ухапвания. Ръцете й най-после се отпуснаха и се плъзнаха нагоре, за да сграбчат силните му рамене. Удържайки все още омаята на желанието, което я заливаше, тя прошепна унесено:
— Трябваше да говорим за пари… — и докато все още не бе обърнала гръб на разума, добави задъхано, — …твоят участък…
— Участъци — поправи я той разсеяно. Ръцете му вече се движеха нагоре. Той отмести ръцете й от врата си и внимателно ги постави от двете й страни. Сграбчи презрамките на бельото й и ги смъкна, за да дръпне после внимателно украсената с бродерия коприна, която покриваше гърдите й. Ефирното потниче се запъна, не бе ушито, за да се сваля по този начин. С мисъл, отправена в една-единствена посока, Хейзард импровизира. Притиснал с едната си ръка закръглените и гърди нагоре, той внимателно разхлаби стегнатата материя. Блейз усещаше как ръцете му се допират до кожата й като пламък. Тя почувства как ефирният плат се смъква по изпъкналите връхчета на зърната й, оставяйки я да тръпне в очакване. Усети копринената му коса да гали кожата й. Топлина се разливаше от разрастващия се водовъртеж, обхванал възбудените й гърди, надолу към едно ново, неустоимо желание. Балансирайки боязливо на опияняващия ръб на неизвестността, тя прошепна с леко забързани думи:
— Ние наистина… трябваше да говорим… за…
— После — много внимателно я прекъсна Хейзард, малко преди да поеме върха на зърното й в устата си. Леко го подразни със зъбите и езика си, докато Блейз усети, че със сигурност й прималява от удоволствие.
В едно далечно ъгълче на съзнанието й се появи мисълта, че тя трябва да сложи край на това свое неконтролируемо отдаване на този мъж, който едновременно я шокираше и я караше да тръпне от възбуда. Това си беше пълно безумие… И все пак тя не беше способна да го спре.
За един кратък, изключително кратък миг, Хейзард осъзна, че тази прекрасна жена, изпратена му като апетитен подкуп, подкопава собствените му принципи, но бързо се отърси от нежеланите мисли, ръцете му се плъзнаха надолу и той започна да разкопчава тесния кожен колан, обхванал стройната й талия.
Блейз се озова притисната до стената, близо до малката маса, обезсилена от допира до пулсиращата твърдост на долната част на тялото му. Стройните му бедра се движеха ритмично до нейните в един обладаващ, сластен танц, каращ пръстите му да потръпват, докато освобождаваше златната катарама на талията й. И когато най-после той разкопча токата, това негово действие сякаш даде път на дълго критата й страст. Хейзард пусна колана й на пода, притисна я към себе си и повдигайки я на пръсти, я застави да почувства цялата сила на неговото желание.
Като привлечена от магнетична сила, Блейз прокара ръце по смуглите му гърди, след това обгърна раменете му и накрая, сплитайки ръце около снажния му врат, прилепна плътно към тялото му.
— Не би трябвало да правя това — въздъхна тя в сладкото си поражение.
Тази примирена, лаконична фраза и прозвучалата сякаш умело оркестрирана въздишка накараха Хейзард неочаквано да се осъзнае. Той замръзна в опита си да осмисли положението, вгледан в съвършеното й лице. Мътните го взели, помисли си той, и в него за секунди се надигна гневна вълна, наистина ли щеше да омекне в ръцете на тази проститутка, като леснодостъпна плячка? Не че бе имал някакво намерение да продава участъците си, но нейното безочливо предлагащо му се тяло го унизяваше.
Изведнъж мисълта за неприкритото и добре обмислено жертвоприношение на „Бул Майнинг“ взе връх над страстта. И също толкова внезапно, той осъзна, че не желае да бъде подкупван. Като пое въздух насечено и рязко, използвайки всяка частичка от самообладанието, втъкано в духа му от суровото възпитание на абсароките, Хейзард се отърси от надделяващите в него емоции, които го тласкаха към тази жена, подхвърлена умишлено в ръцете му, освободи врата си от ръцете й и отстъпи назад.
Той се обърна, измина няколкото крачки, делящи го до неговия стол и седна, опитвайки се с цялата мощ на непреклонната си воля да се концентрира върху нещо различно от страстта, тласкаща го към тази жена.
Почувствал за миг студ и празнота, Хейзард се отдалечи. Блейз, с очи, замъглени от удоволствието на един непознат копнеж, пулсиращ в съзнанието й, не бе престанала не само да мисли, но и да действа.
— Върни се — умолително прошепна тя. Сетивата на нейното пробудило се тяло се бяха устремили към едно неуловимо очарование и без да знае защо се чувства точно така при допира на Хейзард, тя искаше само да получи това, което той се канеше да й даде.
Хейзард не отговори. Чуваше се само насеченият му рязък дъх, идващ от дълбините на гърдите му, освободени сега от първоначалното задушаващо усещане. Той се надигна неспокойно от стола си с раздразнена гримаса, но остана на мястото си, вкопчен здраво в обзелия го отрезвяващ импулс.
Въпреки своето невинно незнание, Блейз разбираше че той не искаше да спира. Нещо го бе принудило да се отдръпне. С вродената си женска интуиция тя разбираше, че би могла да преодолее тази съпротива.
В този миг в нея надделя разглезената, сприхавата и надменната мис Брадок, на която не бе отказвано нищо в живота.
— Ела при мен — повтори тя, този път със засегнато честолюбие, незнаеща какво значи да си отхвърлен. — Искам да те почувствам… — изречението й остана недовършено.
Колебаещият се мозък на Хейзард довърши мисълта и ръката му, отпусната на грубия плот на масата, потръпна конвулсивно.
— Добре ще е да си вървиш — изръмжа той. — Просто се разкарай, по дяволите — добави дрезгаво той, обърнал твърдо гръб на всички етични и неетични вълнения.
Хейзард чу как токчетата на ботушите й изтракаха на пода и се стегна, ставите на пръстите се очертаха на фона на смуглата му кожа. Споменът за нея, опряна с гръб до стената, гола до кръста, с гърди, надигащи се нежно под дланите му, топлите й очи, блеснали от копнеж по него — цялото това ярко видение допринесе с още няколко сантиметра към възбудата му.
— Не искам да си вървя още — прошепна меко тя като младо момиче, стремящо се към нещо, което не му се полага. Тонът й беше твърд и той се зачуди за миг дали тя наистина не е проститутка, а млада дама изпаднала в недостойно положение.
Неговото раздвоение бе прекъснато драматично в следващия миг, тъй като тя докосна косата му.
Блейз усети как той възвръща спокойствието си след първоначалния съкрушителен шок. Нейните малки пръсти се спуснаха по буйната му черна коса. Хейзард замръзна неподвижен, а дъхът му почти замря. След това ръката й тръгна надолу към рамото, с гореща длан, опряна леко по тялото му и той усети как в отговор на това го завладява сексуална възбуда. Хейзард не бе вече в състояние да повярва, че това е подкупване. Всичко, за което можеше да си мисли, беше как дългите й крака се увиват около него.
Блейз се вгледа в бледите си пръсти, легнали върху кожата му — женствената ранимост върху смугла мъжка сила. След това тя видя как Хейзард Блек започна несъзнателно отново да диша и почувства как кожата му се раздвижи. Дали щеше да боли, помисли си тя за пръв път в живота си. Би ли могла да поеме цялата тази завладяваща сила и да си остане същата? С какво я привличаше този груб мъж, който владееше изтънчения допир на изискан благородник?
Хейзард винаги се бе гордял със сполучливия си избор — неговият чар и грациозност му бяха предоставяли неизменно възможността да избира. Той умееше да казва „не“ на жените, които не желаеше. А сега не трябваше да я докосва, особено нея. Точно затова я бяха изпратили при него. Така щеше да падне в неумелата им клопка почти без съпротива. Трябваше да й каже „не“ и да я отпрати.
За цели пет секунди всички споменати основания да й откаже се съпротивляваха срещу възбуждащия й допир. Размишленията му звучаха убедително, но после нейната длан се спусна по гърба му и целият му механизъм на усещане, мислене и действие потръпващ се предаде на тази малка ръка. Той остана абсолютно безмълвен, разтърсен от агонията на разума си, докато помитащото всичко желание в слабините му, незачитащо никакви скрупули, го принуди да реагира. Той се обърна рязко и погледна към нея. След това се изправи изведнъж и направи две крачки, притискайки гърба й към стената. Едната му ръка се повдигна и легна върху лявото й рамо. Другата му ръка тръгна лениво нагоре и се спря на дясното й ухо. Той се наведе към нея така, че топлината на тялото му окъпа нейните изострени сетива, и каза тихо и внимателно:
— Знаеш какво ще направя, ако останеш.
Очите й бяха широко отворени и замъглени, но в тях се четеше недвусмислен копнеж. Гласът на
