— Имате ли нещо против да се включа при следващото раздаване?
Харолд Фиск, който заклеймяваше жените-картоиграчи, сам се спусна да донесе по-удобен стол за Флора. Тя му се усмихна и се разположи сред облак бял тюл и бродирани алени лалета, докосна леко брадичката му със сгънатото си ветрило и го погледна безпомощно.
— Нямам търпение да играя с вас, мистър Фиск. Чувала съм, че сте един от най-добрите.
„Един на нула за дамата“ — помисли не особено доволен Адам. В края на думите й Харолд Фиск вече беше забравил, че е женен.
— На какво играем? — попита със сладък гласец младата жена, виолетовите й очи обходиха насядалите около масата, пълни с привидна невинност.
Тя изхлузи от китката си ветрилото, изработено от слонова кост и дантела, постави го на масата и прилежно заоправя тюленото облаче на рамото си — чувствен, характерен жест, пресметнат така, че да задържи погледите на всички присъстващи мъже. Прекрасните й рамене и ръце блестяха на светлината на лампите. Ниското деколте на роклята разкриваше голяма част от великолепните й гърди, атлазената й кожа беше обградена от тюл и панделки.
— На играта, която предпочитате, миледи — отвърна припряно Харолд, като се опитваше да не гледа към полуголата й гръд.
— Хм.
Тя вдигна поглед към Елис, който беше седнал на един стол до нея.
— Ще ме посъветвате ли нещо?
— Защо просто не изтеглите сама. Така няма да е особено сложно.
— Съгласни ли са всички?
Беше променила гласа си, придавайки му момичешка стремителност, което накара всички мъже да я погледнат възхитени.
Е, почти всички. Адам се облегна назад в стола си, тъмните му очи гледаха студено, а лорд Холдейн мислеше, че беше най-добре да се откаже сега, след като Флора беше заела мястото си на масата. Тя го беше надминала в майсторството си в играта на карти още преди да напусне ученическата скамейка.
Младата жена игра доста въздържано по време на първите три раздавания, загуби малко пари, нито веднаж не поиска да вдигне залога, а се задоволяваше с вече установения, преценяваше всеки играч поотделно и стила му на игра. В случаите, когато Елис се навеждаше напред, за да я посъветва, тя му благодареше мило и изпълняваше препоръките му. Когато Флора поиска чаша шампанско, няколко от мъжете, наобиколи масата, за да наблюдават играта, скочиха, за да изпълнят желанието й.
Тя изпи на един дъх две от чашите, появили се край лакътя й и с разкривена усмивка, която околните при желание биха възприели за принадлежаща на леко пийнал човек, каза:
— Чувствам, че тази вечер късметът е на моя страна. Мисля този път да заложа малко повече.
С привидно спокойствие тя постави картите си с лицето надолу върху масата, така че Елис вече да не може да ги вижда.
Тя качи залога, който и без това не беше малък, три пъти, огледа присъстващите с широко отворени невинни очи, привидно учудена от смайването, появило се по лицата на някои от опонентите й и попита с очарователен глас:
— Много ли е това?
— Разбира се, че не, скъпа — отговори припряно Харолд Фиск. — Но все пак не бихме искали да загубиш прекалено голяма сума.
— О, татко няма да има нищо против начина, по който харча парите си — каза сладко тя.
Големите й очи блеснаха, когато се срещнаха с тези на баща й.
— Нямам никакви възражения по този повод, скъпа — отвърна тактично графът, — но тъй като картите ми не са особено добри, предпочитам да се оттегля.
Когато станеше дума за загубата на значителна парична сума, дори една красива кокетка нямаше никакви шансове пред някой закоравял бизнесмен, така че се оттеглиха още двама от играчите.
— Аз оставам — обади се с пресипнал глас Харолд Фиск, — и вдигам залога с още пет хиляди.
Картите, които държеше, заслужаваха риска.
— Вдигам с десет хиляди — рече спокойно Адам и побутна жетоните си към купчинката в средата на масата.
— Страхувам се, че нямам такава сума в себе си. Може би да ми дадете лист хартия? — попита Флора.
Елис се наведе към нея и зашепна нещо в ухото й, докато тя като че го слушаше. След това на свой ред заговори и тя, все така шепнешком. Жителят на Кентъки присви устни след краткия й отговор.
Само след секунди се появи сребърен поднос с хартия, писалка и мастило. Флора написа няколко думи, сгъна листа на две и каза:
— Вдигам с още двайсет хиляди.
В ръцете си държеше четири аса. Можеше да бъде бита само от четири попа.
Всички наоколо се спогледаха.
— Аз се отказвам — заяви припряно Харолд, тъй като според него човек не можеше да рискува такава сума.
— Двайсет хиляди — измърмори тихо Адам, като погледна към жетоните си и изчисли стойността им.
След това се присегна към приспособленията за писане и писалката заскърца върху белия лист хартия.
— Вдигам с пет хиляди.
Във въздуха премина вълна смаян шепот — много от наблюдаващите смятаха, че дамата поемаше по- голям риск, отколкото беше разумно. Въпреки обидено присвитите си устни, Елис отново се наведе напред, опитвайки се да предотврати катастрофата.
Беше невъзможно да се чуе набързо проведения помежду им разговор, думите му бяха недоловим шепот, шептящият й отговор беше придружен с извиване нагоре на веждите, лека усмивка и леко махване с ръка. След което младият мъж рязко се изправи от стола си с възмутено изражение и като си проправи път през тълпата, излезе от залата.
— Кавга между влюбени? — попита с меден глас Адам.
— Нещо подобно — отвърна приветливо Флора, тъй като не възнамеряваше да обсъжда този въпрос. — Просто дребно недоразумение — добави нежно тя. — Вдигам с още десет хиляди — продължи меко тя, написа върху листа сумата и го постави върху купчината.
— Приемам — отвърна спокойно Адам, — и искам откриване на картите.
Флора постави картите си върху масата с плавно бавно движение, четирите аса се открояваха ярко върху зеленото сукно.
— Прекалено добро е за моите карти — заяви любезно младият мъж.
Усмивката й беше дразнещо триумфираща.
— Благодаря ви, мистър Сер, за тази толкова удачна вечер.
— Благодаря ви също така и за приятното прекарване на времето — отвърна светски усмихнат той.
Тя беше наистина красива, елегантна, аристократична. И чувствена.
— Няма защо — отвърна младата жена, като започна да прибира жетоните. — Играта на карти може да бъде наистина много забавна.
— Това също, разбира се — каза тихо той.
Тя го погледна с подозрение.
— Бихте ли бил така добър да обясните загадъчното си изказване, мистър Сер?
— Засега не — отвърна спокойно той, оглеждайки тълпата правостоящи, наобиколили масата, — но се питах, лейди Флора, дали бихте имали нещо против още едно раздаване за, да кажем, петдесет хиляди този път?
Тя се облегна назад и го погледна изпитателно.
— Това е значителна сума. Нима мислите, че този път късметът ще бъде на ваша страна?
Младият мъж вдигна рамене и се усмихна.
— Или пък вашият. Не може винаги да печелите.
