— Но обикновено печеля.
Беше склонен да се съгласи с нея, тъй като вече имаше представа от майсторската й игра, но и той не й отстъпваше в това отношение.
— Е? — попита кратко той, отпуснатата му поза, ироничният му поглед, дръзката извивка на устните му — всичко беше предизвикателно.
Тя не се обърна към никого за съвет или одобрение, а отмести очи и каза:
— Защо не?
Адам огледа насядалите около масата играчи.
— Друг някой интересува ли се от това?
Не беше трудно да интерпретира слисаните или колебливи изражения, които видя. Погледът му се срещна с този на Флора.
— Изглежда ще играем само двамата.
Гласът му прозвуча странно интимно насред наобиколилата ги тълпа и напомни на младата жена за първата им среща на подобен прием.
— По всичко личи — каза тя и хвърли поглед към наблюдателите. — Образно казано — допълни доста по-тихо тя.
Адам се бореше със силното си желание да отвърне с близост на интимната й забележка, да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде, където ще бъдат само двамата.
— Упражняваш се върху Елис — каза вместо това той, потискайки импулсите си.
Говореше също така тихо като нея, така че разговорът им да си остане само за тях.
— Не са ми нужни упражнения — измърмори хладно тя в отговор на прикритата му зад външната любезност дързост. — Ще играем ли, мистър Сер, или ще разискваме възгледите ви за жените.
— Защо да не играем.
В гласа му прозвуча едва доловимо смущение. Флора се усмихна.
— Питате ли ме, мистър Сер?
— Трябва ли?
— Зависи от разписанието ми.
— Много ли си ангажирана?
В гласа му се доловиха разгорещени нотки.
— Ще трябва да проверя в бележника си — отвърна безгрижно тя и започна да разкопчава ръкавицата си, с намерението да се съпротивлява срещу инцидентно възникналото му намерение. — Но в момента се интересувам най-вече от спечелването на парите ви — добави със светски тон тя. — Може ли да получим нова колода карти?
— Имай ме предвид, като правиш разписанието си — прошепна Адам.
— Ти фигурираш в списъка, мога да се доверя спокойно на паметта си.
Тя му се усмихна над все още обвитите си в ръкавиците пръсти.
— А сега ще играем ли или ще продължим да спорим на това публично място?
— Ваш покорен слуга, мадмоазел.
А после, вече с нормален глас, той се обърна към домакина:
— Може ли нова колода карти за дамата?
Докато чакаха слугата да донесе новите карти, Флора продължи да разкопчава ръкавиците си. Тя издърпа надолу по ръцете си меката бяла кожа, изтегли леко всеки един от пръстите на ръкавиците и бавно ги свали. Движенията й бяха плавни, спокойни, премерени така, че да привлекат вниманието на всички мъже, така че да могат да се възхитят на постепенното разкриване на сатенената й кожа. Адам, който наблюдаваше възхитен като всички останали, се запита колко ли пъти беше използвала този трик, за да разсейва противника по време на игра на карти. Не можеше да има мъж, който да остане съсредоточен върху играта по време на подобна маневра.
— Сега няма ли да ти стане хладно? — попита, леко усмихнат Адам.
Погледите им се срещнаха съучастнически. Когато заговори, гласът й беше също така мек, както неговия.
— По-лесно ми е да раздавам без ръкавици.
Тъй като играчите бяха само двама, единият от тях трябваше да раздава.
Новото тесте пристигна, Харолд махна обвивката му и раздаде по една карта на всеки от тях.
Тази на Адам беше вале.
Тази на Флора — двойка.
Младата жена взе колодата и я разбърка умело. В ръцете й картите се превърнаха в многоцветна мъгла. Всички, които наблюдаваха, бяха изумени от това майсторство, което се постигаше с доста практика.
Когато свърши, тя подаде тестето на Адам. Всеки играч имаше право да разбърка картите, особено когато ставаше въпрос за петдесет хиляди долара.
Картите като че изчезнаха за миг в широката му ръка, след това се появиха в пръстите му. Той ги прехвърли като разноцветно ветрило от едната си длан в другата и след това отново в първата. И всичко това за не повече от пет секунди.
Тъй като този, който раздава картите ги разбърква последен, Флора рязко подхвърли картите, които образуваха нещо като акордеон, изравни ги и подаде колодата към Адам, за да ги цепи. След това раздаде по пет карти.
Младият мъж хвърли поглед върху картите си и ги постави с лице надолу върху масата.
— Серви — каза безизразно той и побутна напред жетоните за петдесет хиляди.
— Серви — съгласи се Флора.
Сред наблюдателите настана вълнение. Възможно ли беше и двамата да блъфират? С петдесет хиляди на масата? Или пък при раздаването и двамата бяха получили карти, достойни за тази сума?
— Ще видим — заяви младата жена, без да обръща внимание на коментарите наоколо, нетърпелива да спечели колкото може повече от парите на Адам.
Държеше в ръцете си фул — три попа и две аса. Победата, която предвкусваше я подтикна да предприеме една безразсъдна, но в синхрон с желанията й стъпка.
— Бихте ли се заинтересували от един дребен допълнителен залог? — запита тихо тя, във виолетовите й очи проблясваха дръзки светлинки.
— Разбира се.
Ни най-малко колебание и авантюристичен блясък в тъмните му очи.
Флора взе парче хартия от сребърния поднос, потопи перодръжката в кристалната мастилница и написа няколко думи. После сгъна листа и му го подаде.
Там пишеше:
„Моята стая за двайсет и четири часа. По правилата на победителя.“
Мисълта да остане насаме с привлекателната лейди Флора почти извика усмивка на устните му и ако от картите му не зависеха сто хиляди, щеше да се поддаде на желанието си. Той се присегна за хартия и перодръжка и каза с безизразна физиономия:
— Съгласен съм с това, но ще вдигна още малко допълнителния залог.
И написа припряно:
„Моята стая за четиридесет и осем часа. Без правила.“
После подаде сгънатия лист над зеленото сукно на масата.
Когато Флора прочете написаното, тя усети как кръвта й кипва — никакви правила, четиридесет и осем часа необуздан секс… каква фантазия.
— Винаги ли вдигате залозите? — попита младата жена.
Гласът й не издаваше нищо от чувствата й.
— Само когато си заслужава — отвърна все така спокойно Адам.
Тя постави картите си една след друга върху масата — те бяха прекрасно съчетание от цветове.
— Печеля — заяви тържествуващо тя.
— Имам два чифта.
— Съжалявам, мистър Сер, това не е достатъчно.
Усмивката й излъчваше задоволство.
