запаси. И не защото коя да е от квалификациите, които му бе прикачила, му подхождаше. Причината бе по- скоро, че Джон Хейзард Блек бе първият човек в нейния задоволен откъм прищевки живот, който имаше безочието и способността да й се налага.
— Ще видим кой ще командва — мърмореше тя сред тишината на обсипаната със съдове колиба. — Въобще ще видим кой, по дяволите, какво ще прави!
ГЛАВА 7
По обяд всичко в колибата бе безинтересно и тихо, ако не се броеше драматично пренареденият й интериор. След като внимателно заобиколи натрошените съдове по пода с леко защитените си от мокасините крака и се озова малко раздразнен до кухненския шкаф, където остърга маслото от нападалите върху него отломъци, Хейзард подхвана второто си за деня засищане на глада с хляб и масло. Той яде под доволния, гневно-мрачен поглед на Блейз и след като привърши, каза с лека въздишка:
— Знаеш ли, бостънче, ще ти се наложи да разчистиш тук.
— Слушай сега…
Гласът на Хейзард я сряза изкъсо:
— Първо ще слушаш ти и после ще получиш същото време, за да се изкажеш.
Устните на Блейз се обтегнаха в тясна резка, но тя замълча.
— Седни.
Известно време изглеждаше, че тя няма да го направи. Хейзард протегна подканващо ръка към стола и приложи обичайната си неотразима усмивка, на която малко хора биха могли да устоят.
— Моля те — каза той с помирителен поклон и тя седна.
— Тъй като това е… ситуация — започна той, сам настанявайки се на края на масата, — която никой от нас не е очаквал, аз предлагам да се държим цивилизовано доколкото ни позволяват условията. Имам предвид, разбира се, ограниченията на тази тясна колиба.
Той не се държеше нервно, нито пък покровителствено, а излъчваше само спокоен прагматизъм. Единият му обут в мокасин крак се люлееше безцелно.
— Няма да живея сред непрекъснати пререкания в това малко местенце, затова ти ще трябва да разчистиш. Недостатъчно затова. Нещо по-важно, аз осъзнавам, че това ще има известни последствия за бъдещето ти и се извинявам за това, но нещата не тръгнаха от мен, не съм искал нищо подобно, независимо за коя точно част става въпрос. — Той сви леко рамене. — Но за съжаление нещата се развиха така и тъй като ти си единствената ми гаранция срещу машинациите на „Бул“, мисля, че ще е най-добре да избягваме… интимности като тези от изминалия ден. И тъй като в основата си — каза той напълно сериозно, — това е делово споразумение, аз бих предпочел…
— Няма нужда да продължаваш — прекъсна го Блейз, с глас изпълнен със същата студена незаинтересованост. Едновременно обидена и облекчена от предложението му, тя разбираше също като него, че в подобна изключително неприятна ситуация това е единственото разумно решение.
Хейзард прие нейното съгласие с противоречиви чувства. Той бе разсъждавал трезво за необходимостта от дистанция между тях. Това, което предпочиташе обаче, в разрез със здравия разум, бе чувствената отзивчивост на мис Брадок като приятна и честа отмора от тежката работа.
— Ако и двамата сме съгласни, тогава… — Хейзард замълча.
Блейз кимна и продължи:
— Ще контролирам напълно импулсивността си, мистър Блек, уверявам ви. И ще се моля — продължи тя, като стана от стола с едно сприхаво отмятане на великолепната си коса и добави с нова изпепеляваща нотка в сладкото си гласче — татко да дойде много скоро, за да се споразумеете.
— Амин, мис Брадок — съгласи се Хейзард, забелязал чаровното нацупване на своята компаньонка. — Ще присъединя молитвите си към твоите.
ГЛАВА 8
В това време полковник Брадок, тръгнал по спешност, за да намери посредник от клана на Хейзард и да спаси дъщеря си, следваше един водач от племето банак по планинската пътека. След като Хейзард не позволяваше на никого от тях да се приближи, трябваше на всяка цена да бъде намерен по-приемлив парламентьор.
Ужасяващият ултиматум на Хейзард бе изпълнил душата на Били Брадок с мъка. Неговата дъщеря бе опорна точка на живота му, целият негов свят, и той напълно съзнателно би дал всичко, което притежаваше, за да я види отново в безопасност. Неговата любов към нея бе безусловна още от мига, в който я видя за пръв път, едно крехко, розово, невинно същество, в деня на раждането й. И в този миг той се бе заклел, че неговата дъщеря ще получи цялата любов и охолство, които липсваха в неговия живот на сирак. Тя не трябваше никога да познае смазващата бедност и отчайващата липса на грижи през неговите сурови младежки години. И той никога на бе пестил нито пари, нито време, за да изпълни обещанието си.
Бащата и дъщерята бяха станали неразделни още преди тя да проходи. На последния етаж на дома на Брадок в Бостън бе обзаведена детска стая и с благословията на облекчената Милисент Брадок, за която майчинството беше просто една безвкусна пауза в натоварения й светски график, отглеждането на Венеция бе поверено на нейния сляпо привързан баща. Бяха я нарекли Блейз малко след четвъртия й рожден ден, когато пищната й коса вече бе израснала в пълното си великолепие. Така тя си остана Блейз за всички, въпреки неудоволствието на майка й от неприсъщия за една дама прякор. Но доста преди Блейз да стане на четири години, майка й вече бе загубила интерес към нея, приемайки идеята на висшето общество, че децата трябва да бъдат игнорирани, докато не навършат осемнадесет и не станат достатъчно цивилизовани, за да навлязат в света на възрастните. Дотогава, естествено, бяха изминали много години в студено безразличие към всякаква форма на общуване между майка и дъщеря.
Милисент Хатън бе разменила своята крехка хубост и стара вирджинска фамилия срещу най-солидното състояние, което бе на разположение в момента, и според собствените й правила на сделката, не й се налагаше нито да харесва Уилям Брадок, нито да бъде снизходителна към него, а просто да се омъжи. Със самото бракосъчетание тя вече бе изпълнила своята част от уговорката. Преди да измине и месец от сватбата, Били Брадок вече знаеше, че е направил невероятна грешка, но неговата млада невеста вече беше заразена от утринните пристъпи на погнуса. Те се завърнаха в Бостън след медения си месец и избягвайки учтиво споровете за различията помежду си, заживяха живота си поотделно. Срещаха се рядко за вечеря, когато по една случайност и двамата бяха решили да останат вкъщи за вечерта, организираха от време на време светски събирания и заради Блейз прекарваха ваканциите като семейство. Това беше брак, лишен от всякакви чувства, който оставяше на Били Брадок възможността да посвети целия си запас от нежност на единственото си дете.
Вчера, надянал изцяло маската на властния милионер, той бе заповядал на партньорите си при никакви условия да не правят и крачка към Хейзард преди да се е завърнал някой от неговото племе, когото да използува като посредник. Той знаеше от опит кога някой блъфира, а индианецът на хълма вчера бе говорил напълно сериозно. Възнамеряваше да му даде всичко, което поиска, за да освободи Блейз, но го гризеше съмнението, че този път парите няма да се окажат достатъчни. Обезпокоен и загрижен, Били Брадок не даваше и да се издума за спиране.
— Имаме още двадесет минути до здрачаване — заяви той, пришпорвайки леко изморения си кон. Те бяха яздили на запад шестнадесет часа без прекъсване, а за мъж на неговата възраст подобно усилие беше изтощаващо.
Най-накрая водачът го предупреди, че така ще загубят конете си, краката им няма да издържат, ако не спрат. Тази нощ плътни облаци бяха закрили луната и товарните им коне се бяха спънали вече два пъти за последните няколко минути. Полковник Брадок се съгласи неохотно да спрат, едва докосна храната си и остана буден през цялата нощ, в очакване да просветне достатъчно, за да могат да продължат.
На третия ден те откриха първия летен бивак на абсароките, но обитателите му бяха от Черните вигвами — клан близък, но различен от този на Хейзард. Многото вигвами, както им казаха, се били прехвърлили през планините преди седмица път оттук, за да търсят нови пасища. Може би щели да ги
