— Не, по дяволите, докато имам по-интересна алтернатива. Между другото — каза той чаровно, — ти не си заплаха, а само неизмеримо удоволствие.
— Но въпреки това ще си помислиш за продажбата, нали, Хейзард? Те ще ти дадат добра цена. Колкото и да поискаш, сигурна съм. Можеш да вземеш парите и да живееш охолно доста време.
Блейз не бе възнамерявала да обърне нещата така. Изминалите часове бяха фантастични, необясним поток от страст и чувства, които просто я бяха завладели. Хейзард й изглеждаше практичен човек, а нейното предложение беше повече от практично. Всъщност дори щедро. Тя беше сигурна, че той ще приеме. Насладила се за известно време на благословения рай на задоволството и приятните усещания, Блейз бе забравила за тези подробности.
Легнал до тази прекрасна жена, която до съвсем скоро му бе принадлежала, с вече поуталожена страст, Хейзард усети студената тръпка на реалността, напомняща му какво бе довело Блейз тук.
— Моите участъци не се продават — каза той. Гласът му звучеше спокойно, а лицето му бе безизразно.
Последва миг на пълна, разтърсваща изненада. След това, като попарена, Блейз с мъка се надигна с широко отворени от изненада очи.
— Защо?
Отчетлива пауза, в която далечните тъмни очи, натежали от леден сарказъм, я измериха от нежната й шия до малките й, боси крака.
— А защо да ги продавам? — Гласът му беше измамно мек.
Изумлението й я накара да седне в разбърканото легло.
— Заради парите, естествено! — отвърна раздразнено тя.
— Нямам намерение да продавам парцела, но съм заинтересуван да купя теб. Трябва ли да говоря с „Бул“? — попита той с лека острота в гласа си. — Или си свободен сътрудник?
— Аз съм доста свободен сътрудник — отсече Блейз, разгорещена от възмущение. — Освен това съм и дъщеря на полковник Били. — Тя произнесе последното изречение определено дръзко, в очакване това да произведе ефект, както бе ставало през целия й живот.
Така и стана. Хейзард бе направо изумен. Навсякъде в златотърсаческите лагери той бе слушал за полковник Били Б, застанал начело на група от инвеститори, изкупуващи всички златоносни участъци в Монтана. Не бе предполагал, че „Бул Майнинг“ са готови да стигнат дотук. Прикривайки изненадата си, Хейзард каза с глас, сух като прах:
— В такъв случай, не мисля, че цената ти ще е твърде висока за мен.
— Да купуваш жените, това обичайната ти практика ли е, мистър Блек? — осведоми се тя презрително.
— Не, ти си първата. Жалко, че горещото ти малко телце е извън кръга на финансовите ми възможности.
Блейз въздъхна рязко и ръката й излетя, за да го удари, но неговата се бе озовала до лицето му много преди тя да го достигне и той сграбчи китката й в болезнена хватка. Докато двамата стояха така, задъхани от гняв, взаимно засегнати от коварството на другия, във въздуха отекна изстрел на карабина. Събаряйки Блейз на леглото, Хейзард й заповяда с умерена, но стряскаща злъч, чудейки се как е могъл да сглупи така, че да се довери на тия копелета:
— Стой тук. Не мърдай.
Той изрита разбърканите завивки и само за секунда се изправи на краката си, застанал до прозореца, гол, с кобур преметнат през рамото му. Тялото му бе напрегнато. Нямаше никой.
— Това сигнал ли беше?
Блейз поклати глава.
— Не знам.
Той се обърна към нея с явно подозрение.
— Не мърдай — повтори Хейзард, — иначе може да ми се наложи да те убия. — Той намъкна гамашите си, взе карабината и отиде до вратата. Черната му коса беше разбъркана, широко отворените му очи проблясваха, а ноздрите му бяха разширени от гняв. С ръка на резето той каза с глас, лишен от емоция:
— Ако излезеш от тази колиба, ще те убия. Говоря сериозно. — Тембърът му бе студен и брутален както никога досега. — Остани в леглото и дръж главата си ниско. — Очите му се бяха впили в нея. — Ако това е част от роличката ти — той не довърши. Обръщайки се рязко с мощно движение, Хейзард отвори вратата, плъзна се през нея, затръшна я и изчезна, преди уплашеното изражение да бе успяло да се настани на лицето на Блейз.
Джон Хейзард Блек не се бави много, преди да извести мъжете в подножието на хълма, въоръжените мъже, алчни за земята или кръвта му, за своите планове. Изказът му беше точен и недвусмислен, изговорен с глас, отекващ като камбанен звън. Силуетът му се открояваше на фона на изпъстреното небе, мрачен като дявола, убедителен, брутално груб. Нито един човек от групата дори и не помисли да се съмнява в думите му.
— Моят участък не се продава. Ще задържа мис Брадок като заложница, в случай че някой от вас реши сериозно да ме нападне. Ще я убия при първия признак за заплаха. Приятен ден, господа.
Гръмогласните думи, произнесени така, че да се чуят надалече, достигнаха и до колибата и всяка една от тях се впиваше в мозъка на Блейз, сякаш бе нажежена. Не би могъл, помисли си тя, но бързо прецени, че би могъл, и то без проблеми. Как би могъл, бе следващата гневна мисъл. После тя си призна с леко раздразнение, че това би му се сторило безкрайно лесно. Блейз бе станала от леглото и прекосила стаята наполовина, когато той влезе.
— Не! Проклет да си, нямаш право! — извика тя неистово. — Не можеш да ме държиш тук!
Хейзард взе една от памучните си ризи от закачалката и й я подхвърли.
— Не съм те молил за разрешение — тихо каза той, — и ако беше усмирила женската си склонност да се бъркаш — добави той хладно, — нямаше сега да си тук, задържана насила, гола и моя заложница. Каквото и да те води, мис Брадок, ти се намесваш в света на един мъж, бъркаш се в моя живот твърде често. — Гласът му беше развълнуван от усилието да удържи своя трудно контролируем темперамент. — Точно тази натрапчива идея те доведе тук. Не обвинявай мен. Вини себе си.
Отмествайки с усилие погледа си от нейната пищна голота, толкова поразителна, че го караше да се чувства неспокоен, той заповяда сурово:
— Облечи тази риза. Да ме подлудиш ли искаш?!
Плътта й излъчваше сладост и топлина, а прекрасно оформените й гърди, закръглени и все още порозовели от любенето, бяха вирнати нагоре. Гол, потръпващ от гняв, той я намираше лудо, неудържимо привлекателна. Господи, биваше си я. Ядосана, презираща го, надменна и… дяволски съблазнителна. Овладявайки се с мъка, той се смъмри, за да не се хване на примамката й, както вече веднъж бе направил, така леко, когато всичките му принципи бяха изпепелени от едно докосване на устните й. Хейзард се обърна, за да постави карабината си обратно на стойката над вратата.
— Копеле такова! Не можеш да ме държиш като заложница! — изкрещя Блейз с нажежен до бяло гняв. Последва залп от сквернословия, които Хейзард изслуша все така с непреклонно обърнат гръб. — …Не можеш да го направиш — завърши тя задъхана от ярост, застанала вдървено, побледняла, неотстъпчива, стиснала ризата му в едната си ръка, без да може да повярва, че това се случва.
Хейзард се обърна и застана със зловещ блясък в погледа си. както й се стори за малкото разстояние, което ги делеше.
— Боже онази, глупачка такава. Не мога значи? — каза той и се изсмя кратко и неприятно. — Но аз току-що го направих, мис Брадок, я ако позабравиш за миг за необуздания си егоизъм, ще осъзнаеш, че вече не си на изток с татенцето си, неговите приятели и всичките им връзки. Никой тук не може да ми каже дали мога да направя нещо, или не. Така можеш да си умуваш до умопомрачение за кое, как или защо, но докато аз съм от правилната страна на карабината си — каза Хейзард с убедеността на човек, който говори очевидната истина, — аз мога да правя каквото си поискам.
Последва тягостно мълчание. Ето това я дразнеше най-много — неоправданата му самоувереност.
— Баща ми ще те убие — прошепна тя най-накрая, сграбчила ризата така здраво, че ръцете и потръпваха.
