открият край Конската река.
Забавил се колкото да спазари нови товарни животни, полковник Брадок и неговият банакски водач продължиха и достигнаха горното течение на Конската река след два дни само за да разберат, че бивакът се е преместил отново. Летните миграции бяха започнали и сега всеки клан, заедно със стадото си мустанги, пътуваше от пасище към пасище през хълмистите възвишения, за да избяга от горещината и насекомите на знойните долини.
Водачът не можеше да не забележи, че белият мъж диша трудно в разредената високопланинска атмосфера. Но неговите предложения за почивка винаги биваха отхвърляни. Жълтооките не бяха свикнали с височините. Повечето от тях, като този например, бяха прекарали прекалено дълго на закрито и прекалено малко време във физически усилия. Този човек сякаш ей сега щеше да припадне, устните му бяха посинели, лицето му беше бледо и изпотено. Водачът се престори, че конят си се е наранил копитото на камък и с облекчение забеляза как по-късно бледоликият си възвърна цвета на лицето, докато той набързо преглеждаше „раната“.
ГЛАВА 9
Тази вечер Хейзард спа на пода, като за постелки му служиха бизонски кожи. Блейз си каза, че е доволна от това, че той спазва но джентълменски тяхното делово споразумение, но в сънищата си тя бе прегръщана от силни ръце, копринени черни коси галеха страните й малко преди нежните устни да се докоснат до нейните. Удоволствието, което тези мисли изпращаха по тялото й, стопляше нейната плът и тя неудържимо отхвърли завивките си настрани. Хейзард се обърна на другата страна, далеч от съблазнителната гледка. Неспособен да заспи, неговите собствени желания бяха още поосъзнати и реални. Той насочваше тъмния си поглед към тясното легло вече стотина пъти за последните няколко часа. Пищното голо тяло на Блейз, сега изцяло открито, беше прекалено изкусително. Ако си вярваше малко повече, той би станал, за да я завие, но съзнаваше, че и неговата твърдост си има граници и не смееше да се приближи по-близо. Не и в състоянието, в което се намираше сега, когато неговата влудяваща страст размътваше съзнанието му.
Накрая, доста след полунощ, той се унесе, но се събуди още с първите сребърни лъчи на изгряващото слънце, спуснали се по билото на планината. Тихи, бавни стъпки приближаваха към него.
С едно ловко движение, само за няколко секунди той се озова на крака, прекоси колибата и хвана карабината си. Вратата се отвори бавно, натрапникът се представи с тихо птиче чуруликане. Хейзард се отпусна на стената, а на устните му се появи усмивка. Един висок абсароки влезе в стаята и без да се обръща, с очи загледани в прелестното тяло на спящата жена, заговори на застаналия зад него Хейзард:
— Шоу-да-джий ба-гуу-ба (Привет, братко). Тя е прекалено хубава за теб, Дит-чилаяш. Позволи ми да я отведа от обятията ти, Хейзард… да речем, осемдесет коня? Ужасно ще ти пречи на работата. — Мъжка закачка оцвети мекия изговор на абсароките.
— Чудесно е да имаш такъв загрижен приятел, но си запази конете, Чадам Челаш. Тя не е за продан — каза Хейзард, нахлузвайки гамашите си. — Тя е моя заложница, Изправен вълк.
Изправен вълк се обърна наполовина към Хейзард. Мънистата, които украсяваха дългите ресни на дрехите му, уловиха слънчевия лъч, а едната му тъмна вежда се повдигна.
— Още по-добре. Ако не струва нищо, то осемдесет коня са си чиста печалба. — Той беше добре запознат с отношението на Хейзард към жените. Всички жени около него бяха красиви… и преходни.
— Мога да изчакам малко — добави той с усмивка. — Едва ли ще е за повече от няколко седмици, доколкото те познавам.
Те говореха тихо. Техният накъсан на срички роден език благоприятстваше тихия разговор.
— Ако не ценях своя живот повече от твоето удоволствие — каза Хейзард, отвръщайки на усмивката, — щях да приема осемдесетте коня. — Изправен вълк беше най-добрият познавач на конете в клана и неговите мустанги винаги бяха превъзходни. — Колкото и да съм изкушен, тази жена има темперамента на северните горещи пролети, а нейното присъствие тук гарантира моята мина и моя живот.
— Тогава значи наистина е заложница. — Изправен вълк видя, че Хейзард говори сериозно.
— Опитаха се да ме купят, да ме излъжат и накрая — черните очи на Хейзард проблеснаха към Блейз — да ме съблазнят.
— Кой? — Изправен вълк вече се питаше дали един малък конен отряд не може да реши проблема някоя вечер.
Хейзард познаваше хода на мислите му. В края на краищата обикновено това беше начинът да се разправят с враговете си.
— Прекалено много са и са прекалено влиятелни, Изправен вълк. През последните няколко месеца инвеститори от Изтока пръскат пари като слама, за да заграбят златото тук.
— Ще стане ли? Това със заложницата?
Хейзард сви рамене.
— Жълтооките са плъзнали навсякъде като мравки. Всяка седмица пристигат все нови вагони с тях. Нямам друг избор.
— Твърдо ли си решен да не продаваш?
— А защо да го правя? Само защото имат повече пари от мен? Открил съм обещаваща жила. Не виждам смисъл да им я набутвам в ръцете. И бездруго имат доста инвестиции в тази област, ще преживеят загубата на парцела. — Той се усмихна леко. — Не че хората като тях са свикнали да го правят. Но, по дяволите, златото тук може да текне след седмици или дори след дни, особено ако успея да налучкам някой сериозен страничен залеж.
— Трябвали ти помощ?
— За кое по-точно? — подразни го Хейзард. Настроението му се бе оправило от познатото присъствие на Изправен вълк, от усещането за дома, което той винаги донасяше със себе си.
Изправен вълк се засмя.
— Нали знаеш, когато на боровете им окапят листата… Не, имах предвид няколко поста. Можем да ги поставим наоколо.
— Не си виждал новата ми играчка.
— И друга ли има освен нея?
Хейзард се изсмя високо на присъщата на Изправен вълк похотливост. Отекналият звук събуди Блейз. Тя погледна непознатия индианец и изкрещя. Хейзард се запъти към нея и направи успокояващ жест с ръка. Едва тогава нейните изплашени очи се насочиха към стройната фигура на Хейзард и шокът премина в успокоение от разпознаването.
— Той е приятел — каза Хейзард, придърпвайки собственически леката завивка над раменете й. — Не се бой.
Това беше едно несъзнателно движение, което веднага напомни на Изправен вълк за Гарваново крило отпреди години. Хейзард се бе отнесъл към нея по същия загрижен начин. А той оттогава не го бе виждал да се държи така.
— Заспивай — каза нежно Хейзард. — Ние ще излезем навън.
Той подхвана Изправен вълк за ръката и го поведе към входа. След като затвори вратата и внимателно я залости, той посочи една тясна пътека между боровете. След като продължиха около стотина метра нагоре в планината по просеката източно от колибата, Хейзард се изкачи на малка тераса, изсечена в скалата, посочи към някакво огнестрелно оръжие и отбеляза:
— Последен модел, стреля с медни 58-милиметрови патрони за автоматичен огън, с възможност да бъде заредена по време на стрелба. Неразсеяна стрелба до петстотин метра… Мога да задържа всекиго далеч от парцела си.
— Как я наричах? — попита Изправен вълк, гледайки с възхищение дулото на оръжието, поставено на оръжеен станок.
— Гатлингова пушка.
— Откъде я намери?
— Мой приятел от университета познава един офицер от техническия отдел на Уошингтънския
