Тонът му беше предизвикателен.
— Не — отговори троснато Флора. — Не ми досажда — добави с подчертано отегчен глас младата жена.
— Не им е за първи път — каза с въздишка графът, припомняйки си за други подобни словесни схватки по време на престоя им в ранчото. — Ще трябва да вляза в ролята на арбитър.
— Както изглежда — аз също — намеси се Джеймс и дръпна братовчед си за ръката.
— Простете, лейди Флора — каза Адам, отблъсквайки ръката на Джеймс. — Грешката беше моя.
Той се усмихна.
— Прекалено дълго останах сред пустошта.
— Така е — съгласи се тихо Джеймс, смаян от загубата на самоконтрол на Адам.
— Простено ви е — отвърна тя с точно премерена приветливост, чиято цел беше да действа предизвикателно.
— Флора! — каза властно баща й.
— Съжалявам.
Очите й не се виждаха изпод миглите. Когато вдигна поглед към Адам, изражението й беше непроницаемо.
— Това е може би от жегата — каза с театрално изтънен глас тя, като се обърна към баща си. — Ако ме извините ще отида да си полегна.
След това се усмихна на Елис и излезе от дневната.
— Хм — промърмори графът, озадачен от поведението на дъщеря си. — Наистина ме ядоса.
— Вероятно не е свикнала с носенето на корсет — каза небрежно Адам, без да пропусне да види през коя врата влезе младата жена. — Наистина са дяволски неудобни.
— Не мисля, че това ви засяга — отвърна предизвикателно Елис.
— Не се правете на рицар, Грийн — рече невъзмутимо Адам. — Това беше просто едно наблюдение, нищо повече.
— Ще ви бъда благодарен, ако пазите подобни наблюдения за себе си.
— Неин пазач ли сте?
— С радост бих я защитил.
— Глупости — намеси се Джордж Бонам. — Флора може да се защити вероятно по-добре, отколкото би го сторил който и да е от нас. Видяхте ли колко е сръчна с пистолета?
— Не съм, сър, но тя ми се струва една наистина невероятна дама.
— Действително е невероятна — измърмори под носа си Адам.
— Моля?
Елис присви светлосините си очи.
— Виждал съм как стреля — отвърна с невъзмутимо спокойствие Адам. — Наистина е невероятна. Опита новия ми „Уинчестър — 1866“ в ранчото — добави той, тъмните му очи се завъртяха към графа, — и тя изпразни патронника в цел с диаметър десет сантиметра за десет секунди.
— Вие сте този, който прогони Нед Сторхъм от пасищата му, нали — попита внезапно припомнилият си Елис.
Новите „Уинчестъри“ бяха все още рядкост в северните равнини.
— От моите пасища — поправи го Адам.
— Тези индиански земи са свободни за всички.
— Не, не са.
— Винаги са били.
— Не, не са били. Имам документ за това.
— Само докато договорът бъде ратифициран.
— Той обаче все още не е ратифициран и дори и след това тези земи ще бъдат изключени от него. Те са мои.
— Нед Сторхъм твърди нещо съвсем друго.
— Греши. Вече му го казах.
— Но той не е съгласен.
— Тогава нека заповяда — каза много тихо Адам.
Бяха изгонили Нед Сторхъм и хората му от земите на ранчото рано тази пролет с цената на сериозни спречквания. Десетина от поддръжниците му бяха ранени, а табуните — подплашени и прогонени на юг от Йелоустоун. Нед можеше да говори каквото си ще в града, но оттогава не се беше опитал да ходи отново натам.
— Дявол да го вземе, тук има достатъчно земя за всички — каза приветливо Елис, проявявайки тактичност на политик и се усмихна.
— Така мисля и аз. Така че няма защо да нахлуват в териториите ми — отвърна с подобна усмивка Адам.
— Монтана е по-голяма от Англия — намеси се графът. — Логично е да има земя за всички.
— И наистина е така, сър — съгласи се охотно Елис. — Ще се видим ли у семейство Фиск тази вечер? Флора ми каза, че все още не сте били решили. Трапезата на Моли е най-изтънчената на запад от Мисисипи, ако това представлява някакъв стимул за вас.
— Зависи единствено от Флора — отговори графът. — Не знам как се чувства.
— Пожелавам й да се възстанови бързо, сър, така че да мога да видя всички ви тази вечер — каза сърдечно той. — А сега, с ваше позволение — и той леко наклони глава, — имам среща.
И тъй като интересите му бяха насочени главно към Флора, той се сбогува с присъстващите.
— Двамата с Джеймс ще бъдем в игралната зала в случай че решите да посетите семейство Фиск тази вечер — обяви Адам след напускането на Елис. — Ще направим една игра. Харолд винаги играе с високи залози.
— А това звучи по-изкусително и от менюто на банкера — отбеляза шеговито Джордж Бонам. — Флора може да се заинтересува. Тя обича високите залози.
— Стига да не е неразположена — припомни му с лека усмивка младият мъж.
— Искаш да кажеш — ако все още ми говори. Не съм й правил забележки от години. Ти оказваш странно влияние върху й, Адам — отбеляза с усмивка графът, — дяволски прав съм, нали?
— Тази вечер ще се държа безупречно, сър, ако се присъедините към играта ни — обеща Адам, а в гласа му внезапно се появиха момчешки нотки.
— Аз ще се погрижа за това — добави с настойнически тон Джеймс.
— Какво ще кажете за петдесет гвинеи? — попита графът.
— А защо не петстотин долара в злато. Тук парите почти не съществуват.
— Печелиш.
Адам се усмихна.
— Очаквам с нетърпение тази вечер.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Веднага след излизането на двамата мъже, графът почука на вратата на Флора. Получил разрешение, той влезе и я видя застанала край прозореца.
— Простено ли ми е? — попита той и тръгна към нея през заляната от слънце стая.
Флора пусна дантелената завеса, която държеше в ръка. Леката материя плавно се отпусна надолу.
— Адам не отиде в стаята си. Двамата с Джеймс прекосиха улицата и влязоха в бар „Балантайн“.
Тя се обърна към баща си и добави:
— Няма какво да ти прощавам. Грешката беше моя. Не трябваше да се държа като някое капризно дете.
— Всички изглеждаха напрегнати — отвърна баща й и седна върху малкото канапенце, тапицирано с розово кадифе, без да отделя поглед от съзерцателната физиономия на дъщеря си. — По-добре ли се чувстваш вече?
