Хейзард бе суров, като на мъж, когото неочаквано са раздразнили, и въпреки това той я възбуди и разтърси още повече — като докосване до пламък. Очарована, съблазнена, обърнала гръб на целия си здрав разум, тя не помръдна.
След това неочаквано лицето му се вкамени.
— По дяволите… мътните го взели. Върви си. Няма да стане — троснато каза той. — Кажи им, че номерът няма да мине — добави грубо той за последен път и ръцете му се отпуснаха. Но противно на думите му, неговата страст я задържаше.
— Не искам да си вървя — каза тя простичко, а намерението и недвусмислено се четеше в очите й.
По дяволите, помисли си той и докосна раменете й само с върховете на пръстите си. Докосването беше колебливо и неохотно, като неясните му чувства.
— Ти не искаш да си вървиш. Аз не искам да си вървиш — произнесе той като учител, обясняващ неприятна задача. — Предполагам, че всички в лагера знаят, че си тук. Ти вече си полугола — продължи той, заблуждавайки се, че е спокоен. — Значи можем — в контролирания му глас се появи нотка на раздразнение — да продължим по същество.
Ръцете, стиснали раменете на Блейз, бяха като стоманени, а целувката му този път — твърда, брутална и собственическа.
Нетърпеливите ръце на Хейзард се спуснаха по копринените очертания на гърба й и страстно я притиснаха към него, този път без никакъв финес. Той й бе дал достатъчно възможности да си тръгне, дотук с угризенията. Двадесетдневното въздържание, възбудата и смущението от последния половин час се бяха обединили в нещо подобно на смерч, спускащ се от Скалистите планини, докато, за негово изумление, тази пищна жена се наслаждаваше на трескавите му движения и бързо надигащата се възбуда и го завладяваше. Тя отвръщаше на желанията му с податливата си плът и стенеше тихо в копнежа си. Ако всичко това беше роля, помисли си грубо той няколко мига по-късно, докато я носеше към грубото легло в ъгъла, то тя би трябвало да получи допълнително поощрение за изумителния реализъм в играта си. Хейзард я постави внимателно на краката й, изтегна се на леглото, без да я изпуска от погледа си и каза студено:
— Добре. Събличай се. Още не бях си изял десерта. Ти би могла добре да го заместиш.
Блейз сведе очи и се изчерви. Същността й се противеше на обладаващата я страст.
Тъмните очи на Хейзард се плъзнаха по нея, наблюдавайки руменината и колебанието й със спокоен цинизъм.
— Няма нужда от престорена свенливост — проточи той. — Но не бързай. Разполагаме с цял следобед.
Тя добре знаеше какво се очаква от нея, след като я бяха изпратили тук, но щом е решила да удължи удоволствието, той нямаше да се противи.
— Между другото — прошепна Хейзард с копринени нотки в гласа си, — зърната ти са най- възбуждащите, които някога съм виждал.
Дълбокият му кадифен глас сякаш се докосна до тях и Блейз усети как дълбоко в нея се завихря нова вълна от страст.
Той забеляза видимото нарастване на розовите връхчета.
— Не ме карай да чакам прекалено дълго — каза той много тихо. — Искам да те докосна… навсякъде.
Блейз се раздвижи в отговор на страстните думи, на пулсиращата в тялото й топлина.
— Не знам… какво да правя — прошепна тя, вкопчила пръсти в плата на панталоните си.
Черните вежди на Хейзард се вдигнаха в почуда или присмех, или пък от някакво странно усещане за уважение.
— Ах… много мило. — В одобрителния му тон се долавяше лека нотка на ирония. — Точната доза благоприличие. Това ми харесва.
— Помогни ми — прошепна тя, застанала пред него полугола, с искряща медна коса и бяла плът.
— Чудесно — каза Хейзард окуражаващо. — Рядко срещан талант. — Гласът му падна с един регистър и този път бе изпълнен с щедро обещание. — По-късно ще ти помогна. Аз съм страшно добър в това да „помагам“ на жените. Но сега, биа, забавлявай ме. Продължавай да се събличаш.
Думите, обещанието, страстното очакване докоснаха нейният копнеж. Сърцето й биеше бясно. Блейз вдигна ръце, спря за малко и след това решително сграбчи потничето, паднало около талията й. Повдигайки го, тя се опита да прекара ефирната дантела над гърдите си.
Но не успя.
Хейзард я гледаше за секунда и след това каза с готовност:
— Ела тук.
Тя извървя няколкото делящи ги метри и тогава в очите й се изписа уплаха. Хейзард бе успял да разреже материята с едно движение на ножа си. Връщайки го в канията, привързана към крака му, той отбеляза невъзмутимо:
— Сигурен съм, че който и да го е купил, ще може да си позволи още един. Сега ботушите — подсказа й той и се изтегна на леглото, поставил ръце под главата си.
Блейз се подчини в транс, предизвикан от страст, която бе така силна, че светът около нея загуби очертанията си. Хейзард наблюдаваше грациозните й движения, възбуждащата линия на гърба й, стройните й крака, пищните гърди, които се разклатиха леко, когато се наведе и след това се премести, за да запази равновесие и да събуе ботушите си. Тя се изправи, потръпвайки леко, въпреки че следобедът беше топъл.
Очите на Хейзард се присвиха при вида на лекото потръпване и колебанието й.
— Опитваш се да ме възбудиш ли, сладурче? Защото ако е така, може да реша да ти го върна по- късно. — Възбудата му започваше да става нетърпима и той не можеше да чака повече. — Панталоните — заповяда той.
В гласа му се бе появил капризен оттенък и за миг нейната неопитност я накара да се стегне. Хейзард седна нетърпеливо, с очи пламнали от желанието, протегна се и я приближи до себе си.
— Съблазнителко — измърмори той, ръцете му докоснаха устните й и се сключиха около талията й, — ти си наистина много, много добра, но всичко се проточи твърде дълго за мен… — Пръстите му се движеха по панталоните й. — Време е аз да поема нещата — каза той с нисък, дрезгав глас, докато разкопчаваше копчетата. Веднага след това панталоните бяха събути. Пулсът му заби в слепоочията при вида на тази красота, покрита сега единствено с малки дантелени гащички. Той отвърза с видимо треперещи пръсти панделката, която ги държеше, и те се оказаха на пода. Той я притегли още една крачка към себе си и тя се оказа свободна от дрехите си.
Прокара ръка по линията на ханша й, после по бедрото, докато достигна до нежната като листенце плът, която търсеше. Тя изстена леко и се люшна в ръцете му. Успокоявайки я, той въздъхна нежно:
— Много мило от твоя страна, че реши да ме посетиш. — Гласът му иронизираше изтърканата светска фраза. Ръцете му се плъзнаха по бледата кадифена кожа по вътрешната страна на бедрата й и продължиха напред със завидно умение. Зърната й бяха набъбнали като орнаменти на бижу, а Хейзард добре познаваше значението на тази отчетлива възбуда. Пръстите му се докоснаха до навлажнена топлина, а топлината, която я заля в отговор, ороси тялото й с капчици пот. Прегърна бедрата й, той я притегли към себе си, наведе се напред и целуна копринените къдрички.
— Не — изпъшка Блейз, отдръпвайки бедрата си рязко назад, шокирана от тази нова за нея страстна лудост.
— Не? — Сграбчвайки я здраво, Хейзард погледна нагоре и поклати глава, а лъскавата му черна коса погали възбуждащо бледите й бедра. — Не казвай „не“, биа… това не влиза в договора — промърмори той. — Припомни си, само „да“, само съгласия, всичко, което искам да направя с теб. — След като преодоля леката й съпротива, Хейзард я притегли силно назад, твърдите му ръце приковаха бедрата й, а езикът му проникна много бавно в нейната очакваща, сладостна топлина. Тя се загърчи безпомощно в стоманената му хватка, но въпреки трескавите й движения, езикът му продължаваше да напредва, галейки я нежно. На няколко пъти Хейзард изтръгваше от нея трепетни стонове.
— Така е по-добре — каза нежно той до влажните копринени къдрички, но жената явно не го чу. — Обичам разгонените кучки — добави той с едва чут шепот малко преди езикът му да докосне отново нейната
