забрави за миг за нарасналия си гняв.
— А може би ще ви е нужна писмена клетва? — попита тя с нотка на презрение. — Или
Това беше преднамерена провокация, тъй като нито начинът му на поведение, нито дрехите му говореха за обратното.
— Или сте по-добър в повалянето на жени на земята?
Хейзард изслуша думите с нарастващо усещане за обида, не вярвайки на ушите си. Устните му се разтвориха и после отново се свиха в права, изпъната линия. В края на краищата той умееше да се владее, а и не й бе отстъпил в обидите.
— Чета по малко — промърмори той със студен, сподавен глас, опитвайки да се овладее въпреки безпрецедентното й държание — и правя на жените всички ония неща, които вървят заедно с повалянето — добави той дрезгаво. Тя най-накрая бе успяла да го изведе отвъд границата на подобаващия етикет. Той беше чувствителен по линия на индианския си произход, на отхвърлянето на неписаната индианска традиция и знание като нещо незначително в сравнение с хищническата идея на белия човек за прогреса, и подобни намеци винаги провокираха най-лошото у него. А и тя беше досадно крайна в надменността си, мислеше си той. За жена. В племето си той беше вожд с благороден произход, превъзходен воин, с тяло тренирано до последното мускулче, всичко това го поставяше над тази разглезена бяла жена с цялото й богатство.
В тъмните очи на Хейзард проблесна искра на убийствена ирония.
— Но защо ли пък да не ви покажа — бавно каза той, процеждайки насмешливо всяка сричка — какво точно правя с жените? Някои от ония неща, които карат жени като Луси да забравят за благоразумието. — Очите му я оглеждаха бавно от глава до пети, плъзгайки се протяжно по стилното й деколте. — И защо да не започнем с някои от дивашките привички на червения човек — нашата алтернатива на четенето. — Изисканият му ироничен тон премина в чувствен шепот, а очите му се присвиха като на хищник. Хвърляйки пурата си встрани, той тръгна към нея с гъвкави крачки.
Копринената рокля изшумоля и Блейз се отдръпна назад в люлката, гледайки го дръзко.
— Ще извикам — успя да каже тя, осъзнала, че за пръв път в безбурния си живот бе срещнала мъж, с когото не можеше да се справи.
— Моля. И звук няма да излезе от гърлото ви, преди да съм ви попречил. — Гласът му бе равен, а бронзовото му лице, обрамчено от черната коса, спокойно. — В училищата на белите можеш да се научиш как да четеш, а в училищата на индианците как да се движиш бързо и безшумно. Опитайте обаче при опасност да си послужите с книга.
С приближаването му тя усети миризмата на бренди.
— Вие сте пиян — извика Блейз полуобидена, полуужасена. — Проклет пия…
— Не довършвайте — каза остро Хейзард, а тъмните му очи пламнаха. Всеки човек, обидил го по този начин, трябваше после да плати с кръв. — Аз никога не се напивам — добави той, като произнасяше всяка сричка пределно отчетливо. — За разлика от някои други племена, абсароките никога не са били слуги на алкохола на Мастачийда. Това е въпрос на чест — довърши простичко Хейзард.
Той все така се приближаваше към нея със същата гъвкава грация, наслаждавайки се на страха в очите й. Откритието, че под арогантната фасада се крие само една трепереща жена не беше особено приятно, но бе добре дошло и го радваше. Този факт или може би изумителната й красота и страстната й пищност извикаха у него познатите признаци на желанието. Той усети как част от него се надига срещу фината вълна на панталоните му.
Неговата ръка се повдигна нагоре с успокояваща деликатност и когато стройните му пръсти обхванаха брадичката й, нейните екстравагантни обеци се залюляха, подобни на изпълнени със светлина призми.
— Първо — каза той много тихо на жената — ги целувам. — И той се наведе към нея в очакване тя да се отдръпне. И когато тя не го направи, другата му ръка се плъзна по покрития й с коприна гръб и той постепенно я притисна към себе си.
Блейз почувства внимателните му ръце по тялото си, неговите загрубели от работа пръсти. Това не бяха пръстите на джентълмен. Те държаха брадичката й леко, но решително, без намерение да я пускат. Обзе я някакво необикновено смущение, някаква неясна треска завладя усещанията й, същото поразяващо очакване и потръпващ страх, които бе изпитала, докато той я носеше в Даймънд Сити. И в следващия миг тя вече не можеше да мисли, защото неговите топли устни докоснаха нейните, плъзгайки се по сочната им линия, разтваряйки ги леко в бездиханна, размиваща всичко тишина. Неговото ухание я обля и усещането за физическото му присъствие, много по-силно от волята й, облада разума й.
Тя чу как той изстена леко, след което невероятно внимателно и бавно езикът му се промъкна между устните й, опитвайки вкуса им, облизвайки ги, движейки се протяжно, дивашки страстно, навън и навътре. И докато устните и езикът му се притискаха към нея, целуваха и възбуждаха нейните топли сладки устни, той наместваше тялото й към своето, повдигайки я на пръсти така, че да може да се притисне още по-плътно към очевидния белег на неговата възбуда.
— След това — прошепна той срещу устните й, а гласът му прозвуча неустоимо страстно, — след като ги целуна тук, ги целувам… — Ръката му освободи брадичката й и се плъзна по топлата, ухаеща на люляк линия на шията й, към пухкавите очертания на гърдите й, където гъвкавите му бронзови пръсти сграбчиха част от покритото й с перли копринено деколте, смъкнаха го надолу, освобождавайки я така от притискащата я материя. Нощният въздух окъпа гърдите й в топлината си, носейки й усещането за едва доловимо удоволствие, преди тъмнокосата му глава да се гмурне. Малко преди устните му да покрият едното от розовите й зърна, което вече бе започнало да набъбва в топло очакване, той довърши: — …тук.
Блейз усети нежния полъх на дъха му в мига преди влажните му устни да се сключат жадно върху твърдото връхче. Усещането, което я прониза, беше толкова разтърсващо силно, че коленете й се подгънаха и ако Хейзард не я държеше в ръцете си, тя би се строполила. Обръщайки спонтанно гръб на множеството забрани, втълпявани й още от детството, преизпълнена от нови чувства, възпламенени от умелите движения на Хейзард, от непреклонните му устни и неописуемото усещане за неговото присъствие, Блейз вдигна ръцете си, провря ги през дългата му черна коса и го притисна по-силно към себе си. Устните, брадичката и носът на Хейзард прилепнаха към зрялата пълнота на гърдите й, а кръвта й закипя. Пулсът й се ускори до безпаметност, а тялото й пламна, потопено в горещите вълни на прелестния копнеж, извиращ от самата нея.
С обичайната лекота, Хейзард подмина бързо границата на благоразумието и добре пресметнал подробностите, повдигна Блейз в ръцете си. Той бързо се огледа наоколо, погледна към полуголото тяло, което държеше, и се убеди, че не би могъл да я отведе далеч оттук. Взел бързо решение, той слезе по стълбите и премина през малката морава до лятната кухня. Вратата беше заключена, но той опря в нея гръб, все така държейки Блейз в ръцете си, и отпусна тежестта на тялото си срещу потъмнелия чам. Крехката ключалка поддаде и те се озоваха вътре. Хейзард затвори вратата с крак и застана за малко неподвижен, докато очите му започнаха да долавят силуети в мрака. Докато изчакваше, устните му си играеха с нейните, уверени и обладаващи. Той смучеше езика й и накрая тя издаде лек стон, въздишка на отдаване. Тъй като не можеше да чака повече, той се запъти уверено към очертанията на масата.
Един стол се изпречи на пътя му, но той го отмести с ритник и направи последните няколко стъпки, делящи го от масата. Когато се наведе, за да постави Блейз внимателно на дървената маса, черната му коса се спусна надолу и погали страните й. Опита се да се изправи, но тя задържа лицето му с топлите си ръце и той се наведе отново, за да я целуне. След това устните му се спуснаха към нежната линия на брадичката й и малко по-късно бавно продължиха надолу към набъбналите й зърна, зовящи го като някакви необичайни пъпки на горска роза.
Тя извика леко, когато той я докосна там, после изстена от удоволствие при допира на галещия му език и го притисна яростно към себе си, като че ли не можеше да се наслади на дивата нежност на устните и зъбите му, които превръщаха зърната й в умоляващи връхчета. Когато повдигна глава, тя я притисна отново.
— Остани, моля те… остани — прошепна тя с трептящ глас, усещайки пулса си на нови, странни места, спускащ се по тесни ивици от върховете на гърдите й до пулсиращия огън между бедрата й.
Но той не можеше да остане там вечно, защото търсеше нещо повече от ласки. Освобождавайки се от
