графиня дьо Шастлю, имаш благословията ми.
И тя подпря чадъра на стената на съседната сграда.
— Докато ти публично узурпираш общественото ми положение, така ли, безсрамна кучко! — извика Изолда.
И, след като взе чадъра си, добави все така разгорещено:
— Ще направя така, че да проклинаш деня, в който си се изпречила на пътя ми. Ще се погрижа да бъдеш отхвърлена от обществото.
— Обществото рядко ме е вълнувало — отвърна Флора. — А когато това се случи, богатството ми е достатъчно голямо, за да ми осигури достъп навсякъде. Не може да не ти е известен този неоспорим факт, Изолда. Парите отварят всяка врата. О, да не забравя — добави с усмивка тя, — циците ми вече започнаха да растат.
Не трябваше да казва това, помисли си младата жена. През последните няколко секунди неведнъж се опита да потисне тази дръзка забележка. Тя определено не беше нещо подходящо за устата на една дама, беше доста груба, със сигурност много непочтителна.
В този момент обаче Флора видя как лицето на Изолда почервеня и това сложи край на съжаленията й за произнесената грубост.
— Трябваше да накарам да те убият още в Саратога — произнесе толкова тихо Изолда, че по гръбнака на съперницата й пробягнаха тръпки.
Тя се обърна леко към дамата, облечена така, като че се намираше на някой парижки булевард или приемна, и каза:
— Върви си в къщи, Изолда. Иди някъде по-далеч.
Гласът й се превърна в шепот.
— Няма да те оставя да победиш. А ако пожелая, мога да те убия сама.
И тя се обърна, за да продължи пътя си към „Плантърс хауз“, а зад гърба й се дочу някакво неясно бърборене. „Малка победа“ — помисли със задоволство Флора и се усмихна. „Колко ли често — запита се тя, — някой беше успявал да накара Изолда да млъкне?“.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Когато Адам, Моли и Хенриета излязоха от ресторанта на „Плантърс хауз“, Флора и лорд Холдейн бяха във фоайето. Графът, пристигнал малко след дъщеря си, стоеше пред рецепцията, за да поръча стаи за цялата групичка, а Флора си почиваше, разположила се удобно в един стол. Подпряла глава на меката облегалка, тя първа забеляза Адам през полузатворените си клепачи.
Очите й се отвориха, устните й се разтегнаха в усмивка и тя скокна от стола си, като в същото време видя как Адам се обръща надясно и обгръща през раменете Моли Фиск, която точно се появи иззад една богато орнаментирана колона. След секунда забеляза от лявата му страна и Хенриета. Усмивката на Флора изчезна.
Тя наблюдаваше приятелската сцена и опитваше да обуздае недоволството си — очевидно за това съществуваше някакво разумно обяснение.
Адам веднага зърна Флора, когато тя се появи иззад една от многобройните палми в саксия, украсяващи фоайето и, като се има предвид, че появата й беше неочаквана, това подложи на изпитание хладнокръвието му.
— Доста си далече от лагера — каза той, като свали ръка от рамото на Моли и огледа набързо прашните дрехи на новодошлата. — Мислех, че оставаш в Йелоустоун.
В гласа му се долавяше лек упрек.
— По всичко личи — отвърна младата жена. — Да не би да прекъсвам нещо?
— Адам беше така любезен да ни покани на обяд — намеси се Моли. — Празнуваме предстоящото заминаване на нашата гостенка, графиня дьо Шастлю.
— Празнувате ли?
— Тази вечер Изолда заминава за Европа — каза Адам.
— Сигурен ли си?
Веждите на Флора се вдигнаха скептично.
— Току-що я срещнах на улицата и тя изглеждаше твърдо решена да запази положението си тук.
— В такъв случай приеми моите извинения… заради… Изолда.
„Последните“ — надяваше се той.
— Винаги е била трудна.
— Повече от трудна, бих казала. Не бих разчитала, че ще си тръгне.
— Може би просто е искала последната дума да принадлежи на нея — изказа предположение младият мъж и взе ръката на Флора в своята, тъй като не искаше повече да се занимава с присъствието на съпругата си в Монтана.
Флора не изглеждаше особено разстроена от срещата си с нея, а привечер Изолда вече нямаше да бъде тук.
— Тя не би желала да остане тук, когато се застуди — обясни причините за заминаването й той, рецитал, който беше подготвил предварително, — а в случай, че започне да вали сняг по-рано от обикновено, част от пътищата ще бъдат затворени. А тя никога не би рискувала да изтърве сезона в Париж. Затова мисля, че този път тя наистина ще си отиде — заяви той. — И то, в голяма степен благодарение на помощта на Моли при подготвянето на багажа на Изолда. Този обяд е малка отплата за отзивчивостта й — добави с усмивка той.
— Колко странно трябва да ви се струва това — обърна се Флора към Моли, вече разбрала причината за благосклонността и радостта на Адам. — Но въпреки това — благодаря ви много.
— Тук, на границата, съвсем не ни липсват странни истории, лейди Флора — отвърна Моли. — Някои от тях дори са изключително необикновени. А графинята изобщо не успя да свикне с нашия район. Непрекъснато се оплакваше от прахта — усмихна се мисис Фиск, като оглеждаше ездаческото облекло на събеседницата си, порядъчно покрито с прах и кал.
— Страхувам се, че в такъв случай тя не би одобрила и това — отбеляза Флора и погледна мръсните си ботуши и дрехи. — Но аз пристигнах току-що и още не съм имала време да се преоблека.
Адам хвърли поглед към фоайето.
— Не си дошла сама, нали?
— Разбира се, че не — отговори спокойно тя. — Татко запазва стаите, а Хенри, Дъглъс и Алън са все още в конюшнята.
— Не трябваше да яздиш толкова надалеч. Уморена ли си? Предполагам, че също си и гладна — добави с усмивка той — апетитът й бе нараснал още повече вследствие на бременността й.
Той внезапно като че забрави присъствието на всички останали. Загрижеността му беше очевидна, любовта, която струеше от гласа му — с ниски, интимни нотки — караше всеки трети човек да се чувства излишен.
— Мисля, че е време да тръгваме — обади се любезно Моли. — Благодаря за обяда, Адам, и поздравления и благопожелания и на двама ви!
— Адам ви е казал за бебето! — възкликна Флора. — Ние сме на седмото небе от щастие, нали скъпи — каза ликуващо тя и погледна към младия мъж.
Той от своя страна прикри изненадата си с кашляне.
— Страшно развълнувани — съгласи се мъжествено той.
— Очакваме го през пролетта — обясни Флора, видимо въодушевена. — Поне така ми каза Пролетна Лилия. Аз съм истински новак по тези въпрос. Адам едва успя да ме убеди, че това е вярно.
Моли си помисли, че наистина би искала да види тази сцена. Наистина беше забавно, че мъжът, който се беше превърнал в олицетворение на предпазливостта, когато станеше въпрос за избор на партньорка за любовните му приключения — винаги беше предпочитал жени, опитни по въпроса за предпазване от забременяване — е трябвало да обяснява на наивната си любовница, че скоро ще става майка.
— Времето наистина е много благоприятно — заяви мило Моли. — Пролетта е прекрасно време за раждане на бебе.
