— Дворът на Наполеон ще ви хареса много. Много по-живописен и забавен е от този на Виктория. А и там ще срещнете много американци.
Императорът допускаше в двореца си много новозабогатели американски фамилии, какъвто беше случаят и със семейството на Хенриета. Старият режим обаче, който бойкотираше императора-парвеню, се отнасяше презрително към обкръжението му, което сравняваше с театрален маскарад.
— О, вие знаете наистина всичко! — възкликна ентусиазирано тя, като оголи зъбите си в усмивка и разтърси къдриците си.
Очите й светнаха от възхищение.
„Наистина знаеше много, сравнен с една млада девица от Чикаго.“ — помисли си саркастично Адам. Вместо това обаче той каза:
— Доста по-възрастен съм от вас. Видял съм много повече.
— А дамите обожават по-възрастните мъже — измърка Хенриета. — Особено красивите и опитните — добави с хихикане тя.
О, Господи. Нямаше навика да обучава девици.
— Майка ти не би се съгласила — обяви той.
— Но лелка Моли мисли, че сте божествен.
„Сигурно това е мнението й и за богатството ми, част от което е в банката на съпруга й.“ — помисли си не особено деликатно Адам.
— Двамата с леля ти сме добри приятели — отвърна той, като за пореден път се отмести по-далеч от пищната й гръд, облегната в бродираната му жилетка.
— Бихме ли могли и ние двамата да станем добри приятели?
Тя го погледна с широко отворени наивни очи.
— Страхувам се, че си тръгвам от Елена тази сутрин — отвърна той, избягвайки въпроса й и премести ръката си върху талията й така, че да може да се отдалечи още малко от нея. — Тук съм само за малко, по работа.
— В ранчото си ли се връщате?
— Евентуално — отговори уклончиво той.
— Чичо Харолд каза, че някой път през това лято ще ме вземе със себе си, за да ми покаже къщата ви. Просто умирам от желание да я видя. Лелка казва, че била толкова елегантна, че в нея спокойно можела да живее и царска особа, въпреки че била изолирана сред планините. Съобщете на чичо кога ще си бъдете у вас, за да можем да ви посетим. Ще бъде толкова забавно.
Адам беше напуснал игралната зала много бързо, защото искаше да бъде в стаята си преди пристигането на Флора. Не я беше попитал дали ще дойде, а само — кога. И сега, в нетърпението и притеснението си, ако музикантите не спряха да свирят скоро, а Хенриета — да бръщолеви безспирно, нямаше да може да гарантира още дълго любезното си поведение.
— Когато разбера какви са плановете ми — отвърна неопределено той и погледна над главата й към оркестъра, — ще уведомя чичо ви.
Най-после валсът свърши с бравурен пасаж в цигулките, като че беше успял да въздейства на музикантите по телепатия.
Адам се наведе над ръката на Хенриета.
— О, Боже, нима трябва да си тръгвате? — проплака тя, като стисна пръстите му.
— Страхувам се, че Джеймс ме чака — отговори той, търсейки с поглед из залата домакинята или някоя дуеня, на която да повери компаньонката си. — А, ето я Моли — заяви с облекчение Адам. — Позволете ми да ви придружа до леля ви.
Само след две минути той вече беше излязъл от големия дом в италиански стил на семейство Фиск. Полетя надолу по стъпалата, чувствайки се като ученик, най-после пуснат от мрачната класна стая. А когато малко по-късно най-после отвори вратата от ковано желязо, той прошепна: „Свобода“ и въздъхна дълбоко.
— Наистина изглеждаше много измъчен на дансинга — каза подсмивайки се Джеймс, докато двамата се движеха с голяма крачка по улицата.
— Още малко и щях да ударя някого, ако този безкраен валс не беше свършил най-после. Ти обаче нямаше нужда да тръгваш, ако предпочиташе да останеш още на приема.
— Не отидох там заради обществото.
— Нито пък аз. Господи, колко са отегчителни неопитните млади дами.
— Струва ми се, че Моли сериозно се е заела да ви сватосва. А мястото на Изолда още не е изстинало.
— Моли започна да ни сватосва още преди почти два месеца. Очевидно набързо направените разводи се приемат от обществото по границата.
— Ще се развеждаш ли с Изолда?
— Все още нямам никакви планове. Единственото което желая, е тя да се махне от живота ми. И определено нямам намерение да си търся друга жена, независимо какви са намеренията на Моли.
— Значи предпочиташ да си останеш женен.
— С наивни млади дами като Хенриета наоколо, това поне временно може да служи като извинение. Девойчето е неприятно агресивно.
— Щом сме заговорили за агресивни жени — какъв беше допълнителният залог на лейди Флора?
Адам се извърна усмихнат към братовчед си.
— Не си разбрал правилно. Агресия не е вярната дума за Флора Бонам. Тя е самото изкушение.
— Така ли?
Джеймс повдигна вежди.
— Наистина ли е сериозно?
— Да, в продължение на два дни. Времето на дамата ми принадлежи през следващите четиридесет и осем часа вследствие на нейния допълнителен залог и моето допълнително наддаване.
— Значи утре няма да напуснеш Елена.
Адам го погледна косо и се усмихна леко.
— Така изглежда.
— Нима виждам нещо като усмивка на лицето ти най-после след последните няколко седмици?
— Тя е способна да окаже подобен ефект върху един мъж, нали — отвърна широко усмихнат Адам. — Струва ми се, че ще се усмихвам доста през следващите два дни. Между другото, ще трябва се преместиш в друг апартамент тази нощ.
— Хотелът е пълен.
— Е, сигурен съм, че Харолд ще намери една стая за теб в дома си — повдигна шеговито вежди братовчед му.
— Пощади ме. Ще трябва да слушам „божествения“ брътвеж на Хенриета по време на задължителния ми танц с нея. Тази дума не излиза от устата й. Мисля по-скоро да си тръгна още тази вечер.
Той погледна братовчед си.
— Трябва ли да обяснявам на Пролетна Лилия, че в продължение на няколко дни ще демонстрираш най-фините моменти от културата на абсароките пред британска гражданка?
Адам обърна глава и задържа за миг погледа си върху Джеймс.
— Не, ако ти е мил животът — отвърна тихо той.
— Тя купува любовни билки, за да те накара да промениш намеренията си, знаеш ли? — усмихна се шеговито братовчед му.
Адам изпъшка.
— Господи, та аз мисля за нея като за сестра.
— За нещастие — отвърна все така весело Джеймс, — тя не те вижда в същата семейна светлина.
— Но ще трябва — измърмори Адам, — защото не възнамерявам повече да се женя за когото и да било.
