Положението стана неловко, когато Хенри започна да сваля багажа на Флора от коня й и след това да се колебае къде да го отнесе, тъй като не знаеше къде ще остане да спи младата жена.
— Защо да не се съберем всички заедно за вечеря — предложи тя. — Дотогава ще прекарам времето си с татко, за да чуя какво се е случило докато ме нямаше. Ще доведем Люси с нас, когато дойдем.
Всички приеха охотно дипломатичното й предложение. Хенри занесе багажа й в колибата на Бонам, а Джеймс и Адам временно се разделиха с тях.
— Е, кажи ми сега — рече графът, като хвана дъщеря си за ръката и я поведе към едно приятно местенце край някаква дива череша, — доволна ли си, че отида в Саратога?
— Винаги си бил толкова далновиден, татко — каза тя, като се отпусна в прохладната трева. — Не бих могла да бъда по-щастлива.
— И не се сърдиш, че се намесих? През цялото време се опасявах, че може би съм те накарал да направиш нещо, което не ти е приятно.
— В сравнение със Сара си начинаещ аматьор, когато става дума за оказване на натиск. Тя беше решена на всяка цена да види Адам оплетен в мрежите ми.
— И очевидно е успяла.
— О, да. И мисля, че това й достави истинско удоволствие.
— Сигурен съм.
Внезапната промяна в погледа му издаде, че нещо го тревожеше.
— А как ще се оправяш със съпругата на Адам? Неприятно ми е да споменавам това, но все пак тя съществува.
— Джеймс започна да се занимава с анулирането на брака им.
Сериозността изчезна от очите му.
— Така ли? В такъв случай бъдещето ти не е толкова неясно.
Дълготрайната извънбрачна любовна връзка беше често срещано явление там, където разводите не бяха разрешени, но той щеше да бъде много по-спокоен, ако положението на Флора беше по-определено, а не така неустановено и половинчато.
— Възнамеряваме да се оженим веднага след анулирането на брака им.
— Ще се погрижа Прендъргаст също да вземе участие в случая. Той се ползва с огромно влияние на всички нива във Ватикана. Така че всичко върви на добре — каза с видимо задоволство той.
Щастието на Флора беше от първостепенно значение за него.
— Всичко се развива чудесно, татко. Връщаме се в ранчото след кратък престой тук.
— Юкатан отлага ли се?
— Временно.
— Имаш ли нещо против?
— Не, защото то няма да трае дълго, а и Адам обеща да пътува с мен. Много съм доволна.
— Люси те харесва. А това е много важно.
— Както и теб — каза дъщеря му. — Така че в крайна сметка все пак ще имаш внучка, татко — добави по-тихо тя.
— Това никога не ме е притеснявало, скъпа. Ти си ми напълно достатъчна, за да бъда щастлив.
— Ще останеш ли известно време с нас в Монтана?
Графът се усмихна.
— Много лесно можеш да ме убедиш. Тук открих тази необятна, нова за мен култура, която чака да бъде изследвана. Така че имам две причини, за да остана.
— Прекрасно. В такъв случай всички заедно ще живеем и ще бъдем щастливи в долината Аспен — каза с широка усмивка Флора. — Точно както в романите на мисис Бърнет, които винаги имат хубав край.
По всичко личеше, че Адам не беше споменавал пред нея за смъртта на Франк Сторхъм и очакваните поради това неприятности, мислеше си Джордж Бонам. Както и за присъствието на Изолда по тези места. Във всеки случай имаше достатъчно време дъщеря му да научи за тези неприятности. И без това пътуването им дотук беше изпълнено с достатъчно тревоги.
— Нямам търпение да отидем в ранчото — отвърна с усмивка той.
Докато Флора и баща й обсъждаха събитията от последните няколко седмици, Джеймс и Адам подготвяха стратегията си срещу Нед Сторхъм. И двамата бяха единодушни, че Флора и Люси щяха да бъдат в по-голяма безопасност, ако останеха в индианското селище до разрешаването на конфликта.
Освен това мислеха, че трябва да отидат да намерят Нед, преди да е успял да събере прекалено голяма банда.
— Сега е във Вирджиния сити или в Елена, за да търси хора — отбеляза Адам. — След почивката, дадена ни вследствие разтурването на милицията на Мар…
Той вдигна рамене.
— …има достатъчно много индиански бойци, които очакват да бъдат използвани — допълни саркастично братовчед му.
— Тръгваме след три дни — обяви Адам. — Искам да бъда сигурен, че Люси се е оправила окончателно, преди да я оставя. Доктор Потс ни предупреди неколкократно, че е възможно връщане на болестта. Пък и — усмихна се той, — вероятно ще ми е нужно не по-малко време от това, за да убедя Флора да остане да ме чака.
В същото време, когато двамата братовчеди избираха датата за потеглянето си, Изолда пътуваше към Елена. Вече трети пореден ден беше горещо като в пещ. Въпреки че спираха често, за да дават почивка на конете, пътуването беше истинско изпитание за крехката Изолда. Тя яздеше настрани, както подобаваше на една дама. Шевиотът, от който бяха ушити дрехите й за езда, представляваше солидна бариера срещу всеки повей на ветреца. Условията, при които трябваше да живее през последните дни, бяха нещо съвсем ново за графинята, която винаги беше гледала на всяка физическа дейност като на нещо, което беше задължително единствено за работническата класа.
Болките й започнаха през нощта и на следващата сутрин, когато смени бельото си, тя забеляза кървави петна по него. Дори Нед Сторхам не беше отказал да вземат един от куфарите й, така че тя имаше възможност да сменя дрехите си всеки ден. Останалата част от багажа й ги следваше някъде назад.
Тези първи кървави петна съвсем не я изплашиха. Напротив, тя ги посрещна с истинско облекчение. Ако успееше да се избави от детето на кочияша си, това щеше да й спести многобройните неприятни моменти през оставащите седем месеца бременност, а след това и задължението да търси някаква ферма, където да остави бебето. Нямаше намерение да се занимава с отглеждане на незаконното дете на своя слуга.
Изолда се усмихна доволно, докато разглеждаше петната. Като че всичките й проблеми се разрешаваха от само себе си.
След като го беше допуснала в леглото си, младият й слуга започна да си въобразява, че всичко му е позволено. Скоро щеше да й се наложи да го подкупи, за да се махне, но Адам й беше спестил тези разходи.
А ако сега това кървене доведеше до спонтанен аборт, когато стигнеше в Елена, тя вече щеше да е в удобна позиция, за да изисква да си остане съпруга на Адам.
Разбира се, само за известно време.
А после, след грижливо подготвения „нещастен случай“ със съпруга й, тя щеше да бъде свободна да харчи парите му в Европа. Щеше да изпрати Люси в някой интернат. Може би в Англия. Така щеше да бъде достатъчно далече от нея.
По време на вечерята във вигвама на Адам, тази вечер цареше празнично настроение. Храната беше
