пръсти на младата жена, забеляза гостите на графа.
Адам пристъпваше в ботушите си за езда, сдържайки с огромни усилия желанието си за движение.
Джеймс докосна предупредително ръката на братовчед си.
Графът, който не беше засегнат колкото другите, заговори пръв:
— Елис, ела да се запознаеш с приятелите ми. Пристигнали са тук от ранчото си край Мъсълшел. Флора, нали си спомняш Адам и Джеймс?
— Да, разбира се — успя да отговори с почти нормален глас тя.
Пръстите й се отпуснаха, след което дланта й се плъзна надолу по ръката на Елис.
Двамата мъже бяха с дрехи за езда, размишляваше Елис Грийн, ботушите и дрехите им все още бяха покрити с прах. И въпреки че не знаеше, че Мъсълшел е земята на Гарваните, външният им вид говореше ясно за произхода им. Метиси, беше решил той, без да се нуждае от потвърждението, което даваха украсените им с мъниста кожени блузи — пограничните жители забелязваха с лекота различните отсенки в цвета на кожата.
Забравил всичко друго, Адам гледаше как Флора се приближава до тях. Полата на копринената й рокля шумеше леко.
Елис, забелязал втренчения във Флора поглед на младия мъж, разбра че има в негово лице сериозен съперник.
Двамата с Флора очевидно се познаваха. От друга страна обаче следите от ноктите й по ръката му навяваха мисълта, че тя не гледаше с особена радост на появата на метиса. Въпреки това жителят на Кентъки се приближи усмихнат до тримата мъже, тъй като добрите маниери се бяха превърнали във втора природа на представителите на това семейство от професионални политици.
— Елис Грийн. Много ми е приятно да се запозная с вас — каза, като протегна ръка той.
— Джеймс дю Гар — отвърна Джеймс и пристъпи напред, за да поеме подадената ръка.
— Адам Сер — каза тихо Адам, разтърсвайки ръката на Елис с едва забележима неохота.
— Вие сте собственикът на долината край река Аспън в земите на индианците — каза Елис, познал името му. — Вие сте френският граф.
— А вие сте племенникът на губернатора — отвърна все така тихо Адам.
Въпреки че никога преди това не беше виждал Елис, и той като всички други беше чул за удара му в мините.
— Очаквате ли губернаторът да се върне тази година от Вашингтон?
— Всъщност той сега е на път за тук.
Погледите на Адам и на Джеймс се срещнаха за част от секундата — новината беше от голям интерес за тях, като се имаше предвид очакваното посещение на Мар във Форт Бентън.
— Сигурен съм, че всички ще бъдат доволни от завръщането му — каза Адам.
На лицето му се беше появила любезна усмивка, агресивността му се беше изпарила.
— Как сте, лейди Флора — попита спокойно, със светски тон той, като обърна поглед към младата жена. — Баща ви ми каза, че изследванията ви вървели много добре. Точно се възхищавахме на акварелите на Алън.
Настроението му се беше променило рязко — завръщането на губернатора Смит идваше точно навреме, в случай че с Мар се случеше нещо. Още повече, че Смит се славеше с приятелското си отношение към индианците, нещо наистина забележително и рядко за един политик.
— Прекрасно, благодаря — отвърна раздразнено Флора — учтивостта на Адам я беше вбесила. — Дните ни в лагера бяха изключително продуктивни.
Младият мъж внезапно се почувства така, като че отново можеше да контролира емоциите си, като че можеше да действа разумно в присъствието на Флора Бонам. Нямаше никакво рационално обяснение на това неочаквано спречкване помежду им.
— Приятно ми е да чуя това — отговори той. — Тази дантела много ти отива — добави с широка усмивка той.
— Не си се променил — каза тихо тя, раздразнена от дръзкия му намек за дантелата и интимните им мигове върху сеното в плевника.
— Това ли очакваше?
— Нямах никакви очаквания, свързани с вас, мистър Сер.
— Колко успокоително звучи това.
— Приятно ми е да те успокоявам — отвърна мило тя и постави облечените си в ръкавици пръсти върху подпряната му на бастуна за разходка ръка.
— А на мен ми е приятно да видя, че не си изгубила вкуса си към флиртуването.
Гласът на Адам обаче се беше променил, безгрижието беше изместено от ледена студенина.
— Дълго ли ще останете?
— Достатъчно дълго — отвърна без да се церемони той.
— Досажда ли ти? — намеси се Елис, който вече беше сигурен, че това не беше размяна на остроумия.
— Вероятно — заяви тихо Адам.
