Той пъхна зареденото оръжие обратно на мястото му и огледа улицата за последен път. Ненарушавана от нищо тишина. Изправи се, прескочи ниския плет, който му беше служил като прикритие, сниши се и ловко и бързо започна да напредва зигзагообразно, като се извиваше ту вляво, ту вдясно, за да избяга от свистящите край ушите му куршуми. Последните няколко метра измина пълзешком, прикрит зад няколко храста. Най-после видя тъмната форма, представляваща тялото на Франк и даде два изстрела.
Когато онзи извика пронизително, Адам вече се търкаляше надясно, после коленичи и стреля отново, хвърли се на земята, търкулна се пак, изправи се и стреля един след друг още три пъти в мишената, която сега се виждаше напълно.
След това видя как Франк Сторхъм се свлече бавно на земята — първо на колене, после ръцете му се отпуснаха край тялото и накрая бавно се строполи в цял ръст.
Не трябваше да усеща подобни зловещи тръпки — много пъти беше виждал пред очите му да умират хора. Абсароките бяха нападани непрекъснато от неприятелите си, бяха заобиколени от племена, желаещи да си присвоят земите им, така че непрекъснатото водене на война беше единственият начин да оцелеят.
Нед Сторхъм обаче беше наел истинска малка армия, която му даваше възможност не само да защитава своите пасища, а и да посяга към тези на съседите си. Щом научеше как беше умрял Франк, Адам предполагаше, че и на него ще му бъде нужна цяла армия, за да запази долината си. Това впрочем беше напълно възможно и без смъртта на Франк, но сега вече ставаше неизбежно и близко.
„Какъв пиян глупак“ — мислеше вбесен той, докато наблюдаваше увеличаващата се локва кръв под тялото на Франк. Този път брат му не стоеше зад гърба му да го пази, а той не беше достатъчно бърз, за да оцелее със собствени усилия. Дори и мъртъв обаче той все още си оставаше сериозна заплаха.
Адам пъхна револвера в кобура под рамото си и се отдалечи от хотел „Кларъндън“. Нямаше възможност да остане в Саратога за официалното разследване на случая, тъй като Изолда го преследваше по петите. Приближи се към хотела си откъм северната му страна и влезе през задната врата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Уханието на камелии беше като предупреждение, но той го усети с няколко секунди закъснение. Вече беше влязъл в апартамента си. Или, по-точно, Изолда вече беше в него.
Пък и, предупреден или не, не можеше да избяга, при положение, че Люси спеше в стаята си.
Той застана неподвижно, поставил ръка на резето, подпрял гръб на затворената врата, изтощен, нетърпелив, давайки си сметка, че Изолда беше дошла, за да поиска висока цена срещу оттеглянето си.
— Как успя да влезеш? — попита тихо той.
Младата жена се беше разположила удобно на канапето, откъдето впери поглед в него.
— Нощният пазач стана изключително услужлив, когато разбра че съм ти съпруга.
Тази нощ тя беше буквално отрупана с диаманти. Богатият й тоалет му навя неприятни спомени за сватбата им, когато вестниците публикуваха предполагаемата главозамайваща цена на бижутата й, както и други подробности от аристократичната церемония.
— Къде е мисис Ричардс?
Адам говореше изключително тихо, а ръцете му, отпуснати от двете страни на тялото, като че бяха готови всеки момент да грабнат пистолета.
— Със скъпата ни дъщеря, естествено. Не е нужно да гледаш така, и двете са невредими.
Думата „невредими“ го накара да застане нащрек.
— Кой друг е тук? — попита той.
— Само кочияшът и камериерката ми, скъпи.
— Къде са?
Той обходи с поглед стаята.
— Пазят Люси и мисис Ричардс.
В отговора й се таеше заплаха.
— Очевидно искаш нещо от мен, Изолда — рече предпазливо той, примирил се, че ще трябва да преговаря с нея. — Защо да не се споразумеем, така че ти да можеш да си вървиш по пътя.
Искаше да я види как излиза от апартамента и как се отдалечава колкото се може повече от Люси. Беше готов да плати и най-висока цена, за да предпази дъщеря си.
— Сигурно искаш пари. Никога не си искала друго от мен. Кажи ми колко ти трябват.
— Колко циничен си станал, любов моя. Тази развратница, с която си се хванал, очевидно ти оказва лошо влияние.
— Слушай, Изолда — прошепна той, като се бореше с желанието си да я удуши и така да приключи веднаж завинаги с нея. — Можем да си разменяме обиди цяла нощ, но аз нямам никакво време, така че ще ти бъда признателен, ако говориш откровено с мен. Връщам се в Монтана с влака, който тръгва в осем сутринта.
— Това ме устройва прекрасно. Идваме с теб.
— Не.
Отговорът му прозвуча рязко като удар с чук.
— Скъпи — порица го мило Изолда. — Колко си груб. Да не би да искаш да ми кажеш, че не мога да пътувам до Монтана заедно с вас?
— Точно това имах предвид.
Трябваше да успее да предпази Люси и да не позволи на Изолда да нахлуе отново в живота им.
— В такъв случай се страхувам, че ще се наложи да не се съглася с теб — отвърна спокойно тя и извади пистолет изпод диплите на широките си поли.
За част от мига Адам не можа да повярва на очите си. „Два пъти за по-малко от час“ — помисли си той. Очевидно тъмните духове искаха кръвта му тази нощ. Пое дълбоко въздух, издиша бавно и каза невъзмутимо:
— За какво, по дяволите, е всичко това, Изолда? Знаеш, че ако ме убиеш, няма да станеш по-богата. Ти си напълно изключена от завещанието ми, с изключение на повече от щедрата сума, която се бяхме уговорили да ти плащам до края на живота ти.
— Нужно ми е да правя секс с теб тази нощ.
По същия начин би могла да каже и „Подай ми солта“, толкова безизразен беше тонът й.
— Да не си си загубила ума?
Въпреки че се славеше с хладнокръвието си, този път не можа да скрие напълно голямото си изумление.
— Хайде, скъпи — отбеляза меко тя. — Никога не си отказвал на някоя дама да я позабавляваш. Няма да ти отнеме много време.
— Аз съм пас.
Със същото твърдо убеждение би се отказал и от гилотината.
— Не си спомням да съм искала съгласието ти.
— Това представление, изпълнено по заповед ли ще бъде?
— Просто необходимост.
— Няма да го направя при никакви условия. Застреляй ме — завърши лаконично той.
Този пистолет можеше най-много да го рани. Затова пък неговият револвер можеше да я убие без проблем.
— Защо вместо това да не кажа на слугите си да застрелят мисис Ричардс — рече Изолда, като че ставаше въпрос коя от многото шапки да избере. — Тя не е чак толкова незаменима като теб.
Беше способна да го стори. Когато ставаше въпрос за Изолда, не можеше да бъде сигурен в нищо. Веднаж я беше видял да бие една слугиня с камшика си за езда и ако не се беше намесил, за да я спре, момичето можеше да пострада сериозно.
— Тук на дивана ли ще искаш да те чукам? — осведоми се хладно Адам. — Или предпочиташ някъде другаде?
— Диванът ще свърши чудесна работа. Чакай първо да извикам двамата си свидетели.
Всичко му се изясни веднага. Двамата свидетели й бяха нужни, за да потвърдят нормалните съпружески
