осъждането и обесването. Преди няколко години „Бдителните“ обесиха трийсет и двама човека във Вирджиния сити. Никой не им попречи. Никой дори не спомена, че трябва да бъдат изправени пред съда.
— С колко хора разполагаме в града?
Главната им сила — група абсароки — беше разположена по-далеч от железопътната линия, под хълмовете северно от града. Тези, които ги бяха придружили до Шайен бяха работници от фермата, така че да не привличат вниманието.
— Осем. Биха били достатъчно, ако знаехме кога пристигат Флора и Адам. Предпочитам да не ходя на гарата да посрещам всеки влак, защото така ще предупредя Нед, че Адам още не е дошъл. Надявам се да мисли, че е изпреварил тялото на брат му.
— Но Кърли все пак наблюдава гарата, нали?
Младият мъж кимна.
— Дано да успее да ни предупреди навреме.
В неделя в хотела пристигна кратка телеграма:
„30 ЛЛ 8“
Беше подписано със „Си Си“.
— Адам няма да идва в Шайен — подаде с усмивка телеграмата на графа Джеймс. — Ще го посрещнем в осем сутринта на трийсети в Лукас Ландин, последната спирка на изток от града.
— Сигурен ли си, че е от Адам?
Лаконичното послание имаше много загадъчен вид.
— Си Си е име, което Адам знае, че само аз бих разпознал. Той е проявил предпазливост… и слава Богу… като гледам как наемниците на Нед не изпускат от очи гарата.
— Дали ще можем да се измъкнем незабелязано?
Въпреки че Джеймс и графът не мърдаха от стаите си, Нед може би беше научил за присъствието им в града.
— Хората ни ще могат да се оттеглят от Шайен един по един през следващите двайсет и четири часа. Щом дойде Джоузеф, ще го накарам да ги запознае със съдържанието на телеграмата. Двамата с теб ще тръгнем късно тази нощ и ще се видим утре вечерта в Лукас Ландин.
Когато Джоузеф се появи в апартамента на Джеймс, той също имаше какво да каже. От влака преди малко, в августовската жега и прах, слязла някаква стилно облечена дама. Графиня дьо Шастлю с величествен и светски вид държала копринен чадър, с който се пазела от жаркото слънце и преди още да измине няколко метра по перона, насреща й се изпречила друга позната фигура. Двамата като че намерили много общи теми за разговор. После Нед Сторхъм и Изолда потеглили в един екипаж. А сега били в хотел „Палас“.
Джеймс изруга.
— Не я ли очаквахте? — заинтересува се графът.
Него този факт не го учудваше, защото жени като Изолда никога не се отказваха без дълга борба от парите и титлите.
— Адам беше съобщил, че й е платил, за да го остави намира — завинаги. Очевидно е отишла в Саратога, но не знам подробности по случая.
— Всичко това би се сторило интересно на Флора — каза с усмивка баща й.
Събеседникът му изпъшка.
— Повече от интересно, доколкото познавам Изолда.
— Присъствието й няма да промени плана ни, нали?
— Не, но винаги трябва да се плащат дяволски много пари, когато Изолда е наблизо. Надявам се, че Адам има представа как да действа спрямо нея, защото лично на мен ми идва да я удуша.
Утрото на трийсети беше много слънчево и жегата започваше да се чувства дори в осем сутринта. Джеймс, графът и малка група придружители наблюдаваха отдалеч как двата вагона на Адам бяха откачени и оставени в една странична линия. Нищо в тях не помръдна, докато влакът не се изгуби в далечината. Едва тогава плъзгащите се настрани врати на вагона-конюшня се отвориха и конете бяха изведени навън.
Джеймс видя как Адам изнася Люси, докато Хенри помагаше на Флора да слезе. Мисис Ричардс напусна последна вагона. Адам погледна право към братовчед си и се усмихна в стъклото на далекогледа му. След това всички се качиха на конете си, Адам взе дъщеря си в ръце, и малката група се отправи към възвишението, където ги очакваха Джеймс и графът.
Младият мъж нарочно беше скрил хората си зад хълма, за да не би тези, които обслужваха влака, да разпространят, че Адам е бил посрещнат от въоръжени придружители. Нито едно предимство не беше за пренебрегване при дългия път на север, който ги очакваше — имаха само три часа предимство пред Нед Сторхъм. Като се има предвид обаче, че щяха да пътуват с жени и дете, това минимално предимство бързо можеше да се стопи, тъй като преследвачите щяха да яздят много по-бързо.
Изолда прибавяше още едно неизвестно към уравнението.
Присъствието й можеше да промени плановете на всички.
Адам поздрави Джеймс с усмивка, каза „Добро утро, сър“ на бащата на Флора и благодари на всички, че са яздили дотук, за да ги придружат до дома им. Флора прибави своите благодарности към неговите, целуна баща си вместо поздрав, измърмори „Саратога беше съкрушителна“ и се усмихна, когато Люси обяви:
— Джорджи, ние ще се разведем и после ще се оженим за Флора.
Когато чу прибързаното съобщение на дъщеря си, Адам прекъсна разговора си с Джеймс и, като се обърна към графа, рече:
— Съжалявам, сър, имах намерение да поискам съгласието ви по-официално… веднага щом положението се… искам да кажа…
— Няма нужда, момчето ми — прекъсна го Джордж Бонам. — Аз също като Люси съм съучастник, защото аз накарах Флора да отиде в Саратога. Надявам се, че сте изгладили противоречията помежду си.
Нито той, нито Джеймс споменаха нещо за Изолда. Едва по-късно, вече на път, Джеймс намери сгоден случай да поговори за това с Адам, без Флора да ги чува.
— Изолда пристигна в Саратога в неделя — съобщи тихо той, вперил поглед в Люси.
Тя бъбреше с графа, който яздеше от другата страна на баща й.
Адам изви глава, очите му блестяха от гняв.
— Сигурен ли си?
— Кърли я е видял.
— Не знам защо това ме изненадва — рече тихо младият мъж. — Тя е бременна и търси баща за детето си.
— Пак ли ти?
— Мислех, че съм я разубедил, но явно съм сглупил. Проклетата кучка. Веднаж беше предостатъчно и аз й го казах.
— Тръгнала от гарата с Нед Сторхъм.
— Това може да го забави — отвърна с най-леката усмивка, която може да си представи човек, Адам. — Тя пътува с десетина куфара.
— Може ли да му бъде полезна с нещо?
