— Мой длъжник сте.
И тя посегна към купчината жетони.
Когато обаче младият мъж сложи картите си на масата, сред наблюдателите премина вълна от шепот.
Тя вдигна поглед.
Два еднакви чифта — на другия край на масата беше наредено каре двойки.
— Загубихте — каза тихо Адам, наведе се напред, покри дланите й със своите, за да привлече вниманието й.
Жетоните, които тя беше почнала да събира, се разпиляха в безпорядък.
— Стая 28 — произнесе едва чуто той. — По което и да е време тази нощ.
— Не мога — прошепна шокирано тя.
Веждите му се повдигнаха, а натискът на ръцете му върху нейните се увеличи.
— Искам да кажа тази нощ… — обясни тя. — Не знам…
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отвърна с усмивка той.
След това пусна ръцете й, облегна се назад на стола си и добави със светски тон:
— Щастлив съм, че имах възможността да играя с толкова компетентен партньор, лейди Флора.
— Играта беше интересна, мистър Сер — отговори неопределено тя.
— Може да планираме мач-реванш в най-скоро време — предложи той.
Скритият смисъл на думите му не остана тайна за нея.
— Колкото може по-скоро, господин графе — отговори, натъртвайки на думите си тя, нещо което не се дължеше единствено на недоволството й от неговата настойчивост.
— Надявам се, че няма да ме караш да чакам прекалено дълго — прошепна той, докато събираше четирите двойки и ги пъхна в джоба си.
— Ще видя какво мога да направя.
Тогава Адам се изправи, като че имаше предварително уговорен ангажимент и се поклони грациозно на Флора.
— До следващата ни среща, миледи — каза галантно той.
Открояваше се сред наобиколилите ги мъже — беше по-висок и по-красив от десетина от тях, събрани заедно — тъмна, хищна сила във вечерен костюм. Той кимна към останалите и каза на домакина:
— Ще взема печалбата си по-късно, — и излезе от залата.
Тълпата от наблюдатели се разтвори, за да му направи път, с изписано по лицата им онова страхопочитание пред тези, които са имали особено голям късмет.
Впрочем тази Флора също беше сред малката група на богоизбраните — беше спечелила сто и двайсет хиляди долара. Надяваше се да успее да уреди и нещата така, че четиридесетте и осем часа с Адам Сер да не бъдат само многообещаваща перспектива.
Ръцете й трепереха леко, докато събираше жетоните си, изгаряше от нетърпение. Адам притежаваше наистина рядък талант да доставя удоволствие на жените и либидо, способно да удовлетвори необузданите му желания.
Най-нелогично в съзнанието й се оформи една картина — вдъхновена от прочетен отдавна текст — бегачи, които изминавали с голяма скорост големи разстояния от покритите със сняг планини до Рим, за да занесат лед на императора.
Адам Сер й напомни за това.
Качествата му бяха достатъчни, за да достави удоволствие на една императрица.
Беше толкова красив, че можеше да изкуси и някой весталка.
Криеше груба примитивна сила под очарователната си грациозност и учтивост.
И беше неин за четиридесет и осем часа…
Подобни разгорещени мисли изпълваха съзнанието и на Адам, докато крачеше през дългия вестибюл и алените, облицовани с брокат стени и фалшивите портрети на предците на домакините се набиваха в периферното му зрение.
Флора Бонам беше неговата награда — едно многообещаващо възнаграждение за четирите му двойки.
Той отиде да се сбогува с домакинята си, извинявайки се с предварително уговорена среща, но тя го придума да остане.
— Но вие обещахте да танцувате с Хенриета тази вечер и тя ще бъде много нещастна, ако не изпълните обещанието си.
Как можеше да откаже подобен безсрамен натиск, когато въпросната племенница на Моли — Хенриета, стоеше до леля си.
— Извинете ме, мис Хенриета — отвърна Адам.
Усмивката се появи без усилие на лицето му — имаше стабилен тренинг след всичките години, през които беше преследван от жените.
— Залозите се покачиха толкова много на нашата маса, че загубих представа за времето. Искате ли да танцуваме?
— С най-голямо желание, Адам.
Физиономията й се промени незабавно и самодоволната й усмивка издаде разглезената млада дама, получила дрънкулката, за която е плакала.
Верен на дълга си той й подаде ръка, както беше правил вече хиляди пъти на хиляди други балове и поведе мис Хенриета Фиск към балната зала под сияещия поглед на домакинята.
— Липсвахте ми тази вечер — съобщи младото момиче. — Но лелка каза, че чичо Харолд винаги привличал най-симпатичните мъже в залата за игра. Радвам се, че се върнахте оттам.
Тя говореше със собственически маниер. В мозъка на Адам просветнаха предупредителни светлинки.
— Високите залози привличат много хора — заяви любезно той, без да отговаря на коментара й.
Племенницата на Моли беше обявила любовта си към него още миналия месец, затова младият мъж действаше много предпазливо. Нежните девици с пълни с любов погледи винаги го бяха притеснявали. Молеше се валсът да бъде по-кратък.
Малко по-късно Хенриета въздъхна, големите й сини очи се изпълниха с копнеж и тя каза:
— Танцувате божествено, Адам.
И се облегна върху му.
Младият мъж се завъртя, за да може да се поотдалечи от нея, в този случай той беше по- заинтересованият от спазване на известно приличие. Хенриета беше настроена прекалено романтично. Той вече не за първи път се питаше дали Моли и Харолд, които определено правеха всичко възможно, за да подкрепят увлечението й, не гледаха на настоящото му семейно положение само като на временна пречка за плановете им. Разводите в Монтана бяха проста и бърза процедура.
— Вие също танцувате прекрасно — отвърна Адам, като се надяваше гласът му да звучи доброжелателно. — В Чикаго ли се научихте?
— О, да, последната година ме учеше най-скъпо платеният учител по танци. Той знаеше всяка новопоявила се модна стъпка. А вие къде се научихте да танцувате така божествено?
„В един парижки бордей на петнадесетгодишна възраст“ — помисли си разчувстван младият мъж. Тереза беше на шестнайсет, сладко селянче от Прованс. Двамата бяха прекарали заедно цяла седмица в изучаване на телата си, в посещаване на всички нощни заведения, където се танцуваше и в свирене на испанска китара — танцьорите на фламенко бяха високо ценени през онази година в Париж.
— Учителят ми по танци беше един стар венецианец, който баща ми нае по време на една от обиколките си из Италия. Много сериозен и скучен — отвърна Адам.
— Истински божествено. Ходила съм в чужбина само веднаж, но сега, след като вече съм достатъчно възрастна за да бъда представена в кралския двор, мама ще ме вземе със себе си. Мисис Макнайт обещала на мама да ни запознае с една баронеса, която ще се заеме с въвеждането ми в обществото.
Младият мъж погледна към украсения с бели рози часовник над вратата. Почти един и половина. Колко още щеше да продължава този валс?
