— Тогава?
— Мили Боже — отвърна той, докато страстта го пронизваше. — Къде, за Бога, са те открили? — С всички тия мъжкари във Вирджиния не му се вярваше, че още са останали девственици.
— От Бостън съм — каза спокойно тя. — Това притеснява ли те? — И тя се протегна да докосне мъжа, да разпали огъня, който бушуваше дълбоко в нея.
Той се отдръпна от нея.
— На колко години си, по дяволите? — попита той с подозрение, като се опитваше да не я гледа, така подканяща и достъпна, със златисточервеникава коса, пръсната по възглавницата му. Въпреки че тялото й беше на жена… Господи, девственица? Едва ли беше на кой знае каква възраст.
— На колкото трябва — прошепна Блейз, а ръката й се плъзна надолу към бедрото му. Искаше го отчаяно, а тя винаги бе успявала да получи това, което искаше.
Пръстите му сграбчиха китката й и я спряха.
— Отговори ми, по дяволите.
— На деветнадесет съм.
На колкото трябва, повтори пулсиращата му мъжественост. На колкото трябва, отекна страстното му желание. Мислех, че не си падаш по девствениците, обади се мрачно здравият му разум.
Блейз се протегна, за да захапе устните му. Топлото й езиче се вмъкна страстно в устата му и пръстите му освободиха китката й. Той изръмжа, сграбчи я здраво за рамената, осъзнал, че няма да може да й устои и усетил сред бесните удари на сърцето, че времето, през което се бе противил, беше отминало. С усещането, че е теглен неудържимо от водовъртеж, той прошепна, все още владеейки се:
— Сигурна ли си?
Тя кимна с лице на няколко сантиметра от неговото. Очите й бяха пламнали така, че можеше да усети топлината, която излъчваха.
— Надявам се, че няма да съжалявам после за това — въздъхна той, надвесвайки се над нея. Това е то, реши той през знойната страст, обхванала тялото му. Нечия разглезена любимка се опитваше да вкуси от екзотичния забранен плод и след като й бе дал три възможности да си тръгне, проклет да бъде, ако не изпълни разглезеното й желание. Отхвърляйки всички угризения и отговорности благодарение на сексуалния си апетит, раздразнен още по-силно от мис Брадок, Джон Хейзард Блек реши, че някои неща в живота трябва просто да се случат и се приготви да се заеме с това, което обикновено му се отдаваше толкова добре.
Нейната бездиханна устременост сега му принадлежеше. Той проникна навътре нито грубо, нито нежно, решително. Тя извика, задъхана и стресната. И всичко свърши. Устните на Хейзард заглушиха вика й с нежни целувки. Той й шепнеше успокояващо с нежния изговор на своя народ, застанал неподвижен, докато любовните думи я обливаха. След уталожваща пауза той започна да се движи в нея, удовлетворяваше желанията й, глезеше я, напредваше сантиметър по сантиметър, отдръпваше се внимателно и започваше отново, докато тя го прие напълно е вече не искаше да го пусне. Сега девствената мис Брадок издаваше леки стонове и кратки въздишки от удоволствие, окуражавайки го да напредва с интуитивен усет и здраво вкопчени ръце.
— Сега вече не те ли боли? — прошепна Хейзард до ухото й.
— Винаги ли е толкова хубаво? — попита тя с щастлива въздишка.
Получил отговор на въпроса си, той отново се оттегли достатъчно, за да я накара да се почувства отново „хубаво“, после отново и… отново, докато желанието й стана неудържимо. Вече нямаше свян, боязливост или колебание. Тя се бе вкопчила в него, бе приела формата на тялото му, движеше бедрата си така, че да го примами още по-надълбоко. Удовлетворявайки желанието й, той проникна бавно и уверено. Нетърпеливо поела неговия ритъм, изпъвайки се нагоре, за да го срещне, с неочаквана хищническа стръв тя бе успяла да го завладее за няколко минути. В изпепеляващото си желание тя бе станала възбуждаща, буйна, неудържима като горски пожар. Любовната им игра не бе като между дама и джентълмен, тя беше бездиханна, пламенна, вкопчена, болезнена, съгрешаваща, неприличаща на нищо, което той бе изпитвал преди. Когато те се докосваха, сякаш целият свят се срутваше и оставаше само необуздана, неутолима страст. И накрая, щом усети, че удоволствието се надига осезаемо, той настъпи рязко, за да посрещне нейния неописуем пулсиращ спазъм.
Секунди по-късно, опрян на лакътя си с цялата си тежест, окъпан в пот, задъхан, той възстановяваше дишането си, за да проговори.
— Б-сиу биа — невероятна жена — прошепна той, целувайки леко поруменелите й бузи. Въпреки че бе достигнал своята кулминация, белегът на пола му все още не преставаше да я иска. Неподвижен, но все още втвърден, той почиваше в девственото й предверие. Блейз се раздвижи леко и протегна ръка, за да докосне лицето му. Прокара нежния си пръст по стегнатата му буза и въздъхна доволно. След това ръцете й се плъзнаха надолу по гърба му, притискайки го по-близо до себе си и на лицето й се изписа красноречива усмивка.
— Искам още — дръзко заяви тя, добила вяра в собствените си сили.
— Не знаеш ли — отвърна той, също така усмихнат, — повечето мъже не са така издръжливи като жените.
— И въпреки това аз те усещам. Пък и ти не си като повечето мъже, нали? — Тя измърка фразата си с гърлен глас като лъвица. — Искам те, сега.
— Тези неща не винаги стават по команда, мис Брадок. Имаш още много да учиш.
Кристалните й очи го преценяваха спокойно.
— Научи ме — прошепна тя и вдигна устните си към неговите. Това беше жадна, яростна, натрапчива целувка. През следващия час те се отдадоха на своята разрушителна страст, веднъж с неутолима ярост, после със сладостна нежност, но винаги, що се отнасяше до Хейзард, с острото критично внимание на познавача. Тази бляскава, одухотворена жена се надигаше в ръцете му неудържимо и страстно, докато накрая бе задоволена.
Хейзард легна на една страна на леглото, придържайки Блейз близо до себе си. Устните му докосваха разбърканото море от огненочервени къдрици.
— Ти си адски добър бизнесмен — подразни я леко той. — Ако „Бул Майнинг“ реши да вкара този метод на преговори в сериозен ход, нищо чудно всеки да почне да продава.
Тя прошепна сънено до извивката на рамото му:
— Бих говорила само с теб.
— Твоят начин на общуване е неустоим, мис Брадок.
— Блейз — предложи тя, напълно омагьосана от усещането за него, от вкуса и аромата му. — Вината е изцяло твоя, мистър Блек. Някой някога да ти е споменавал колко си умел в прелъстяването?
Той си спести скромно отговора.
Повдигнала сънените си очи, тя погледна изпод дългите си клепки шеговитото му изражение.
— Е… казвали ли са ти? — настоя меко тя.
— Да — каза той и се усмихна отстъпчиво на непринудения й въпрос.
— О — отвърна тя тихо и сепнато, осъзнала изведнъж, след като срещна дяволития поглед на Хейзард, че е била наивна. Раздразнена от неподходящия си ход, тя бързо смени темата.
— Имаш ли и друго име или ще трябва да те наричам мистър Блек?
— Имам доста други имена, но повечето хора ме наричат Хейзард. По-просто е.
— А дали е подходящо?
— Не съвсем — отвърна Хейзард директно и също толкова внимателно, — след като се отклонявам от пътя си, за да избягна неприятностите. — Но той отлично знаеше, че много хора го смятат за непреклонен човек.
— Убил си трима души наскоро.
Значи е чула. От нея се е изисквал кураж, за да дойде тук напук на приказките.
— Те всички ме атакуваха първи — отвърна любезно той.
— Щеше ли да убиеш Янси тази сутрин, ако те беше заплашил?
— Не и преди да е извадил карабината си и да я е насочил към мен.
— Някои от мъжете се страхуваха, че ще ме убиеш.
Той се засмя топло и гръмогласно.
