— Вече не — отвърна вместо това тя. — Пристигнахте твърде късно.
— Струва ми се, че всъщност е твърде късно за вас.
Усмивката на Изолда се появи отново на лицето й.
— Защо не оставя Адам сам да ви обясни всичко утре?
Мина доста време, преди Адам да успее да си проправи път през гъстата тълпа и да се добере до втория етаж.
Докато крачеше забързано по коридора, от който се влизаше в ложите, той чу гласа на Изолда преди още да я беше видял. Само за секунда през главата му преминаха всевъзможни планове за действие, като всички те не бяха нито етични, нито законни. Беше далеч от усмивката, когато вдигна кадифената завеса в задната част на ложата им. Лицето му беше мрачно като на палач.
И двете жени обърнаха глави към него при влизането му. Физиономията на Флора изразяваше облекчение, а тази на Изолда — злоба, точно както си я спомняше.
— Добър вечер, скъпи — изгука съпругата му. — Дойдох да видя пръстена, който си купил на тази сладурана. Това е най-новата клюка в града. Не знаехте ли? — попита невинно тя, когато веждите му се събраха заплашително. — Той е толкова щедър — добави тя, като се обърна към Флора с подигравателна усмивка.
— Какво правиш тук? — попита рязко Адам, застанал с мрачен, заплашителен вид в задната част на ложата.
— Просто проявявам общителност. Слушах толкова много за новата ти любовна афера, че просто реших да се запозная с милото момиче.
— Никога не си знаела какво е общителност, Изолда, така че ако обичаш, напусни.
— Нима няма да ме целунеш за добре дошла в къщи, скъпи? Чакам с нетърпение да се върна сред здравословния въздух на Монтана.
— Сменихме ключалките след последното ти напускане, Изолда. Затова по-добре си спести пътните разноски дотам.
— Предполагам, че възнамеряваш да направиш тази жена новата домакиня на имението си?
— Намеренията ми не ти влизат в работата.
Тя вдигна вежди.
— Боже, Боже, струва ми се, че и тя каза същото.
— В такъв случай вече си предупредена два пъти, Изолда. Ако не искаш да излезеш оттук, ще го сторим ние. Нямам за какво да разговарям с теб.
— Ами дъщеря ни?
— Какво те интересува за нея?
В гласа му обаче се долавяха напрегнати нотки.
— Дойдох, за да прекарам малко време със скъпата Люси.
— Какво си замислила, по дяволите — изръмжа младият мъж. — Та ти не си прекарала и пет минути насаме с нея откакто е родена.
— Открих, че ми липсва страшно.
— Ако баронът не е съдействал достатъчно за попълването на банковата ти сметка, Изолда, ще бъда щастлив да ти помогна. Но не включвай Люси в плановете си. Не искам да разрушаваш живота й отново. Това, което направи досега е предостатъчно.
— А моята майчина любов, нуждата ми да се грижа за нея?
Изолда погледна мъжа си. Изражението й беше сантиментално.
— Не можеш да ми откажеш това.
— Би трябвало да гледаш на театъра като на новото си призвание — рече саркастично Адам. — Тъй като аз не съм толкова добър актьор като теб — продължи той с равен, безизразен глас, — ще изложа позицията си без увъртане. Стой далеч от Люси. Не искам отново да я нараним.
— Очевидно днес не си настроен разумно — заяви любезно Изолда и стана от стола си, а диамантите й проблеснаха.
— Ако да бъда разумен за теб означава да ти давам всичко, което поискаш — каза тихо той, застанал неподвижно като статуя, — тогава — не, не съм. И никога вече няма да бъда.
— Не бих ви съветвала да си купувате чеиз — обърна се Изолда към Флора. — Този път наистина си намерил големи цици, скъпи — каза подигравателно тя, застанала с лице към Адам, докато бавно изкачваше няколкото стъпала към изхода.
— Господи, Изолда. Какво по дяволите ти става — изръмжа той.
— Ще заприлича на крава, когато забременее — присмя се тя и мина край него, обгърната от облак парфюм и тюл в прасковен цвят, а усмивката й беше леденостудена.
— Съжалявам — каза с въздишка Адам, като се приближи към Флора и остави бутилката и чашите на един стол. — Бих искал да ти спестя нейната грубост и злоба.
— Виждала съм и други като нея — отвърна, изпълнена със сарказъм Флора.
Сега, след като се беше запознала лично с Изолда, симпатията й към него бе станала още по-голяма. Жената на Адам се беше оказала много по-порочна, отколкото бе предполагала.
— Не се притеснявай, скъпи, почти невредима съм. Но какво ще правим с Люси? — попита тихо тя. — Колко опасна може да бъде Изолда за нейното спокойствие?
Адам се отпусна на стола до нея, протегна напред крака, облегна глава назад върху облегалката и затвори за момент очи.
— Приказките й за майчинска загриженост ми действат като сигнал за опасност — прошепна той. — Нямаше да й повярвам повече, ако беше казала, че възнамерява да стане монахиня.
Той се обърна към Флора и я погледна.
— Мисля, че трябва да тръгнем още утре. Каквито и намерения да има Изолда, преговорите с нея трябва да се водят по-далеч от Люси. Представата ми за Изолда в ролята на грижовна майка ме кара да проверя дали съм заредил оръжието си.
— След тези няколко дни, прекарани сред висшето общество, започвам да мисля за Монтана като за рай.
„Както и след петте минути с Изолда“ — допълни на ум тя.
— Ще бъда готова с багажа си след петнайсет минути — усмихна се Флора. — Дойдох тук с единствената цел да те намеря и мисията ми вече е изпълнена.
Адам се ухили.
— Откровена жена.
— Увъртанията не са силната ми страна.
— След Изолда това е истинска благодат за мен. Искаш ли шампанско?
Флора поклати глава.
— По-добре иди да видиш как е Люси.
— И аз мисля така. Ще те изпратя до вас и ще дойда да те взема сутринта. Искам да тръгнем рано.
След като пожела „Лека нощ“ на Флора, Адам се върна в „Кларъндън“ и намери Люси спокойно заспала. Той обясни на готвачката, че ще тръгнат по-рано, отколкото бяха предвиждали и че тя при никакви условия не трябва да пуска Изолда в апартамента. След това кочияшът му го отведе до хиподрума, за да даде указания на кочияшите във връзка с предстоящото пътуване на конете. Ако беше прекалено трудно да подготвят всичко до сутринта, каза им той, можеха да го последват по-късно.
Джоузеф го увери, че конете ще бъдат готови до зазоряване, така че следващото, което трябваше да направи, беше да отиде на гарата и да каже да приготвят за пътуване както пътническия му вагон, така и този, играещ ролята на конюшня. Там го успокоиха, че в пет и половина вагоните ще са в готовност за закачане към влака за Чикаго, който щеше да потегли в осем и половина.
