— Едва ли… поне ако цени живота ти. Обещах им да те запозная от изключително интересен ъгъл с цевта на карабината си, ако някой се опита да се приближи прекалено близко. — Застрашителният блясък в очите му изведнъж придоби каменна твърдост. — Сега облечи тая риза, по дяволите, потайна, алчна, малка кучко, или ще те изчукам точно където стоиш в момента. Голите жени имат винаги един и същ ефект върху мен. Разбира се — каза Хейзард с подигравателна усмивка, — ти точно затова беше и дошла, не е ли така? Не бих се решил да не зачета бизнес етиката на „Бул Майнинг“. И за колко пъти беше нареждането? Три пъти? Четири? Колко би трябвало да струва моят парцел?
Блейз бързо нахлузи ризата и започна непохватно да я закопчава под презрителния поглед на тъмните му очи. Когато привърши и бе вече полуоблечена, раздразнен изведнъж от тривиалния спор, Хейзард каза:
— Тъй като и бездруго оставаш, ще можем да поспорим за броя по-късно. Сега бихме могли да уточним правилата. Аз прекарвам по-голямата част от времето си навън…
Лицето на Блейз беше решително.
— Ще избягам.
— Вероятно не си забелязала — отбеляза безстрастно Хейзард, — но на вратата има ключалка. Ако започнеш да създаваш проблеми, ще те заключа.
— Не би го направил — рязко отсече тя, все още смаяна от мисълта за пленничеството.
Той въздъхна и бавно и тихо преброи до десет.
— Бих и ще го направя, ако се опиташ да избягаш.
— Не виждам как би могъл да ме задържиш — отвърна Блейз презрително. Светът се бе въртял по нейна воля, управляван от прищевките й през последните деветнадесет години.
Хейзард я прецени за миг със студен, безстрастен поглед.
— Тогава въображението ти е необичайно бедно. Знам доста начини да те задържа, мис Брадок, и няколко от тях не са особено приятни. Няма да навлизам в подробности. Бих могъл да попреча на храносмилането ти.
— Би обидил една дама? — въздъхна тя изумена.
— Извини ме, разбира се — каза Хейзард с иронична учтивост, — но не си спомням да съм те канил. При тези условия от теб зависи как ще се отнасям. Искам заповедите ми да бъдат изпълнявани, това е всичко.
— Ти си един проклет жалък тиранин. — Всяка отделна дума бе произнесена ударно и бе изпълнена със студенина.
— Не — каза той, въздържайки се и въздъхна тихо, — аз съм просто един мъж, който се опитва да си гледа работата. Мисля, че думи като „жалък“ и „тиранин“ подхождат по-скоро на „Бул Майнинг“ с техните дребни мръсотийки и аристократични порочета. Но на икономически теми ще спорим някой друг път. Сега всичките ми вечери ще са свободни — гласът му стана безстрастен и равен, — очаквам ти да се заемеш с готвенето, прането и поддържането на колибата в някакъв минимален ред.
— Ти да не си откачил? Аз не съм слугиня! — Целият й житейски опит, основан на привилегиите на богатите, отекна в думите й.
— Ако не го направиш — за миг гласът му придоби остра нотка и излезе извън границите на овладения, отмерен тон, — ще те накарам много да съжаляваш. Ако ще ми се мотаеш из краката, то поне бъди полезна — ледените му мрачни очи се впериха отново в бледата й оскърбена красота, — по всички възможни начини…
Блейз се стегна, не обърна внимание на намека и каза бойко:
— Аз не мога да готвя. Не знам как се пере или чисти. Знам единствено как се поднася шери или коняк и как се поддържа разговор.
— А, добре — каза непринудено Хейзард, — така поне ще бъдем приятно подпийнали, докато ти усвоиш същината на домакинските умения. Сигурен съм, че рано или късно ще се справиш. Междувременно може би ще е уместно да поръчам каса коняк.
Тя погледна свирепо арогантния мъж.
— Наистина ли възнамеряваш да ме държиш тук?
Джон Хейзард Блек кимна.
— И колко дълго? — попита грубо тя.
— Колкото се окаже необходимо, за да успея да убедя проклетата компания, че сериозно не смятам да продавам — каза спокойно той.
Твърдо и светкавично като рикошет, тя му изкрещя в отговор:
— Мразя те, жалък дивак такъв. Всичко, което казват за индианците, е вярно, Ти нямаш нито чест, нито достойнство. — Блейз, която никога не бе отстъпвала иди проявявала слабост, сега вече раздразнена от пленничеството си, позволи на темперамента си да вземе безусловен връх. — Ти си жесток… варварин. Иска ми се да избият всеки…
Хейзард слушаше. В очите му заблестя ярост около пет разяждащи секунди. Преди да се озове върху нея с пръсти, впити в раменете и като стоманени нокти.
— Можеш да си ме мразиш колкото поискаш — гласът му проскърца огорчено, — но няма да ти позволя да обиждаш народа ми с унизителни епитети. Само в моето малко племе има повече чест и достойнство отколкото в целите съединени щати. Моите хора защитават стойностите й убежденията си всеки ден с риск за живота си. Вие, страхливци такива, само рушите и опошлявате всичко, до което се докоснете. — Той дишаше тежко, тъмните му очи бяха невероятно студени, безжизнени, демонстриращи отвращението му. — А ти, развратена, разглезена кучко, ме чуй, добре ме чуй — той продължи грубо, забързано й неудържимо, подтикван от потиснатия гняв, — ще правиш това, което ти се каже, когато ти се каже. И ако чуя само още една презрителна думичка за моя народ — неочаквано гласът му си възвърна обичайната ледена ирония, — така ще напляскам прекрасното ти дупе, че няма да можеш да седнеш на него цяла седмица или дори повече.
За миг тя остана неподвижна, вперила широко отворените си очи в непроницаемия поглед на Хейзард. Стиснала здраво устни, Блейз реши в яда си да не изпитва ултиматума му, загатващ за насилие, по- плашещо и от самата заплаха в него. Тя бе убедена, че той говори сериозно. Предизвикателството угасна в очите й,
— Много умно от твоя страна, сладурче — каза Хейзард, запълвайки умело паузата. — Бързо схващаш.
— А да не би да имам някакъв избор, по дяволите — кисело се предаде тя.
— Мексиканска безизходица.
— Тоест?
— Засега и двамата сме живи — каза той меко и се протегна, за да погали леко бузата й. Когато тя се отдръпна, той само се усмихна. — Да не си мислиш — попита спокойно той, — че да убиваш заради собствените си принципи, е по-достойно, отколкото да убиваш за изгода? — Той присви изискано рамене. — Без съмнение, скоро ще узнаем. Очаква ни назидателен урок, мис Брадок, не мислиш ли?
— Ти си убиец — каза тя спокойно. — Те бяха прави.
Гневът се появи за втори път между веждите му, после изчезна с възстановеното самообладание. След това той заговори тихо, както правеше, когато беше вбесен.
— Засега — заяви сурово той — съм по-заинтересуван от живота, отколкото от смъртта.
— Очакваш, че ще умреш? — Не й се вярваше. — Заради този парцел?
— Научих се да очаквам най-лошото, когато си имам работа с бели хора, решени да придобият земя, и рядко съм се лъгал в това.
— „Бул“ са по-различни — възрази Блейз, която от малка се бе месила в сделките на баща си и никога досега не бе чувала в тях да е замесено убийство.
— Доколкото става въпрос за теб, можеш да си мислиш и така. Но аз не съм на това мнение — отговори непринудено той. Хейзард беше маниакално чувствителен, що се отнасяше да коварството на белия човек, и това леко разколеба девствения идеализъм на младата жена. — Във всеки случай — продължи той равно, — предпочитам да съм по-скоро неудобен, отколкото предсказуем. Не искам да продавам.
— В такъв случай си глупак — отвърна рязко тя със сянка от предишната си предизвикателност.
— Мисли си каквото искаш. Вече излязох от възрастта, когато се налагаше да доказвам нещо на някого.
