чувстваше предаден, обвиняваше я за атаката на мината, гледаше на нея като на враг, точно както я бе възприемал, когато се бе изкачила по хълма до мината през оная лятна утрин преди толкова месеци.
Но тогава бе успяла да промени мнението му. Дали беше възможно това да се постигне още веднъж? Тя го обичаше, в това отношение нищо не се бе променило. И това, че го виждаше отново, само бе засилило чувствата й. Как можеше да споменава женитбата със Синьо цвете? Та той беше неин! Десет дни, мислеше си Блейз, и две седмици, преди отново да се присъединят към неговия клан, преди той да се озове отново в прегръдките на Синьо цвете. Определено, размишляваше тя, приготвяйки се за изпитанието, бе възможно да си възвърне любовта му за това време.
Гневът бе забравен, пометен от вълна на нежност, от неоспоримата власт над нея, която би могъл да има само спящият отсреща мъж. Ще видим, рече си тя с ярост, подхранвана от чувството й за право над него, коя съпруга е първа и коя втора. Ще видим дали въобще ще стигнем до втората съпруга. В сегашното си състояние на духа, насърчавано от присъствието на Хейзард и обзелата я любов към него, тя не би посъветвала никого да се обзалага с нея за това.
При следващото спиране Хейзард се събуди стреснато и готов за най-лошото, докато не разбра къде точно се намират. Той подържа за малко главата си между двете си ръце. Когато след това се изпъна назад и отново се излегна в познатата уморена поза, Блейз проговори, с очи все така невероятно големи на фона на бледото й лице:
— Моля те, не можем ли да почнем всичко отначало? Аз те обичам. Винаги съм те обичала. Никога не бих ти навредила съзнателно. Моля те, повярвай ми.
Очите на Хейзард се преместиха уморено. Той я погледна, после погледът му се плъзна през нея. Лицето му беше безизразно.
— Последния път, когато ти повярвах — промърмори той и мекият му глас ненадейно прозвуча дрезгаво неприязнен, — се оказах на косъм от смъртта. Урокът беше доста отрезвяващ, сладурче. — Той дръпна завеската и погледна навън. — Къде сме сега? — Тонът му стана разговорно вял. Опитът на Блейз за сдобряване бе отишъл на вятъра.
— Искам да поговорим за това, Джон. Кажи ми как оцеля след експлозията в мината, как се измъкна. Къде те боли? Сигурно са те ранили. Кажи ми. Въобще не ме интересува докъде сме стигнали.
— Не съм си и мислил, че те интересува. — Той хвърли още един поглед, преди да дръпне отново перденцето. — Все пак си мисля, че можем да им се изплъзнем — добави той така, сякаш нейните мъчителни молби въобще не бяха изричани. — Съжалявам, че ще те разочаровам, бостънче — довърши той, стрелвайки я с поглед, — но по този маршрут ще спечелим още петдесет мили преднина.
— По дяволите, Хейзард — избухна Блейз, — не виждам как бих могла да съм в заговор с Янси. Ако не беше такъв инат, щеше и сам да го разбереш. Освен това той и майка ми биха искали да ме видят мъртва в най-скоро време. Не го ли виждаш? Тогава парите ще им принадлежат, без да се налага да заобикалят закона. А аз искам това дете, Джон. Наистина. Попитай Къртис Адамс. Завещах всичко на името на детето!
— Значи така, казваш — отвърна Хейзард с нотка на раздразнение. И все пак фразата „завещах всичко на името на детето“ атакува незабавно солидната броня на недоверието му.
— Мътните те взели, това е самата истина.
Хейзард бе имал два часа, за да си почине. Сега беше буден, защото обстоятелствата го налагаха и защото трябваше да събере в едно поочуканите, но не съвсем неутрализирани от умората частици на своето самообладание, замъглено от колебанието. Той я стрелна с раздразнен поглед, тъй като нейните аргументи отстъпваха пред гнева му.
— Самата истина е, че сега съм тук, защото успях да си пробия път през четириметров диоритен пласт, преди да умра от глад. — Едно мускулче на челюстта му потрепна. — Както е истина — продължи той много меко, — че твоята бележка ме посрещна на излизане от мината. Не бих могъл да опиша незаличимите чувства, които тя предизвика у мен.
— Как бих могла да те убедя, че не съм писала тази бележка! — Тя го гледаше гневно обидена и едновременно с това с недвусмислено предизвикателство. — Защо въобще щеше да ми е нужно да оставям бележка, ако заговорничех с Янси?
— За да се застраховаш, предполагам. По дяволите, не питай мен защо си го направила. Отказах се да мисля върху това още преди седмици.
— Говори с Хана. Тя ще ти каже. Тя ще ти каже за Янси и майка ми, както и за това, че исках да умра, когато ми казаха, че са те убили.
Хейзард я погледна уморено.
— Хана? Коя е Хана? Някоя от съучастничките ти? — Той поклати глава. — Откажи се, Блейз. Вече нищо от това не е от значение за мен.
Колата се тръсна рязко, когато конете преминаха в галон, но дори това не промени нищо от безразличието в позата на Хейзард.
— Аз съм твоя съпруга — настоя Блейз, раздразнена от упоритата му незаинтересованост. — Това нищо ли не значи?
— И това няма да е за дълго… ако аз реша така — бе безразличният отговор.
— Тоест?
— Всичко, което трябва да направя, е да изнеса нещата ти пред вигвама и бракът е разтрогнат.
— Много удобно за вас мъжете, нали така?!
— О, не, ти не разбираш — меко я поправи той, — жената може да постъпи по същия начин със съпруга си.
Блейз изсумтя, решителна и раздразнителна, все по-сериозно засегната от незаинтересованото отношение на Хейзард.
— Може пък аз да реша да се възползвам от това свое право.
— Твоя си работа — каза той с резлива интонация. — На мен ми е нужно единствено детето.
— Ами ако аз също го искам?
— Я не ме разсмивай — подигра й се Хейзард. — Не забравяй, че те открих при мадам Рестел.
— Това беше първият път за последните три седмици, когато ми позволиха да изляза от стаята си. Отидох, защото това бе единствено възможният път към свободата, но взех и черните си перли — започна настойчиво тя, — за да се спазаря с мадам Рестел. Тези перли струват двайсет пъти повече от един аборт и аз щях да успея. Мадам Рестел щеше да приеме, сигурна съм в това, Джон. Господ ми е свидетел, че искам нашето дете. Колко пъти трябва да ти повторя, че нямах намерение да позволя аборта?
— Няма да ти стигне дъхът, за да ме убедиш — каза Хейзард, но самообладанието му се изплъзваше. — Приказвай си колкото искаш в ролята на обидената майка. Обърни тези огромни жаловити очи на мадона към света. Проливай сълзи на скромност и срам. Ако щеш се сприятели с кочияша, щом веднъж стигнем до Сейнт Джо… Но моля те, спести ми театралниченето си!
— Ти си невъзможен!
Той се намръщи.
— Връзката между нас е невъзможна. — След това небрежно сви рамена, както бе правил през първите дни на нейното пленничество. — Казах ти го още първия ден в Мината. Тогава бях прав и сега отново съм прав.
— А това, което се случи между тогава и сега? — многозначително му напомни Блейз.
Свиването на рамената му този път бе по-особено, само едното му рамо леко се повдигна. Той отказваше да се съгласи.
— Просто фатална липса на правилна преценка. — Мислите му се понесоха към спомените.
— Как можеш да наречеш любовта ни фатална липса на правилна преценка?
— Имах време да премисля, скъпа ми съпруго, през дните прекарани под земята, докато пробивах пътя си навън. Знаеш ли какво представлява премисленият риск? — Той не изчака отговора й. — Точно това представляваше моята шахта към повърхността. Можеха спокойно да бъдат с три или шест метра повече и аз щях да си умра там. Подобен тип емоции доста охлаждат любовните увлечения. И те са отровни точно като ухапването на пепелянка.
— Приказвай си каквото щеш — каза Блейз, дръзка и решителна, — но аз няма да си тръгна след
